Кризата в здравеопазването, причинена от пандемията, поставя множество въпроси относно адекватността на здравната система в страната, нейния капацитет, възможности и проблеми. Това показва анализ стъпва върху индикаторите в категория „Здравеопазване“ от изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“.

Прегледът на редица други данни относно ресурсите, резултатите и ефектите в системата на здравеопазването допълва тази база и очертава някои основни параметри на достъпа до здравни грижи и влиянието на пандемията през 2020 година.

Проследяването на случващото се на местно ниво откроява различията и спецификите на здравеопазването във всяка една българска област. Последните сравними данни на областно ниво са за 2020 г.

Ресурси

Броят на лечебните заведения за болнична помощ не се променя значително през последните години. Във всяка област има поне една многопрофилна болница, като най-голям е броят им в столицата, а най-малък – в област Видин. В три области няма нито една специализирана болница.

Броят на болничните легла се увеличава значително през последното десетилетие в почти цялата страната. С най-голяма леглова база спрямо населението и огромен превес над другите области е Плевен.

Данните показват изключително голямо намаление на броя на лекарите (както общопрактикуващи, така и специалисти) през последното десетилетие. Разликите между различните области също са големи. Най-много са лекарите в Плевен, а най-малко – в Кърджали. Различните специалисти са разпределени неравномерно в страната в зависимост от обективни фактори.

Резултати

Данните за преминалите за лечение болни показват големи разлики между областите в страната. Забелязва се зависимост между относителния брой на лекуваните и делът на градското население.
Освен повишената заболеваемост от COVID-19, се наблюдава и скрита допълнителна заболеваемост от други болести, чието лечение временно е било преустановено по време на най-тежките кризисни седмици, в които болничната система не е успяла да поеме всички болни. В областите с по-висока гъстота на населението заболеваемостта от COVID-19 е значително по-широка.

Ефекти

Общата смъртност в България през 2020 г. бележи сериозен ръст във всички области. Спрямо броя на населението най-висока е смъртността в областите Видин и Монтана.

През 2020 година COVID-19 за първи път става част от международната класификация на болестите и до края на годината се превръща в една от основните причини за смърт в България. Рекордна смъртност от COVID-19 като дял от всички смъртни случаи в една област е отбелязана в област Благоевград. На противоположният полюс е област Сливен.

Пандемията от COVID-19 се отразява крайно негативно и върху показателя за очаквана продължителност на живота. По данни на НСИ българите са изгубили средно по около 3 месеца живот за годините от периода 2018 – 2020 г. в сравнение с предходния период 2017 – 2019 г. в резултат най-вече на COVID-19 пандемията.

Пандемията от COVID-19 води след себе си много промени. Събитие от подобен мащаб, което да влияе толкова значимо върху основни здравни показатели и показатели за качество и продължителност на живота, рядко се наблюдава в историята на човечеството. То поставя под натиск почти всички социални системи и изисква бърза трансформация на доставчиците на здравни, образователни и социални услуги. Допусканията са, че данните за ефектите от пандемията в България през 2021 г. ще са още по-тежки в сравнение с 2020 г., независимо от наличието на ваксини и нови лечения. В дългосрочен план пандемията вероятно ще наложи реформи в системата на здравеопазването, целящи по-бързото ѝ адаптиране към нови вълни на вируса и ориентиране към преодоляване на дългосрочните негативни последици от боледуването.

Цялото изследване на ИПИ може да се прочете тук.