Славов: Има решение за махане на Паметника на съветската армия, но не е изпълнено

Според него всеки, който притежава частен предмет във възхвала на комунизма, изложен на публично място, може да го "сложи в хола или двора на къщата си, не да подвежда хората, че комунистическият режим е бил „връх на духовността“

Последна промяна на 25 ноември 2016 в 18:13 22396 16

Петър Славов.

Вчера на първо четене в парламента бе приет Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, внесен от депутатите Методи Андреев, Петър Славов, Мартин Димитров и Вили Лилков.

Според него всички паметници, надписи и символи във възхвала на комунистическия режим и БКП трябва да бъдат преместени в музей или в частна собственост. В противен случай глобата е 200 лв., а за юридически лица - 2000 лв.

Другата промяна, която се предвижда, е въвеждането за изучаване в училище на периода 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.

OFFNews се срещна с Петър Славов, един от вносителите на законопроекта, за да научим повече подробности за това какво предвижда той и ще има ли бутане на комунистическите паметници, издигащи се из цяла България, както решиха мнозина.

Ако поправките минат, ще започнем ли да бутаме комунистическите паметници? Може ли да се случи това, ако бъде приет законът в сегашния си вид, а не претърпи промени между четенията?

Законът не цели да бута каквото и да било, за съвсем други неща говоря. Това беше част от абсолютно неоснователните упреци, отправени към нас, че едва ли не сме искали по хулигански начин да разрушаваме всякакви неща. Имаше и изказвания, че по тази логика сме искали да разрушаваме сградата на Партийния дом, която сега е втора сграда на Народното събрание - не става дума за подобно нещо. Става дума за остатъчни символи, знаци, скулптури и т.н. от този период, които възхваляват режима, тоест те изрично са направени в негова възхвала. За пример дадох сградата на бившия Партиен дом, където над надписа „Народно събрание“ седи остатък от герба на Съветския съюз. И попитах колегите, считат ли за разумно след 10 г. членство в ЕС и предстоящо председателство хората да дойдат от Европа да заседават в тази сграда и първото, което видят, като си вдигнат погледа, е остатък от бившия Съветски съюз. Не е ли логично там да седи гербът на България?

Когато става дума за паметник или нещо с архитектурна стойност, то ще бъде съхранено в музея, разбира се, затова направихме Музей на тоталитарното изкуство. Ако става дума за предмет с частен характер, нека този, чиято собственост е, да го вземе от публичното място, на което се намира, и да си го сложи в хола или двора на къщата, не да подвежда хората, че комунистическият режим е бил „връх на духовността“, както някои се опитаха да кажат. Всички много добре знаем 89-а година как банкрутира комунистическата държава, как пенсиите на хората се оказа, че ги няма, как селското стопанство беше тотално разбито и внасяхме картофи, ако не се лъжа, от Полша, а хляб също нямаше.

Тези посткомунистически мантри в рамките на дебата аргументирано бяха оборени. Репресиите, които са извършвали спрямо собствения си народ разни висши функционери на комунистическата партия, са безспорни и доказани. Даже не се отричаха от представители на БСП, които признаха, че в един момент е имало лагери, ама „дайте, нали, понеже е било отдавна, да забравим“. Само че хората, чиито родители и дядовци са загинали или са били малтретирани в тези лагери, не мисля, че ще се съгласят с такава теза. Това е втората част на законопроекта – истината да се изучава в училищата и университетите и то в нейния цялостен вид, а не избирателно, както им се ще на някои.

Промените обаче позволявавт вместо да бъде преместен даден паметник той да остане на мястото си, но с обяснителна табелка, заклеймяваща комунизма.

Когато не може да се премести и даденото населено място много държи да си има паметника, тогава ще се слага табелка. Доколкото знам, неотдавна поставиха паметник на Цола Драгойчева някъде в страната. Като попитате един млад човек, особено след 90-а роден, коя е тя, той най-много да отвърне, че е била комунистически функционер. Много малко от тях ще знаят, че тя е човекът, който най-много е предлагал България да си изгуби суверенитета и да стане 16-а република на СССР. Затова не мисля, че тази жена заслужава паметник, а дори да има такъв, една табела върху него, показваща, че режимът е бил престъпен, ще накара човека, който го вижда, да се замисли и прочете повече.

Кой ще вземе решението да се премести, например, Паметникът на съветската армия или Братската могила в Борисовата – кметът на града, общинският съвет, местен референдум?

Между двата паметника има голяма разлика, паметниците-костници са нещо съвсем различно. Те са строени да отдадат почит към паметта на загиналите войници в съответната война, което е нормално и законът не го забранява. Докато върху Паметника на съветската армия има надпис: "На съветската армия освободителка от признателния български народ". Това е исторически неправилно, защото Съветският съюз обявява война на България и нахлува тук. Едва ли държава, която ти обявява война, идва да те освобождава. Столичният общински съвет трябва да реши съдбата му, като искам да отбележа, че през 1992 г. се взема решение той да бъде премахнат, но не е изпълнено. Дали сега СОС ще си потвърди решението, или ще го премести в Музея на комунизма ще видим.

Много хора казват: „Защо е на това място, защо в София няма паметник на хан Аспарух или на цар Борис I Покръстител, а най-високият паметник в столицата излъчва откровена агресия и е с неверен надпис за чужда армия?“ Решението тепърва предстои, но дотогава най-малкото, което може да се направи, е да се постави табелка върху надписа, който много често така или иначе е боядисван в знак на протест. Трябва да се знае, че не става дума за освободителна армия, а за окупационна.

Какво бихте подкрепили Вие лично – да се преместват паметниците, или да им се слагат табелки, или е субективно?

Това си е решение на местната общност. Мога да дам пример обаче с различни държави, които окончателно скъсаха с комунистическото си наследство и са доста по-напред от нас икономически и по всякакъв начин. Неотдавна в Естония преместиха тамошния паметник на съветската армия в гробището при войниците. За мен е логично да търсим подобно решение. Не се фиксираме върху един или друг паметник, защото останките от онази епоха са много и е пълно с безумни надписи от типа на: „25 години народна власт – 25 години цирк“. Това е надпис-лозунг по случай 25 г. съществуване на комунистическия цирк. Или на входа на някои мини е пишело: „Най-добрият комунист е 2 метра под земята“, тоест работи в мината, но може да се разбере и по друг начин.

Както сам дадохте пример с Полша, се сетих как в Одеса бяха превърнали паметник на Ленин в Дарт Вейдър, и респективно в София на много пъти има намеси върху Паметника на съветската армия. Добра идея ли е да се преработват по подобен начин комунистическите паметници или да бъдат ползвани като „платна“?

Ще отбележа отново, че преди всичко е водещо решението на местната общност. След това трябва да се разгледа местоположението на паметника и дали е подходящ да се превръща в каквото и да било. Очевидно това не е проста и лесна тема, но водещото е, че с паметниците, създадени във възхвала на този режим трябва да се направи нещо. Дали ще им се сложи обяснителна табела, дали ще бъдат преместени в музей, проблемът трябва да се реши. При всички случаи свободните хора трудно може да ги спрете да си изразят мнението си, както когато боядисаха паметника като героите на „Марвел“.

Времето на комунизма все още не е напълно изследвано и постоянно излизат нови сведения за престъпления и зверства, все още се дискутират добрите и лошите страни на периода, как тогава ще го включим в учебниците, когато нямаме цялостната картина?

27 години са наистина много време, цяло поколение израстна след 1989 г. и е време историята, събрана от различни хора, да се систематизира. Пътят за това е през учебните планове – да се събере един минимум, около който широка база от историци се съгласява, който в годините да бъде допълван. 27 г. са предостатъчно време, за да се даде оценка на историята, да се проучат източниците и фактите и да изучаваме станалото. Не е случайна максимата, че човек и нация, които не си познават историята, са обречени да я повтарят.

Предстои гласуване на второ четене, минаване през комисии и т.н., където някои от нещата в закона може да бъдат променени или направо отхвърлени. Очаквате ли съпротива от другаде освен от БСП и АБВ и значи ли, че всеки, който е против предложенoто, симпатизира на комунизма и онова време? На първо четене трима души от Патриотичния фронт гласуваха против предложението Ви.

ПФ се разделиха, част от тях подкрепиха, друга беше против. На първо четене два пъти повече депутати подкрепиха закона отколкото тези, които гласуваха против. Предполагам, че предложенията на АБВ и БСП ще бъдат всеки един параграф да отпадне, не виждам какво друго могат да предложат те. Надявам се да удържим и тази работа да бъде свършена.

Другото важно, което искам да кажа, е, че много от депутатите на БСП не се държаха като европейски социалисти в залата, а се държаха баш като съветски комунисти и не поискаха да разберат, че има съвременни проявления на антикомунизма. Дадох им пример с електронното гласуване, против което бяха: неговото съвременно измерение е хората не да висят по опашки пред посолствата както през комунизма се редяхме за банани и какво ли още не, а по цивилизован начин да гласуват от дома си и да си гледат семействата и живота. Така БСП бяха против и закона за референдума и не искаха да се даде на хората възможност да провеждат референдуми, което също не е демократичен акт.

Другото измерение на съвременния антикомунизъм е да се знае връзката между БКП и комунистическите тайни служби, защото и до ден-днешен много представители на бившата държавна сигурност са на ключови позиции в управлението и бизнеса. Така се видя и че те са в дъното на т.нар. големи енергийни проекти на БСП, заради които сега ще платим милиард и двеста милиона по осъдителното решение, както и още не знам си колко за друго.

В такъв случай какво бихте казали за лустрацията, след като ДС агентите и комунистите все още провалят държавата?

Практиката на Конституционния съд ни позволява да потърсим в рамките на закона нещо, което колеги нарекоха „квазилустрация“, а „лустрация“ значи „осветляване“. Успяхме да въведем като действаща част в Закона за достъп до класифицирана информация условието, че всички лица, които боравят с нея, трябва да бъдат проверявани за принадлежност към ДС. И ако при проверката се окаже, че в тяхното минало и битие има смущаващи обстоятелства, които могат да се използват като средство за натиск и зависимост, достъпът им до класифицирана информация ще бъде прекратяван. Което до някаква степен постига голямата цел, която много хора си поставиха в зората на демокрацията, макар и да не може да стане по начина, по който им се иска.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1638

16

косата

20.02 2017 в 12:53

Докато Фандъкова е кмет, това решение ще си седи на трупчета

1007

14

Атанас Лазаров

23.12 2016 в 21:45

Незабавен Демонтаж,на паметниците,възхваляващи армията-окупатор на България!!!

2566

12

Boa

27.11 2016 в 09:40

Каква е тази простотия, какво е това невежество !
"Можеш ли да изгориш дюшека си, заради бълхата в него"!
Държавата се тресе от кардинални проблеми:
Правителствена криза, Тотална безработица,
Повсеместна бедност, Ширеща се тотална престъпност
на всички нива, Рухнало здравеопазване и образование,
Бежански натиск и какво ли още не, а тези олигофрени
политици са седнали да се занимават с петолъчки,
сърпове и чукове.
Можеш ли ти с някакъв "усран закон" да промениш стремежа
на хората за по-добър живот, равноправие и справедливост
в обществото !?

-246

10

Чичолина

26.11 2016 в 14:53

Г-н Славов, символите са нещо второстепенно. Могат да бъдат махнати, но те не са най-страшното. Най-страшното е, че младите и интелигентни хора, напускат страната, защото тук атмосферата на комунистическото минало е жива. Именно поради липсата на лустрация, ни управляват децата на тези, които неколкократно довеждаха до фалит икономиката на България и репресираха обществото. Липсата на справедливост в обществото, поради липса на истински правоохранителни и правораздавателни органи , отвращава всички нас.

24

9

ultra-73

26.11 2016 в 13:36

Както и друг път съм отбелязвал, г-н П. Славов и г-н М. Димитров са от депутатите в парламента, които са свършили страшно много работа, при това осезаема и видима. Сигурен съм, че и сега ще имат успех с този законопроект, за да замлъкнат за дълго време някои червени г....зове и каскети!

4693

7

случайно прочетох

26.11 2016 в 11:51

Паметниците, възхваляващи един престъпен режим, трябва да отидат в музея.
Добре е в музея да отидат и всички гласували против закона.