Европа каза: Конграчулейшън..., ама друг път!

Политиците лъжат.

Това, както се казва, им влиза в длъжностната характеристика. Въпросът е колко и как. Хората искат да чуват обещания. За това как ще им се решат проблемите, ще им се подобри животът или увеличи благосъстоянието на града, региона, страната. И кандидатите за управленски позиции раздават обещания щедро. После изпълняват някои от тях частично, за други намират „обективни“ оправдания, а трети направо забравят.

Правителствата също лъжат. Вкупом. Както блестящият шотландски учен и политически сатирик Джон Арбърнорт отбелязва още преди триста години в своя памфлет „Изкуството на политическите лъжи“ - лъжата може много, тя може даже да бъде обявена за правителствен монопол.

Дори и днес.

Много рядко обаче в демократичните държави със свободни медии и активно гражданско общество управляващите си позволяват да лъжат мащабно, безочливо и възсмело за конкретни цифри и факти, които лесно могат да бъдат проверени.  Неотдавна в Нидерландия вътрешният министър си подаде оставката поради публикуване на не съвсем коректна статистика за миграцията в страната.

Представяте ли си го у нас?

„В момента има над 80 полицаи, които са в болница и срещу тях беше упражнено много сериозно насилие“- заяви социалният министър Деница Сачева в интервю дадено преди дни за предаването “Conflict zone” на Deutsche Welle. Предаване гледано от англоезичната аудитория на световната медия. Само че тази цифра бе обявена още преди месец от МВР като брой наранени полицаи след бурните събития и провокации на протеста от 2-ри септември,  някои от които минали през медицински преглед и само 7 останали за лечение без сериозни травми. Преди месец. 

Било лапсус, както се оправда ден по-късно министъра.

Поставена под канонадните въпроси на журналиста Тим Себастиaн, демонстриращ най-високите стандарти на смела и неудобна журналистика, министър Сачева не спря жонглирането с фалшиви цифри. Данните на  „Евробарометър“, гласувалите за ГЕРБ, броят на хората на площада бяха част от тях, както и думите: “През последните пет години ГЕРБ почти удвои брутния вътрешен продукт“.

„За десет години ръстът на БВП е 50%, а при Румъния е 200% ...“ – я контрира подготвеният британски журналист и елементарна проверка потвърждава думите му. Съвсем отделен е фактът, че „европейските структурни и инвестиционни фондове допринесоха за почти 77 % от растежа на БВП в страната“, според годишния Доклад за напредъка на България публикуван през февруари от ЕК.

Като стана дума за МВР, помните ли онзи служител – клонинг, който е бил на седем различни места на протеста на 2-ри септември по едно и също време и е видял седем различни нарушители, за които после свидетелства? Добре че смелият съдия на СГС Андрей Ангелов отхвърли показанията му и подаде сигнал за проверка на действията му, защото има лъжи, за които се лежи.

„През последните две години прокуратурата работи безпрецедентно за най-новата българска история след 1989-та година срещу престъпността и налагането върховенството на закона“ - отговаря Даниела Мишева, пак вместо шефа си Гешев, на един от въпросите отправени от групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права, част от комисията LIBE на Европейския парламент, след заседанието, на което поканеният главен прокурор не  присъства.

Очевидно в разрез с представените от прокуратурата отговори обаче е гласуваната в същата комисия проекторезолюция за заседанието на Европейския парламент, насрочено за 5.10.2020 г., където четем: „...изразява дълбоко съжаление, че развитието в България доведе до значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите, и изразява своята солидарност с хората в България в техните законни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“.

Конфузен бе моментът, в който пак във връзка с един от поставените въпроси, от прокуратурата се извиняват на председателя и членовете на комисията за лъжливата информация, че изслушването е организирано от Гешев, като се оправдават с грешка на някакъв клет PR служител.

Оставаме в Брюксел.

Доскоро защитаващият активно правителството на Борисов президент на Европейската народна партия, към която принадлежи ГЕРБ, Доналд Туск, макар и с обичайния мек брюкселски тон, заяви в прав текст:

„Открит разговор с българския премиер Бойко Борисов днес. По време на управлението му страната е изминала дълъг път, но предизвикателствата остават. Необходими са допълнителни реформи по отношение на върховенството на закона, независимата съдебна система и борбата с корупцията – нашите основни ценности на ЕНП. И демокрацията в България ще има последна дума на изборите“.

Посланието, че управлението в България се е разминало с традиционните ценности на ЕНП и е време за промяна посредством избори,  Борисов преведе на страницата си във ФБ като:

„Имате нашата подкрепа“! Това ми каза президентът на ЕНП Туск. Двамата сме на мнение, че българското правителство постигна важни успехи както за страната, така и за европейската интеграция на Западните Балкани. Той ме поздрави за победата на ГЕРБ на провелите се частични местни избори и заяви, че редовните парламентарни избори са начинът всеки гражданин да изрази своето мнение. Според Туск системните партии като Политическа Партия ГЕРБ имат нужния капацитет, опит и разум да преведат страните си през кризата.

С Туск обсъдихме и първия Доклад на ЕК за върховенството на закона в целия ЕС. Той е обективен и отразява усилията на страната ни за борба с корупцията...“

За представянето от страна на правителството на споменатия доклад по метода на дявола с евангелието няма да се спирам подробно, писа се достатъчно. Както премиерът сам казва: „Чуя ли: "Конгречулейшън, Борисов", не слушам нататък“. Очевидно и чете само началните думи на увода.

Да му се зачуди човек, дали си вярва и живее изцяло  в паралелната реалност, която сам изгражда или действа целенасочено със съответната риторика, бълвайки лъжа след лъжа.

Много хора се питат нямат ли управниците достойнство,  нямат ли срам, мяра и поне капчица морал, въпреки доказаният отдавна очебиен дефицит на всички тези общочовешки ценности.

Всъщност днешните управляващи в България не говорят на смислените, на разсъждаващи и търсещи отговори хора. Отнасят се пренебрежително към позицията „гражданин“, което според политологията е един от ярките индикатори за откриване на политическата лъжа. Властващите се обръщат към своите партийни ядра, към своите избиратели и симпатизанти. Търсят тяхната валидация, оправдават се пред тях. Отлично знаят, че останалите няма да им повярват. Нехаят, че ФБ изригва с убийствени колажи, постове и остроумия, разнищващи ги като хора,  политици и действия след всяка тяхна брутална лъжа или откровена глупост. Устояват със завиден гьонсуратлък на все по-категоричните критики от страна на ЕС.

Явно не им пука.

Борисов е притиснат от протестиращи, опозиция, коалиционни партньори и външни фактори. Притиснат е в ъгъла или по-скоро в периферията на страната. В онези малки селца, по които обикаля ежедневно с джипа, за да демонстрира на отделените от реалния информационен поток, намаляващи като брой отрудени техни жители своето могъщество, псевдозагриженост и живковистка натуралност.

Хипотезата за оттегляне в момента е немислима за него и единственият краткосрочен вариант е поддържане на фалшивата реалност с лъжи за всичко и от всички в близкото му обкръжение. Намаляване на щетите, подготовка за редовни избори и съхраняване, градене на имидж не са на дневен ред.

На всяка цена властта трябва да се запази: за да се довършат авансирани проекти, да се изтеглят необосновано допълнителни кредити или разпределят задаващите се европейски траншове. Тук и сега.

Лъже се като за последно, а нанесените вреди трудно ще бъдат неутрализирани от следващо управление в условия на задаваща се световна криза и изострена политическа ситуация в България.

„Лъжата може да се насажда чрез слухове, разпространение на измислици, клевети, ала не може да се превърне в истина.“ – продължава в своя памфлет Джон Арбърнорт.

За всички нас гражданите, за хората на площадите, зрителите пред екрана, журналистите и интелектуалците остава нелеката задача да се борим за истината и да сме в готовност, защото отзад бързо напират следващите кандидати за доверие.

Оставките няма да са достатъчни. Не бива да оцелява моделът превърнал властта в самоцел, а кражбата и лъжата в нормативи за общественото управление. Длъжни сме да изострим своята сетивност за откриване на лъжите и неправдите, да събудим крайната си непримиримост към тях, както и рефлекса светкавично да им се противопоставяме.

Тук и сега, утре ще е късно!

Следете новините ни в GoogleNews