Изследване показва риска от рак при пациенти с възпалителни чревни заболявания

Анализ, който установява честотата на рак на дебелото черво при пациентите с хронични възпалителни чревни заболявания (ХВЧЗ), показва кои са най-честите локализации и посочва пациентите с най-висок риск от развитие на такова усложнение.

Изследването е на от Клиниката по гастроентерология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, а поводът за неговото представяне е Световния ден на възпалителните чревни заболявания, който се отбелязва днес.

Изследването обединява няколко отделни проучвания и е дело на гастроентеролога д-р Христо Вълков под научното ръководство на проф. Пламен Пенчев. То обхваща 9-годишен период и включва 470 хоспитализирани пациента, от клиниката по гастроентерология на ИСУЛ, с възпалително чревно заболяване, които имат засягане и на дебелото черво 

За едно от проучванията клиниката, която е и най-големият за страната център за диагностика и лечение на възпалителни чревни заболявания, получи престижната награда „Top UR-CARE Recruiter 2022“ на Европейската Крон и колит организация (ECCO).

7% е честотата на предраковите образувания при пациентите с ВЧЗ, които могат да преминат в рак на дебелото черво, показва анализ на д-р Вълков, който неотдавна защити дисертация на същата тема. Друг извод в изследването му е, че въпросните образувания най-често се проявяват в полипи на ректума. Средно 9,5 години е срокът от диагностицирането на ВЧЗ до появата на първите предракови клетки.

Тези данни, както и въвеждането на пациентите в дигиталната платформа на Европейската Крон и колит организация - UR – CARE, за което Клиниката по гастроентерология получи специална награда от международната организация, ще помогнат на българските лекари да открият пациентите с ХВЧЗ и повишен риск от развитието на рак на дебелото черво.

Нашата основна цел е да се грижим така за пациентите с хронични чревни възпалителни заболявания, които лекуваме и проследяваме, че да им осигурим едно добро качество на живот и да не допуснем развитието на злокачествени усложнения, обясни проф. Пламен Пенчев, гастроентеролог в Клиниката по гастроентерология на ИСУЛ и един от най-добрите експерти в България в диагностиката и лечението на ХВЧЗ.

Според него основният проблем е, че много малка част от пациентите с тези заболявания, които по световни епидемиологични данни би следвало в България да са между 12 и 20 000, наистина се лекуват и проследяват. А става въпрос за млади хора, в активна възраст - между 15 и 35 години, които остават недиагностицирани, качеството им на живот страда и ако не бъдат лекувани са изложени на риск от тежки усложнения. Причината е липсата на национален регистър, нещо, за което д-р Пенчев се бори от години, в който пациенти от цялата страна да бъдат регистрирани и проследявани.

УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е една от малкото болници у нас, в която се извършва комплексно лечение на пациентите с болест на Крон и улцерозен колит – от поставянето на диагнозата, през назначението на адекватна кортикостероидна или биологична терапия до хирургично лечение на усложненията. Това е и причината в Клиниката по хирургия да постъпват най-тежките случаи в България.

„За съжаление, при пациентите с възпалителни чревни заболявания нерядко се стига до оперативно лечение. Положителната новина е, както показва и проучването на колегите, че сравнително рядко става въпрос за рак на дебелото черво – в повечето случаи са други усложнения в следствие на ХВЧЗ. При пациентите с улцерозен колит – в около 10% от случаите има нужда и от хирургично лечение, докато при тези с болест на Крон – до 60%“, обяснява д-р Георги Желев, който, заедно с началника на клиниката по хирургия в ИСУЛ проф. д-р Николай Пенков, се сред лекарите с най-голям опит в България в хирургичното лечение на усложненията от ХВЧЗ.

Следете новините ни в GoogleNews