Проблемите, свързани с рака, се задълбочават у нас, а България трябва да има ефективен национален план за борба с болестта и да отдели достатъчно финансиране за превенция, диагностика, лечение, оцеляване и знание за заболяването. Това каза Петър Витанов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП и на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните по време на дискусия „Националният план за контрол на рака – мисията възможна”. В кръглата маса участваха евродепутати, депутати, представители на здравните власти, известни лекари от България и чужбина, фармацевти и др.

„Ако текущата тенденция продължи, ракът може да се превърне в основната причина за смърт при европейците“, каза евродепутатът и призова за взимането на спешни мерки.
„Всяка стотинка, похарчена за превенция, е инвестиция в бъдещето. Ако извадим дори емоционалния момент и не мислим за рака като за човешки съдби, свързани с живота и здравето на нашите роднини и приятели, а може би и на самите нас, а как той се отразява на икономиката, то България не може да си позволи да бъде лекомислена със здравето и живота на хората“.

Пандемията от COVID-19 засили необходимостта от ефективен и иновативен план за борба с рака, защото съсредоточаването на здравните системи върху COVID-19 неизбежно доведе до големи закъснения в диагностицирането и лечението на ракови заболявания.

„Смъртността и заболеваемостта от рак са тясно свързани с вида рак, местоположението на пациента и социалния статус. Затова е необходимо да се постави акцент върху регионалните различия по отношение на инфраструктурата и социалните дисбаланси от гледна точка на заетостта и равенството между половете“, каза още Витанов.
Социалистът посочи и основните предизвикателства пред страната ни. България е в географско неравенство, що се касае до иновативни терапии. Липсата на достатъчно финансиране затруднява здравните реформи. Демографската криза допълнително затруднява икономическия растеж и въвеждането на работеща здравна и лекарствена политика. Икономическата криза след COVID 19, нарастващата безработица, както и забавянето в ръста на съответните БВП, са непосредствена опасност за здравните системи. Като прибавим към това и здравна и лекарствена политика, ориентирана към разхода, вместо стойността и ефекта, както и високо доплащане от страна на пациентите в лекарствения сектор, изоставането на България изглежда сериозно.

Общата стойност на икономическите последици от раковите заболявания в Европа се оценява на над 100 млрд. евро годишно. Без решителни действия се очаква до 2035 г. случаите на рак да се увеличат с почти 25 %, което ще направи болестта основната причина за смърт в Европейския съюз. Годишно 3.5 милиона души в ЕС са диагностицирани с рак, а 1.3 милиона са фаталните случаи вследствие на онкологични заболявания, като над 40% от случаите са предотвратими.

„Инвестициите в скъпа и модерна апаратура са много важни, но без обучен и добре платен медицински персонал, те стават безполезни“, коментира Витанов.

На 3 февруари 2021 г. ЕК представи своя „ План за борба с рака“, който е основен приоритет в направление здравеопазване на ЕС. Той ще се изпълнява с помощта на целия набор от финансови инструменти на Комисията, като общо 4 млрд. евро ще бъдат заделени за действия за борба с рака, включително по линия на програма „ЕС в подкрепа на здравето“, „Хоризонт Европа“ и програма „Цифрова Европа“. Планът цели да намали тежестта на заболяването за пациентите, техните близки и за здравните системи, както и да повлияе на разликите между различните страни членки чрез действия, с които да подкрепи и координира усилията на отделните страни.

Борбата с рака е важна част и от Националния план за възстановяване и устойчивост. В него прогнозните разходи за здравеопазване са 706 млн. лева или 5,5% от средствата по механизма за България. Амбицията е да бъдат направени шест големи реформи и множество инвестиционни намерения в здравеопазването, насочени към преодоляване на значителните пропуски в сегашната здравна система в България.

Най-голямото разпределение от бюджета – 190 млн. лв. – е за център за протонна терапия с фокус върху лечението на деца. Предвидени са още 150 млн. лв. за инвестиране в апаратура за диагностика и лечение на онкологични заболявания, включително лъчелечение. Около 102 млн. лв. са предвидени за технологично оборудване на бъдещата Национална детска болница.