20% от всички ученици в България пушат цигари или употребяват друг тютюнев или никотинов продукт. За актрисата и режисьор Яна Титова („Доза щастие“, „Диада“, „Брънч за начинаещи“) и актьорът и продуцент Алек Алексиев („Възвишение“, „Откраднат живот“) това не е просто статистика, а ясен сигнал, че обществото твърде дълго е подценявало проблема.
Ето защо двамата, като родители на две момичета и хора с ясни обществени позиции, са посланици на „Без компромиси“ – кампанията на Филип Морис България, която призовава за нулева толерантност към достъпа на непълнолетни до тютюневи и никотинови продукти.
И двамата сте хора с активна обществена позиция. Какво ви мотивира да станете посланици на каузата на „Без компромиси“?
ЯНА: Като майка на две деца се чувствам длъжна да бъда част от подобни кампании. Приех участието си с огромна отговорност, защото вярвам, че чрез него ясно комуникирам – както към моите деца, така и към други млади хора и цялото общество – моята категорична позиция и послание: тютюневите и никотинови изделия не трябва да стигат до децата.
За съжаление децата имат достъп до такива изделия – нещо, което по закон не би трябвало да е възможно. Но то не просто е възможно – то е факт, и то доста разпространен. Смятам, че за този проблем трябва да се говори повече, защото усещам, че е пренебрегван.
Мотивация беше и стряскащата статистика. Една пета от 13-годишните започват употреба на тютюн или никотин на тази възраст*. И е по-разпространено сред момичетата. Дъщеря ни е близо до тази възраст и няма как да не мислим по този въпрос. Затова смятам, че е важно хора като нас да се включват в подобни кампании – с ясната цел да повлияем, да отворим очите на отговорните институции и хора, и да допринесем за ограничаване на достъпа на непълнолетни до цигари и други тютюневи и никотинови продукти.
АЛЕК: Най-страшното е ранният досег на децата с тютюнопушенето, особено когато нямат достатъчно информация. Така те не правят информиран избор, а просто взимат решение под влияние на средата, любопитството или желанието да се впишат. Това е притеснително.
И аз като дете съм взимал решения, без да разбирам напълно последствията. Правил съм грешки, с които не се гордея. Но ако има нещо ценно в тях, то е, че днес мога да говоря открито за тях и да спестя подобни грешки на други.
Не обичам да казвам на хората какво трябва или не трябва да правят. Вярвам много повече в силата на личния пример и споделения опит. Когато разкажеш честно през какво си минал и какво си научил, има шанс някой отсреща да се замисли и да направи по-добър избор.
Именно затова приех поканата да стана посланик на „Без компромиси“. Защото когато става дума за здравето на децата и младите хора, вярвам, че компромиси не бива да има.
Смятате ли, че обществото подценява проблема с употребата на тютюневи и никотинови продукти сред непълнолетните?
ЯНА: Да, поради ред причини – една от които е, че в България като цяло липсват изградени навици за здравословно отношение към себе си. Ако обясняваш на едно дете защо нещо е вредно, а то вижда, че се употребява от всички около него и то постоянно, личният пример винаги е най-убедителната движеща сила. Затова отговорността на подобни кампании е голяма и от изключително значение.
В тази връзка смятам, че училището е мястото, където проблемът може да бъде комуникиран по-ясно. Смятам, че е необходима много по-мащабна и системна работа за образоване на младите хора – да разберат, че употребата на тютюневи изделия от деца и тийнейджъри оказва пряко и силно влияние върху здравето им, което ще се отрази и на бъдещето им.
АЛЕК: Подценяването на темата личи по статистиката. Знаете ли, че 20% от всички ученици в България ежедневно пушат цигари? А когато говорим за тези в гимназиална възраст, между 8. и 12. клас, техният дял нараства до 56%.** Това може би е известно на самите ученици, вероятно и на част от учителите, но за голяма част от обществото сякаш е тема от периферията, която не достига до тях.
Може би ако повече хора знаят фактите, нагласите щяха да са различни. Като например, че мозъкът на човек се развива до 25-годишна възраст и дотогава е по-податлив на развиване на зависимост. Нещо, което и аз доскоро не знаех. Или че никотинът при подрастващите води до проблеми с паметта, концентрацията, съня... Не мисля, че някой иска това за децата си или за децата в България изобщо. И чрез „Без компромиси“ тези факти могат да достигнат до повече хора и може би това подценяване на проблема ще спре.
Ако можете да отправите кратко послание към всички родители в България, какво би било то?
АЛЕК: Не обичам да давам съвети или да отправям големи послания към родителите. По-скоро има едно нещо, което постоянно се опитвам да напомням и на себе си: чуй детето си. Наистина го чуй. Отдели време. Остави телефона. Затвори компютъра. Изключи шума около себе си и бъди истински там. Защото децата имат нужда да говорят и да споделят. А много често именно ние, възрастните, без да искаме, затваряме пътя към този разговор.
Понякога най-важното не е това, което детето казва, а това, което се опитва да каже. Ако се научим да слушаме внимателно, ще разберем много повече. И тогава ще можем навреме да помогнем, да реагираме и заедно да намерим решение на проблемите, преди да са станали големи. Според мен точно това е една от най-важните роли на родителя – не да има отговор на всичко, а да бъде човекът, при когото детето винаги може да дойде и да бъде чуто.
ЯНA: Въпреки забързаното ежедневие и липсата на време, ако родителите усетят, че детето има нужда от помощ или е тръгнало по път, който не е добър за него, нека се опитат да поговорят с него. Нека разберат какво се случва – по възможност спокойно, с разбиране и без повишаване на тон, така че детето да се чувства в защитена среда, сред хора, на които може да се довери.
Нека поговорят спокойно за проблема и, ако е необходимо, потърсят специализирана помощ. Понякога човек не може да се справи сам – дори не знае откъде да започне. Но в това няма нищо лошо и нищо срамно. Да потърсиш помощ не е слабост.
Отвъд тази така важна кауза – в какви работни проекти сте се потопили през лятото?
АЛЕК: Лятото е много активно и динамично. Наскоро приключих снимките на български игрален филм, след което бях в Украйна, където снимах украинско-естонско-българска копродукция – сериал, в който имах щастието да изиграя една много провокативна и интересна роля.
Като продуцент също имам доста работа. Наскоро завършихме снимките на първото предаване, по което работим, но за него все още не мога да разкрия подробности. Предстоят ни и снимките на нов български игрален филм, който ще продуцираме с NoBlink. Успоредно с това развиваме и сериала „Хавра“ по едноименния роман на Захари Карабашлиев, с режисьор Яна Титова – проект, в който вярваме изключително много.
Работя и по един много специален документален филм, посветен на историята на българските щанги, с режисьора Николай Стоичков – мой партньор в NoBlink. Това е проект, който носи не само спортна, но и културна и историческа стойност. Така че да, очертава се едно много заето, но и много вдъхновяващо лято.
ЯНА: Алек вече спомена за “Хавра” - един проект, който е много специален за нас. И бих казала много важен за обществото.
Септември месец имам премиера на ново представление – “Разкодиране” – личната история на Димитър Бербатов, която смятам за много вдъхновяваща. И като говорим за лични примери, тя е пример за това, че стига човек да има цел, може да постигне всичко. И паралелно с това, разбира се, е работата по филма за Лили Иванова.
Повече за кампанията може да научите на официалния сайт: bezkompromisi.com
Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България
*/** Източник: ESPAD Report 2024 (Европейски проект за училищно проучване относно алкохола и други наркотици): https://www.euda.europa.eu/publications/joint-publications/espad-report-2024_en
Следете новините ни в :
