''Съвест и интелект'' – последната реч на Навални пред съда по делото за ''екстремизъм'' (видео)

"Съвест и интелект" е последната реч на Алексей Навални, произнесена на 20 юли 2023 г. по делото за "екстремизъм". Текстът ѝ бе разпространен от известни руски противници на войната в Украйна и официалния режим в страната. Зад думите на дисидента, излежаващ присъди в колония, с гласа си застанаха актьорите Дмитрий Назаров, Олга Василиева, Яна Троянова; режисьорите Александър Филипенко, Александър Молочников и Андрей Звягинцев; музикантите Владимир Котляров и Лиза Монеточка; историкът Тамара Айделман и икономистът Сергей Гуриев.

В Русия всеки знае, че този, който търси справедливост в съда, е абсолютно беззащитен. Положението на такъв човек е безнадеждно. Ако нещата са стигнали до съд, тогава зад този човек няма сила, която да стои. Защото в държава, управлявана от престъпник, спорните въпроси се решават със сделка, власт, подкуп, измама, предателство и други механизми от реалния живот, а не с някакъв си закон.

Което беше блестящо демонстрирано през последните дни, когато онези, които бяха обявени за изменници и национални предатели, сутринта убиха няколко офицери от руската армия пред очите на цяла изумена Русия, а към обяд се договориха за нещо с някого и се прибраха по къщите, за да си разделят куфарите с пари. При това не от онези металните, а истински куфари. Дори ги показаха по руската телевизия.

Така посочиха за пореден път къде им е мястото на закона и справедливостта в Русия. И това място никак не е престижно. В съда няма да ги намерите със сигурност.

Като цяло съдът отдавна се е превърнал просто в трибуна, където гражданинът може само да произнесе реч без (и тази фраза се повтаря стотици пъти в моя обвинителен акт) „съгласуване с държавните органи на властта“. Вярно, за особено хитрите, които злоупотребяват с възможностите на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, първо измислиха закрит процес, а след това закрит процес на територията на затвора.

Въпреки това трябва да се използва всяка възможност за изказване и говорейки сега пред аудитория от осемнадесет души, седем от които са сложили черни маски на главите си, които покриват лицата им, искам не само да обясня защо продължавам да се боря с това безсрамно зло, което нарича себе си „държавна власт на Руската федерация“, но и да ви призова да правите същото заедно с мен.

Защо не? Може би сте сложили тези маски, защото се страхувате от нещо човешко, което притежавате и което може да се изпише на лицето ви, непокрито с балаклава? Например надзирателят на затвора, който сега е зад мен, би трябвало да знае заради позицията си пред какви съдилища ще се изправя. И ето, че му обяснявам за поредното наказателно дело и предстоящия процес, за новата присъда, която ме заплашва. Той кима с глава всеки път, затваря очи и казва: „Не Ви разбирам аз Вас и никога няма да Ви разбера“. Нали трябва да се опитам да му обясня.

Въпросът „Как да постъпваме?“ е основният въпрос на човечеството. В крайна сметка всичко наоколо е толкова сложно и толкова неразбираемо. Хората се изтощиха от търсене на формулата как да постъпват правилно. От търсене на това, върху което да можеш да се опреш, вземайки решение.

Много ми харесва формулировката на нашия сънародник, доктор на филологическите науки, професор Лотман. Говорейки пред студенти, той веднъж каза: „Човекът винаги се намира в непредвидена ситуация. И тук той има два крака: съвест и интелект“. Струва ми се, че това е много мъдра мисъл. И човек трябва да се опира на тези два крака.

Да се опираш само на съвестта е интуитивно правилно. Но абстрактният морал, който не взема предвид човешката природа и реалния свят, ще се изроди или в глупост, или в злодеяние, както се е случвало неведнъж. А опората върху интелект без съвест е това, което сега е в основата на руската държава. Първоначално тази идея изглеждаше логична за елитите.

Използвайки нефт, газ и други ресурси, ние ще изградим безпринципна, но хитра, модерна, рационална, безпощадна държава. Ще станем по-богати от царете в миналото. А ние имаме и толкова много петрол, че ще остане нещо и за населението. Използвайки света на противоречията и уязвимостта на демокрацията, ние ще станем лидери и ще бъдем уважавани. И ако не, тогава се страхувайте.

Но се случва това, което се случва навсякъде. Интелектът, който не е ограничен от съвестта, нашепва: отнеми, открадни. Ако ти си по-силен, тогава твоите интереси винаги са по-важни от правата на другите.

Не искайки да се опре на съвестта си, моята Русия направи няколко големи скока, разбутвайки всички наоколо, но след това се подхлъзна и с гръм и трясък, разрушавайки всичко наоколо, рухна. И сега се въргаля в локва ту от кал, ту от кръв, със счупени кости, с бедно, ограбено население, а наоколо лежат десетки хиляди загинали в най-глупавата и безсмислена война на 21 век.

Но рано или късно, разбира се, тя ще се изправи отново. И от нас зависи на какво ще се опира в бъдеще. Смятам, че постъпвам последователно. Без никаква драма.

Аз обичам Русия. Интелектът ми подсказва, че по-добре се живее в свободна и просперираща страна, отколкото в корумпирана и бедна. А когато стоя тук и гледам този съд, съвестта ми казва, че в такъв съд няма да има справедливост нито за мен, нито за когото и да било.

Държава, в която няма справедливо правосъдие никога няма да се превърне в просперираща. Така че – сега говори отново интелектът - ще бъде разумно и правилно от моя страна да се боря за независим съд, честни избори, да съм против корупцията, защото тогава ще постигна целта си и ще мога да живея в моята свободна, просперираща Русия.

Може би сега ви се струва, че аз съм луд, а вие всички сте нормални, защото не може да се плува срещу течението. А на мен ми се струва, че вие сте полудели. Вие имате един единствен живот, даден от Бога, и за какво сте решили да го използвате? Да си сложите мантии на раменете и тези черни маски на главата си, за да защитавате тези, които ви ограбват? Да помогнете на този, който има десет двореца, да си построи и единадесети?

За да дойде на този свят един нов човек, двама души трябва предварително да се разберат, че ще направят някакви жертви. Ще се наложи новият човек да се ражда в родилни мъки, след това да се прекарват безсънни нощи с него, а след това и куче да си вземете с него. След това и да разхождате това куче.

И по същия начин, за да се роди нова, свободна, богата страна, тя трябва да има родители. Такива, които я искат. Които я чакат и които са готови да направят някои жертви в името на нейното раждане. Съзнаващи, че тя го заслужава. Съвсем не е задължително всеки да мине през затвора. По-скоро това е лотария и аз изтеглих такъв билет. Но всеки трябва да направи някаква жертва и да положи някакво усилие.

Обвинен съм в подбуждане на омраза към представителите на властта и специалните служби, съдиите и членовете на партията "Единна Русия". Не, аз не насаждам омраза. Просто помня, че човек има два крака: съвест и интелект.

И когато ви омръзне да се подхлъзвате с тази власт, разбивайки си челото и бъдещето, когато най-накрая разберете, че отхвърлянето на съвестта ще доведе до изчезването на интелекта, тогава може би ще застанете на тези два крака, на които човек трябва да стои и заедно ще можем да доближим прекрасната Русия на бъдещето.

Следете новините ни в GoogleNews