Галъп интернешенъл: Партията на Слави Трифонов е на плато, има скрит вот за РБ на Цветанов

Коалиция на ГЕРБ и СДС получава 22,9% от потенциалните гласуващи, ако парламентарните избори са сега. В изборния ден обаче ще се разбере дали част от подкрепата, заявявана за ГЕРБ, не е скрит вот за партията на Цветан Цветанов "Републиканци за България". 

Няма как да се знае реалният потенциал на РБ, която се повява в проучванията в рамките на десети от процента, но вероятно има организационен и кадрови ресурс за атакуване на дялове, които биха осигурили субсидия, коментира социолозите от Галъп интернешенъл, като публикуват проучване, проведено между 7 и 15 януари сред 1010 души по метода „лице в лице“. 

БСП с 19,2% би била втора сила, ако изборите бяха сега. Подкрепящите летните протести партии донякъде пречат на БСП да монополизира потенциалния протестен и наказателен вот срещу управляващите. 

12,4% са очакваните гласове за „Има такъв народ“. Партията на Слави Трифонов като че ли засега спира своя ръст и времето ще покаже дали това е стъпало нагоре или плато, твърдят от Галъп. 

При ДПС резултатът от 10.9% сега от потенциалните гласуващи може да се окаже и долна граница, ако се има предвид наблюдаваната в последните месеци и очакваната мобилизация на партията. Важен въпрос занапред в кампанията ще бъде колко гласове от чужбина би получило движението и колко гласове у нас би консолидирало – при новите си отношения с политическия връх в Турция. Конкурентите му засега не изпъкват и остават с десети от процента, но и при тях важи правилото за потенциалния скрит вот.

Макар и вече да не увеличава подкрепата си, Демократична България също зае трайно свое място сред партиите с изгледи да са в парламента. През този месец – с 6,2%. Голяма обаче е разликата между тези твърдо заявяващи, че ще гласуват, и общия масив потенциални гласове за тази партия, което означава възможни колебания в подкрепата. ДБ са силни във „финалните спринтове“. От съществена важност ще са вътрешните баланси между по-компактната, но организирана, ДСБ и партията с много по-широка моментна подкрепа, но и с доста по-флуидни структури – „Да, България“, коментират от Галъп. 

При ВМРО с НФСБ (4,6%) също ще са важни вътрешните разпределения. ОП могат да си гарантират влизане в парламента само със силна предизборна кампания.

Същото важи и за мрежата на Мая Манолова, която е сега с изравнени шансове с ОП – „Изправи се.бг“, заедно с „Отровното трио“ и редица други формации, има 4.5 на сто. При Манолова вероятно е сработила и символната подкрепа от „Отровното трио“, която дава и известна дясна легитимност, заедно с формации като „България на гражданите“, „Волт“, среди от НДСВ и т.н. Важен фактор при Манолова обаче ще е и лявата легитимност, която идва не само от партията на Татяна Дончева, която обикновено има своя автентична подкрепа, но и от традиционно твърдо гласуващите хора от левия спектър, които този път биха отказали да подкрепят БСП. В този смисъл, тепърва следва да се изчакат процесите на отцепване и прегрупиране в лявото, а резултатът от тези процеси, и дали те са помогнали на Манолова, трудно може да се улови със социологически методи. Трудно може да се улови, например, и важната в такива случаи подкрепа на формации като ЗНС, за които практиката е показала, че имат важен в такива моменти електорален корпус.

От останалите сили изпъкват „Воля“ (2.1%) и „Възраждане“ (1.4%). Останалите (общо 5,4%) могат да бъдат преценени по-скоро с друг тип методи – експертна преценка, електорална история, политологичен анализ и т.н. Във връзка с това, немалка електорална тежест имат и формации, които се разполагат близо до процента, като „Атака“, от която винаги могат да се очакват изненади; АБВ, които сега промотират популярния в определени среди доц. Мангъров; споменатите „Републиканци за България“ и др. Конкретна подредба на влиянието на тези формации засега е трудна. Наблизо са и отцепниците от БСП; вътрешнонишовите противници на ДПС; партията КОД на Петър Москов; МИР, която има силно присъствие в няколко общини и се появи на консултациите при президента и др. Още не са ясни шансовете и на движението на русофилите „Възраждане на отечеството“, които имат високо индикативно доверие в обществото, макар и конкретната електоралната готовност да е десети от процента.

На изненада разчита и партията на Васил Божков, но липсата на политически опит се очертава като проблем.

Една десета от общо възнамеряващите да гласуват признават, че вирусът би ги отказал. А една пета се затрудняват да отговорят в директен подобен въпрос. Така, общо на около 2,8 милиона, могат да се оценят сега онези, които по различните критерии в изследването заявяват, че биха гласували твърдо и не биха се поколебали заради коронавируса. Това е може би около половината от трайно живеещите у нас. Тепърва ще стане ясно каква част от избирателния списък ще е това. Около една десета са тези, които твърдят, че ще гласуват, но още не могат да кажат за кого. 

Около 2% са онези, за които може да се очаква да гласуват с „не подкрепям никого“. Те не се включват в останалите резултати. 

------------------------------------------------------------

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма. Изследването е проведено между 7 и 15 януари 2021 г. сред 1010 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.