Тази есен ще гласуваме за кметове и общински съветници, които ще управляват през следващите 4 години. Ролята на местната власт е от изключително значение – тя е най-близо до хората и е свързана най-пряко с ежедневието на гражданите. От избраниците по места например ще зависи какви ще са местните данъци и такси, как ще се организира сметоизвозването и др., пишат от Института за развитие на публичната среда. 

Кметовете и общинските съвети управляват и сериозен финансов ресурс – не само през бюджета на общината, но и заради европейските средства, за които населените места имат право да кандидатстват.

Поради всички тези причини, местните избори обичайно се превръщат в оспорвана надпревара. Трябва да се има и предвид, че в тези избори нашият глас има относително най-висока тежест. Така в по-малките населени места, няколко десетки гласа могат да преобърнат окончателния резултат.

Интересът към местната власт, както и малкото гласове, необходими за избирането на кмет или общински съветници, създават силен стимул за недоброжелателни практики на “входа” на предизборната надпревара. Вече станахме свидетели на засилена документална “вътрешна миграция” към десетки малки населени места в страната – или т.нар. “вътрешен изборен туризъм”. В предишни публикации насочихме публичното внимание именно към най-засегнатите от това явление населени места и общини, в т.ч. представихме и конкретния случай с Ново село, Видинско.

Припомняме, че в периода януари – април 2023 г. почти 69 000 души са сменили регистрацията си по настоящ адрес. За същия период през 2022 г. тези регистрации са били едва 38 683.

Защо са проблем преместванията преди местните избори?

На местния вот ще гласуват, както избирателите които имат постоянен адрес в дадено населено място, така и тези с настоящ адрес в съответния град или село. И в двата случая избирателите трябва да отговарят на правилото за 6-месечна уседналост – тоест да са придобили адресните си регистрации не по-късно от края на месец април 2023 г. В случай че избирател иска да гласува по своя настоящ адрес, той трябва да подаде и нарочно заявление за това в срок до 14 дни преди изборите. Точно по този начин “новодомците” имат възможност да повлияят на изхода от резултатите на местния вот.

За да покажем размера на проблема и динамиката на документалната вътрешна миграция, обработихме данни за регистрациите по настоящ адрес от януари 2022 г. до май, 2023 г. Фокус поставихме върху вече идентифицираните от нас засегнати в най-голяма степен общини и населени места. В тях ясно се виждат моментите на засилен интерес от страна на “новодомците” и дали тенденцията повече хора да се заселват там е трайна или е била инцидентна. В разглеждания период включихме и месец май – първият, след изтичането на срока за уседналост. Графиката представя 10-те общини, в които екипът ни вече установи най-голям ръст на регистрациите.

От Института предоставят и интерактивна графика, от която ясно се вижда, че в десетте общини се наблюдава ръст на регистрациите през март и април 2023 г. През месец май обаче желаещите да се регистрират в тези общини драстично намаляват. Така например тези, заселили се временно в община Ново село са намалели с 65 пъти в рамките на месец - от 197 през април до 3-ма през май.

Формирането на политическо представителство на местната власт изисква най-малък брой гласове. Наред с това, избирателната активност в България традиционно не е особено висока – през 2019 г. на местните избори средно за страната тя беше 49.8% (а на проведените в последните две години парламентарни избори спада и под 40%). По този начин включването на значим дял нови участници в изборния процес, които са мобилизирани в подкрепата си за конкретни кандидати, би могло да промени значимо баланса на крайните резултати.

Най-малко избиратели са необходими, когато надпреварата е за поста „кмет на кметство”. Тази фигура изпълнява бюджета и ръководи изпълнителната дейност на общината за територията на кметството – извършване на административни услуги; управление на проекти; стопанисване на общинската собственост и пр. Именно зад този икономически фактор се крият и причините, поради които изборният туризъм намира почва в такива случаи. Кметовете на кметства също разпределят публичен ресурс и позицията им буди интерес, доколкото може да се спечели относително лесно – в някои случаи буквално с помощта на няколко десетки гласа. Допълнителна причина за силното желание за заемане на този пост са и доходите на кметовете - според данни на Mediapool в някои места тя достига 3000 лв. след облагане с данъци.

Вече показахме и малките населени места, в които жителите са се увеличили с над 50% в периода януари-април, 2023 г. Това са селата Сигмен (община Карнобат), Бодрово (община Димитровград), Сливовик (община Медковец), Драгойново (община Първомай), Голема Раковица (община Елин Пелин). Оказва се, че интересът към тях от страна на “новодомците” също е затихнал така рязко, както и се породил. Следващата графика показва данните за 10-те населени места, които са засегнати в най-голяма степен от “изборни туристи”.

Показателен е случаят със с. Сигмен, в което желаещите да се преселят в периода януари-април (148 души) надхвърлиха постоянното население на селото (117 човека към април, 2023 г.). През май обаче новите съседи са загубили интерес към това населено място, като само един нов човек е посочил, че иска да живее там по настоящ адрес.

Проверките на адресните регистрации

Дали новодомци ще повлияят на волята на местните хора през есента, тепърва предстои да разберем. Тежестта на вота, продуциран от „изборния туризъм“, зависи от избирателната активност и начина, по който тези гласове ще се разпределят към различните кандидати.

Към настоящия момент обаче, ако има съмнения в причините за нетипично високия брой преселници в конкретни населени места, то следва да се направят проверки дали регистрациите са извършени при спазване на законовите изисквания. В Закона за гражданска регистрация (ЗГР) са разписани условията, при които се извършват регистрациите по настоящ адрес, както и отговорните институции, които трябва да реагират при съмнения за злоупотреби. Това са кметовете на общини и райони (в градовете с районно деление), които издават заповеди за назначаване на специални комисии. В техния състав влизат представители на общинската и областната администрации, МВР и ГД ГРАО, които проверяват дали регистрациите са извършени при спазване на законовите изисквания. Кметовете могат да стартират тази процедура по сигнал или по собствена инициатива.

В резултат от медиен интерес от страна на националните радио и телевизия и в резултат от предходните ни анализи по темата, на някои места институциите вече са започнали проверки. Такъв е примерът със с. Сигмен - от разследване на БНТ става ясно, че нетипично високият ръст на адресни регистрации там е привлякъл вниманието на органите на реда, като дори и ДАНС е алармирана за случващото се. На сайтът на община Ново село пък може да бъде открит протокол от извършена проверка. Според информацията в този документ в с. Винарово са проверени 33 регистрации от 2023 г., а още 112 регистрации са ревизирани по-рано, като за тях има отделен протокол. Екипът ни не успя да го открие на страницата на общината.

Проверката в община Ново село е установила различни документални пропуски - липсващи удостоверения за наследници и нотариални актове, липсваща информация за квадратурата на жилището или наличие на жилищна сграда и др. Комисията е дала двуседмичен срок за представяне на липсващите документи, но към настоящия момент не можем да открием информация, какво се е случило след нея.

Какво е възможно оттук нататък?

Не съществува централен публичен регистър, в който да са събрани резултатите от назначените проверки по Закона за гражданска регистрация. За да се разбере дали такива има, следва да се проверяват уеб страниците на всяка отделна община. Отново от местните власти зависи дали изобщо такава информация ще се публикува. По този начин проследяването на резултатите от такива проверки е силно затруднено (а понякога и невъзможно).

От информацията за проверката в община Ново село можем да заключим, че част от регистрациите се правят без наличието на всички документи или на жилищни постройки. Това означава, че служителите в общини и кметства не следят дали формално са спазени изискванията за промяна на адресната регистрация. В такъв случай те едва ли контролират и по същество броя на лицата в съответната жилищна площ и другите изисквания в Закона за гражданската регистрация.

Тук е моментът да посочим, че за адресни регистрации, извършени нарушение, ЗГР предвижда административно наказание глоба (в размер от 500 до 3000 лв).

Трудно е да се докаже обаче, че “вътрешният изборен туризъм” е престъпление срещу избирателните права. Така, за да се намали ефектът от “новите гласове” в по-малките населени места преди вота наесен, може да се назначат задължителни служебни проверки във всички общини, в които се наблюдава значителен ръст на регистрации по настоящ адрес. ИРПС вече представи няколко публични анализа по темата, които могат да бъдат използвани от компетентните власти. При установяване на нарушения на ЗГР, служебно да бъдат заличавани съответните записи по настоящ адрес. Така избирателните списъци в най-голяма степен ще отговарят на реално живеещите по места хора.