11 доживотни присъди у нас само за година

Последна промяна на 28 май 2012 в 13:08 5430 0

Снимка: Сергей Антонов
Снимка: Сергей Антонов

Доживотните присъди отбелязват ръст през 2011 година. Това сочи статистиката на НСИ за осъдените през второто шестмесечие на 2011 година.

Издадените доживотни присъди в края на миналата година са били 5, докато за същия период през 2010 година е имало едва две такива присъди. Така общият брой на доживотните присъди, включително и тези без право на замяна, през цялата 2011 година достига 11, докато през 2010 година - те са 9, от които само една без право на замяна. За цялата 2011 година най-тежката присъда - доживотен затвор без право на замяна, е произнесена пет пъти.

Към началото на 2010 г. затворниците, които изтърпяват такава присъда, са общо 59, сочат данни на Българския хелзиинкски комитет. По данни на НСИ най-много доживотни присъди без право на замяна са издадени през 2004 година, когато ВКС е произнесъл 15. През 2005 и 2007 година е имало съответно 13 и 12 доживотни присъди без право на замяна.

„Знакови“ присъди за 2011 година

На 12 септември Върховният касационен съд (ВКС) определи окончателно доживотна присъда без право на замяна срещу Манчо Панюков от гоцеделчевското село Осиково. През февруари 2009 година той закла двете си деца на 5 и 8 години и опожари къщата на тъста си в гоцеделчевското село Осиково. При пожара пострада тежко и съпругата му, която по-късно почина в болница. Прочулият се като „Чудовището от Осиково” твърдеше пред съда, че не е осъзнавал действията си поради получена в миналото тежка травма. Съдебна експертиза обаче доказа, че той е бил наясно какво върши. ВКС потвърди присъдата, която първо беше наложена от Окръжния съд в Благоевград и потвърдена от Софийския апелативен съд.

През 2011 година присъдата „доживотен затвор“ чу и Георги Цветков. Според магистратите на 5 срещу 6 март 2009 година той е убил по особено мъчителен начин студентката Радостина Евтимова. Момичето беше открито мъртво в апартамент с повече от 50 прободни рани от нож. До убийството се стигнало, за да прикрие това, че е изнасилил момичето. Решаваща тежест за присъдата изигра ДНК експертизата на намерен биологичен материал от подсъдимия по ноктите на момичето. Освен това нейна кръв беше открита върху часовника му, а биологичен материал от студентката беше окрита върху отвертка, с която Цветков я насилил. Последното нещо, което безспорно закова подсъдимия е снимката на трупа, която направил с телефона си минути след като е извършил деянието. Според съдиите 21-годишния тогава младеж е осъзнавал какво върши.

Друго от знаковите дела, свързани с тежки престъпления, е това за смъртта на сестрите Белнейски. Лазар Колев, който остава единственият подсъдим по това дело, получи доживотен затвор без право на замяна, което бе потвърдено на две инстанции. На последното заседание пред Върховния касационен съд обаче делото тръгна в неочаквана посока - родителите на двете момичета поискаха ново разследване на убийството, защото, според тях, Колев е имал съучастници.

"До живот" от 1990 г. През 1990 г. президентът Петър Младенов издава указ, с който заменя смъртните присъди на 13 затворници с лишаване от свобода. След 1990 г. съдилищата в България все още произнасят смъртни присъди, които обаче не се изпълняват заради наложения от Великото народно събрание мораториум. Така, в края на 1998 г. има произнесени нови 22 смъртни присъди чрез разстрел, като осъдените лежат в килиите в очакване присъдите им да бъдат изпълнени. Малко по-късно наказанието е премахнато от Наказателния кодекс, като на негово място е въведена доживотната присъда без право на замяна. Поради това през януари 1999 г. вицепрезидентът Тодор Кавалджиев издава укази, с които заменя смъртните наказания на 21 от затворниците с доживотен затвор без право на замяна, а на един от тях присъдата е заменена с доживотен затвор. В момента съдът може да налага доживотен затвор без право на замяна като временна и изключителна мярка за общо 35 престъпления от Наказателние кодекс. Това са най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и други особено опасни умишлени деяния - държавна измяна, предателство и шпионство с цел предизвикване на война или във военно време, диверсия, тероризъм, за най-тежките случи на умишлено убийство и изнудване, грабеж в особено големи размери или придружен с убийство, отравяне на водоизточници и други. Това наказание се определя само, ако извършеното престъпление е изключително тежко и магистратите преценят, че извършителят му няма да се превъзпита към спазване на закона и добрите нрави. На доживотен затвор без право на замяна не може да бъде осъден човек, който е извършил престъпление, преди да е навършил 20 години. То не се налага и на бременни жени. В проекта за нов Наказателен кодекс, изготвен от правителството, се предвижда отпадането на доживотния затвор без право на замяна. Такова предложение за промяна в НК е направено и от червения депутат Любен Корнезов, който смята, че това наказание не води до превъзпитание, защото отнема на осъдения всякаква надежда за живот на свобода. Според решениея на Европейския съд за правата на човека в Страсбург трябва да има възможности за „намаляване на доживотния затвор в някакъв, дори и дълъг, но все пак краен срок лишаване от свобода, след чието изтърпяване осъденият ще бъде освободен“.
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови