Кал и благодарност след потопа в с. Бисер

„Вие от Офроуда ли сте?“, пита мъж на средна възраст, приближавайки се към току-що пристигналите джипове в село Бисер. След положителен отговор той вдига доволно единия си крак и казва: „Тия ботуши са ми от вас! И още много неща имам от вас, живи и здрави да сте!“, след което изказва огромна благодарност и за трите перални, които Форумът осигури и занесе днес в пострадалото село. А селото, макар цели 11 дни след потопа, е все така сковано от трагедията. Ужасът се прокрадва във всяко дърво, затрупано от наносите на водата, всеки дувар, мокър почти до върха си, всяка тухла, съборена с десетки свои подобни, всяка стена, рухнала безпомощно и оставила няколкото си съседни да стърчат плахо, разкривайки досегашния живот на своите обитатели. В някои от „разголените“ домове отвън се виждат целите стаи със снимките, картините и леглата в тях. Разцепени са като модел на къща за кукли. Живеещите (досега) в тях обаче далеч не се чувстват като кукли, а по-скоро като прегазени от живота кутрета. Когато двата джипа спират на Центъра, местните хора, вече приели лепенките на OFFRoad-Bulgaria за своеобразни ореоли, започват да се стичат към тях. Почти веднага слиза областният управител на Хасково Ирена Узунова, както и кметът на с. Бисер Златка Вълкова. И двете на момента използват възможността за пореден път да благодарят на Форума и неколкократно отбелязват, че без него едва ли щяха да се справят с много от аспектите на стихията. Междувременно Пепи и Гошко-лошко – пратениците при четвъртото ходене  – се опитват да проучат къде се намира помещението, в което след половин-един час ще бъдат сложени трите перални, дарени от членове на Форума. Макар че машините ще дойдат през куриерска фирма, а не докарани в джипове на OFFRoad-Bulgaria, двата пикапа “Toyota Hilux”  – единият на Гошко-лошко и единият, даден от „Тойота“ специално за акцията – са натоварени с няколко кашона перилни препарати, сапуни, препарати за миене, четки и пасти за зъби, тоалетна хартия и части за пералните.  В тях са качени и станалите задължителни няколко чифта гумени ботуши и малко дрехи. Оказва се, че бъдещото перално помещението е досегашната фурна на селото, по стените на която има кал и тиня на височина от метър и половина, а на места и повече. След кратко набавяне на няколко неналични части за пералните, монтирането им приключва за има-няма половин час. Междувременно на третия етаж на сградата няколко жени правят опис на наличните в магазините продукти и запаси. Една от тях е Валентина Атанасова – отговорник за кооперацията и канцеларията в селото. Малко след описа тя споделя, че селото далеч не е същото като преди потопа. „Хората са все още в шок, вече ги няма събиранията и разговорите – всеки гледа да си оправи своята къща и изведнъж всички се отдалечиха един от друг“, с тъга казва тя. Нейната къща също е от наводнените, но тя всяка вечер се прибира и спи там – все още сред кал и влага. „Стаята на дъщеря ми още не съм я отваряла – вратата й беше заклещена от кал и тиня и не може да се отвори, но там нямам нищо важно“, казва Атанасова. Не всички обаче гледат така спокойно на нещата като нея. „Хората са съсипани: ходят при знахарки сега – знахарките да им баят, да им леят куршум. Тук имаше психолози през първата седмица, но те си отидоха и май само с едно момиче от тях имаме връзка“, споделя жената. Тя се страхува и от момента, в който военните и жандармерията ще си тръгнат от селото. „Те един месец ще са тук, още 20 дни демек, а това е единственото, което пази покъщнината на хората от разграбване. В момента, в който си тръгнат, моята оранжерийка например очаквам да бъде разкостена – по едно желязо на ден ще изнасят и от нея нищо няма да остане“, със страх казва Атанасова. Освен на OFFRoad-Bulgaria, местните използват всеки удобен случай да благодарят и на институциите, на обикновените си анонимни дарители от цяла България и на две турски фирми, които ден след трагедията изпратили огромни количества най-различни провизии. И макар водата да е опустошила домовете им и отнела 10 живота, хората от село Бисер непрестанно хвалят, плахо се усмихват и благодарят. Ако можеха, биха сложили думата „Благодарим“ на входната табела на селото си и пак щяха един по един да се изреждат с пожелания, възхвали и благословии. Запис с областната управителка на Хасково Ирена Узунова можете да чуете тук и тук. Запис с отговорника за кооперацията и канцеларията на селото Валентина Атанасова можете да чуете тук и тук. Запис с Йоско - един от жителите на селото - можете да чуете тук.