БСП вече тества кандидати за кмет на София

Не търсим нов "пенсиониран пилот", такива твърдения граничат с човешката глупост. "Софийският Румен Радев" е търсене на успех на местните избори през 2019 г., подобен на успеха, постигнат от Румен Радев на президентския вот, заявява в интервю за OFFNews лидерът на БСП-София и шеф на групата съветници на левицата Калоян Паргов. 

Г-н Паргов, защо се стигна до такъв скандал с депутата проф. Иво Христов – заради подкрепата на тезата, че Червената армия е спасила българските евреи или заради обидата към българските граждани, че 80% са дебилни?
Представянето на тезата за ролята на Червената армия в медиите по този начин приличаше малко на фалшива новина. Да си зададем въпроса така „Ако Хитлер беше победил тотално в Европа, щеше ли да остане жив евреин? Оотговорът е ясен. Става дума за това, че правителствата и обществата в Европа са се съобразявали с хода на Втората световна война. В това число и политиците в България по времето на фашизма, чието съществуване у нас напоследък много се отрича, за съжаление. Както и антифашисткото движение.
Това, което се намекна е, че ходът на войната предопределя какво ще се случи с българскте евреи – актът на самото спасяване никой не отрича. Всички еврейски организации във всички държави, където са активни, в това число и българските, признават ролята на антифашистката борба за победата над фашизма и хитлеризма.

А думите на проф. Иво Христов, уважаван представител на академичната общност, депутат от гражданската квота на БСП, които е изпуснал, са резултат по-скоро на емоция, отколкото на сериозен размисъл. Той поднесе своите извинения. Имало е подобни случаи и с други политици, включително и с настоящия премиер. Сега се използва като контраатака срещу атаките на БСП към управляващите.

Но, че това не е оправдание за постъпката, е неоспоримо.

Ходихте ли вече да видите лъва пред НДК, харесва ли ви?
Бях много впечатлен, че хората не го възприемат като светиня, а си правят снимки и селфита, което е показателно за направеното от общината. Събори паметник, който олицетворяваше 1300 години българска държава, и постави лъв, с който хората да си правят селфита.

Сега правим втора грешка – някой решил да ни дари нещо, което на него му се струва безценно, да го поставим в центъра на София, без значение, че това е мястото на бившия мавзолей. Говоря за „Бронзовата къща“. Преди месец на комисия по култура от БСП предложихме на това място да се изгради паметник на хан Аспарух. Такъв паметник няма у нас. Това е видима част от столицата, преминават стотици чужди туристи, граждани, пеша, велосипедисти, с автомобили. Паметник на Аспарух би символизирал единството на българите през различни периоди, включително и тежки.
Добре, ще я поставим тази „Бронзова къща“, която хората вече наричат „Бронзовия мавзолей“, за една година. Но нека от сега институциите да започнат подготовката на това място да има паметник, който да символизира единството на българската държавност и народ. Да кажем пред всички, че се обединяваме около това.
Мисля, че София заслужава това като столица. Нещо, което да ни обедини, без значение на партийна принадлежност и пристрастия ляво - дясно.

Като говорите за обединение – по-обединена ли е БСП след конгреса от октомври?
В цялата история на БСП – 126 годинии, лявото се е проявявало в различни форми. В БСП диалогът – дали на по-висок тон или не, винаги е съществувал и е част от партийния процес. Такива ситуации е имало преди и ще има пак. Не бива да им се отдава толкова голямо значение.

Какво имате предвид под „подобни ситуации“?
Имам предвид дискусии за начина на правене на политика, участието на партията в политическия живот, начина на водене на партията... И разбира се – приоритети и цели. Конгресът беше еманация на всичко това, можеше да се случи и по по-добър начин, но това е повод за размисъл.

Няма да има нужда от паметник пред „Позитано“, който да помага като символ на единството?
Говоря за държавничество и държавнически подход, тях слагам на първо място пред партийния интерес. Той е под националния.

Пръв заговорихте преди конгреса за вот на недоверие, сега ще се внася, това национален интерес ли е?
Да, по време на Градската конференция на БСП в София. Вотът на недоверие показва най-добре несъгласието на една опозиционна партия с начина, по който се управлява държавата. Ако направим сравнение с вотовете, които се внасяха от парламентарната група на БСП в предишния парламент, когато депутатите ни бяха много по-малко на брой, това беше част от опозиционното поведение. В противен случай казваш – абе не са добре нещата, ама ги приемаме. Което не съответства на нашето говорене. 

А не е ли вотът това, за което пак Вие говорехте преди конгреса – БСП да спре със самоанализите и да премине към действие? Тоест – вот, който ще помогне повече на БСП, отколкото да доведе до падане на правителство?
Не, този вот трябва да покаже на управляващите, че нивото на самозабравяне, на чувство за безнаказаност, е стигнало до критична точка. Налага се малко да се освестят. Да осъзнаят къде се намират и как управляват. Не само на централно ниво, а и по места. Говорим за цял модел, за система на управление, която дава уродливи ефекти в държавата като цяло.
И в липсата на усещането у гражданите за онази справедливост, в името на която ГЕРБ дойде на власт през 2009 година. Това беше основното обещание на Борисов, с което спечели срещу Тройната коалиция.

Ако се стигне до предсрочни избори след председателството, БСП ще може ли да ги спечели?
Това, че идват избори, кара структурите на партията да започнат да се мобилизират. Мобилизира се и нашият електорат. БСП трябва да бъде готова за избори, независимо дали те ще са предсрочни парламентарни или редовни европейски и местни.

А идеята БСП да издигне за кмет на столицата „Софийския Румен Радев“ набира ли скорост?
Това не е просто идея, а търсене на успех на местните избори през 2019 г., подобен на успеха, постигнат от Румен Радев на президентския вот. Чувах коментари, че БСП търси друг „пенсиониран пилот“ и други подобни, които граничат с човешката глупост.
Търсим човек, който е добър мениджър, за предпочитане архитект или строителен инженер, защото е очевидно, че моделът учител-мениджър е изчерпан. Той се свежда до усвояването на няколко стотици милиони от европейски фондове. С тях се изгради основа на централна инфраструктура – дори по няколко пъти, и метрото. Дотук. Не са санирани сградите на всички детски градини и училища. Сега се сетиха за наредбата за ред и сигурност в София, която не е променяна от 1993 година... И то в навечерието на председателството поради страха от протести пред очите на чужденците и необходимостта от обясненията защо тези хора са недоволни. Не разбирам и приумиците да се затварят тоя или оня булевард, да се прави пешеходна зона – както на бул. „Витоша“, без да се помисли за околното пространство, как ще се придвижват живеещите на съседните улици, как ще се зареждат обектите и т.н.
За поредна година повтаряме, че икономическата рамка на транспортната система на София не е оптимизирана, че пътникът, а не парите трябва да е във фокуса на внимание, че общината е мащеха за хората от крайните квартали.
Хората искат благоустройство на кварталите, в които живеят. Дори съседите на кмета Йорданка Фандъкова се вдигнаха на протест.
Бюджетът на София за 2018 г., който предстои да бъде приет, трябва да бъде с изцяло нова философия. Има места, на които кракът на общината не е стъпвал от времето на социализма. Всичко е оставено на самотек, което вече е проблем. Разбираме, че парите вечно не стигат, но наболелите проблеми трябва да станат приоритет.

Какво според Вас трябва да се прави в София?
Необходимо е административно преустройство на столицата, намаляване броят на районите, създаване на възможност за избор на районни общински съветници и намаляване на градските съветници в СОС от 61 на 31 или на 21. Решаване на проблемите на възможно най-ниското равнище - районното, което е най-близо до хората. Да почувстват, че данъците и таксите, които плащат, общината им ги връща като грижа за подобряване на средата в района, в който живеят. Необходима е децентрализация на районните общини, те да имат собствени бюджети и да решават проблемите на хората по места.

Имате ли вече някого предвид за кандидат за кмет на София?
Правим проучване на общественото мнение, за да може този образ на мениджър да получи конкретни черти. И после да наслагваме определени личности върху него. Може да бъде и човек, който е добър мениджър в IT сектора, ако искаме София наистина да стане дигитална столица.
Хората ще очертаят образа на човека, който искат да ги управлява. Проучването е и с фокус групи да видим различните общности какви очаквания имат.

А вие защо не искате да се кандидатирате за кмет на София?
Преценявайки психологическите и политическите нагласи в София през последните 28 години, си даваме сметка, че трудно бихме успели с една чисто партийна кандидатура, независимо коя е тя. Считам, че не е дошло времето за такава кандидатура.