Вчера се проведе най-големият събор на учители у нас в столичната зала „Арена Армеец“. Министърът на образованието Меглена Кунева събра 12 000 учители от цялата страна, за да им каже, че ще им се увеличат заплатите с 10% от догодина и да им засвидетелства подкрепата си. Заместник-министърът й Диян Стаматов даде един час точни разяснения по новия Закон за предучилищното и училищното образование, който влиза в сила от август и е наплашил учителите, а Кунева – тя каза големите новини – за по-високи заплати и за борба за репутация на българския учител, но между тях разказа и любимите си истории. Историите, които са й помогнали да взема важни министерски решения, да ги преосмисли и които са дали тласък за промяна в българската образователна система.

Ето ги и тях:

Първата поучителна история на Меглена Кунева е от деня в който поема поста министър на образованието. В ръцете й попада писмото на Таня Петрова, учителка по български език в столичното 119 училище – млада учителка. В своето писмо тя коментира, че в българското училище има проблеми и за да бъдат решени, всички трябва да си подадат ръка, трябва да има диалог между учители, ученици, държава, управляващи.
„Когато един учител на 30 години изказва мнението си, един министър трябва да го чуе“, казва Кунева и добавя, че именно страстта, енергията, силният граждански дълг, отговорността да се подобрят нещата – това са нещата, които са я накарали да събере толкова учители на едно място – на този събор. За да обедини енергията им и да постигне промени в образованието, да започне реформата.

Анкета на OFFNews сред учителите обаче не показа този ентусиазъм за реформата на Кунева в образованието. Като цяло учителите са настроени зле към новата реформа – те се съмняват, че с новия Закон, който от ведомството се нарича „Свобода“, ще се постигне само облажване за частните училища и за частната образователна система. Като че ли самите учители не искат да съберат енергията си, която министър Кунева посочва. Изказванията им се отегчени и уморени и въобще не говорят за действия от тяхна страна, които да променят системата.

Втората история на министър Меглена Кунева е по повод отпадащите от училище деца (за борбата да се накарат ромите у нас да учат).
Та, историята е за инспекторът по образование във Враца Галина Ербенова. Покрай работата си министърката срещнала тази жена, която проучила съдбата на всяка едно дете от Враца и областта, което не ходило на училище. Галина осъществила връзка с всяко такова дете, разучила историята му и причините да не посещава училище и направила всичко по силите си, за да върне всяко едно от отпадналите ученици в клас.

„Тази жена се е преборила за всяко дете. Ето това е „Мисия учител“ в България“, сълзливо отбелязва Кунева и след тази нейна среща българските учители се превръщат в дълг за Министерство на образованието и науката (МОН). По думите на министър Кунева заради тези причини тя е организирала и Учителския събор, защото е решила, че българските учители държат в ръцете си бъдещето на страната.

Дано съборът помогне по някакъв начин да се мобилизира тази енергия и да се спаси това бъдеще, защото учителите се чувстваха по-скоро на разходка в столицата с почерпка сандвич и вода. На въпрос на OFFNews ще допринесе ли по някакъв начин в работата им този събор, те отговориха, че не знаят. Не знаят нито за какво са дошли, нито какво ще стане в бъдеще.

И третата история на министър Меглена Кунева е за учителката Вера Петрова от Училището за горско стопанство и дървообработване в Тетевен. На министерско събитие в града Кунева се срещнала с учителката и тя й заразказвала, че майка й, баща й, всички в рода й били учители.
„А децата ви?“, попитала Кунева в контекста на кризата с учителите и статистиката, че никой не иска да стане учител. Вера започнала да разказва за амбициите на всичките си „деца“, а министърката през цялото време не разбирала за какво говори, докато накрая подразбрала, че учителката от Тетевен говори за учениците си и ги нарича деца. Тя дори не си помислила да разкаже за своите деца. Тогава министър Меглена Кунева се възхитила за всеотдайността и отношението й и пожелала на госпожа Вера Петрова след 5-6 години да може да каже, че най-добрите от нейните деца са станали ученици.

И в този контекст образователната министърка се закани, че ще положи усилия да рестартира образователната система, която сега, по думите й, е в криза и намира истински смисъл да повиши заплатите на учителите.

Заплатите на учителите трябва да се вдигнат, това е безспорно. Учителите са основата на обществото, това е така във всяка една страна, във всяко едно общество. Без попа, кмета и даскала няма морал, няма управа, няма ценности. Дано само българският учител не си остане само с един събор и с 10% повишаване на заплатите, защото той заслужава много повече – уважение от властта и уважение от родителите.

Хубави истории с добри учители, каквито има със сигурност в образователната ни система, и то немалко. Министър Кунева ги цени, очевидно е, но без да иска ги поздрави с песента „За мен отдавна хората говорят, че вечно съм без пукната пара“, която някои от учителите приеха като пълна подигравка, а други изтанцуваха.

Образователната министърка също така прочете трите затрогващи истории, но трябва да обиколи всички градове и села, за да види истинските проблеми в българското училище. А решаването на истинските проблеми в българското образование не става с 50-100 лева по-висока заплата, а с отношение, много промени, правене, а не зубрене и усилия да се приобщят учещите към ученето.

Още по темата

20/06/2016

Политика

Борисов: Никой не е обсъждал с мен скок на учителските заплати

19/06/2016

Общество

Реформа: Учител ще се става за 1 година, закриват помощните училища

19/06/2016

Общество

Кунева вдигна учителските заплати с песента "Вечно съм без пукната пара"