Ендокринолог: Затлъстяването създава репродуктивни проблеми и при жените, и при мъжете

Според данни от социологическо проучване 49% от хората у нас имат наднормено тегло повече от 5 години, а 12% – повече от 20 г. Близо 40% от българите са индекс на телесната маса над здравословния. 25% са със затлъстяване I-ва степен, 9% – II-а степен и 2% са с III-та степен. Данните бяха представени от Асоциация "Заедно" на дискусия, посветена на Световния ден на затлъстяването.

Специалистите са категорични, че борбата с излишните килограми изисква мултидисциплинарен подход, тъй като затлъстяването е причина за появата на над 300 болести. Част от тези болести увреждат репродуктивната ни способност и възможността да имаме поколение. За този аспект на проблема с наднорменото тегло разговаряме с д-р Десимира Миронова, председател на Българска асоциация по репродуктивни и метаболитни заболявания, ендокринолог от болница "Лозенец".

Колко сериозен проблем у нас са репродуктивните проблеми, предизвикани от затлъстяване, и за кого е по-сериозен за мъжете или за жените?

Проблемът в България е, че нямаме регистър, по който да можем да проследяваме колко от репродуктивните двойки имат метаболитни заболявания, които са довели до репродуктивни нарушения. Това, което ние използваме като данни в момента са данните за затлъстяването сред двойките от групата 25-40 години. Но нямаме наблюдение колко от тях са с метаболитен проблем. Може би е нещо, върху което трябва да работим оттук нататък.

Как затлъстяването уврежда способността ни да се възпроизвеждаме, какви процеси настъпват?

При жените най-честата причина за проблеми с репродукцията са поликистозните яйчници и намалената овулация, свързана с инсулиновата резистентност, която пък е свързана със затлъстяването в много голям процент от случаите. Другата страна на монетата са бащите. Има вече няколко големи проучвания, които показват, че мъжете със затлъстяване имат намален брой сперматозоиди, намален обем на спермограмата и промяна в морфологията на сперматозоидите, което е непросредствена причина за невъзможност и затруднена репродукция.

Вече всички говорите за мултидисциплинарен подход. Задължително ли е ендокринологът да е специалистът, който ще съпътства двойката, която планира бременност, или той се включва, когато има проблем?

Най-често двойката отива при репродуктивен специалист и той реферира към нас. Рядко са такива пациенти които сами се обръщат към нас. По-скоро репродуктивните специалисти разпознаха в нас партньори. Истината е, че успеваемостта на клиниките, които работят с ендокринолози, е по-висока.

Има ли възраст, за която можем да кажем, че репродуктивният проблем, предизвикан от затлъстяване е критичен, сигурно има подмладяване?

Да, при хроничното затлъстяване има подмладяване. Наскоро проучвах данни за възрастта, в която най-често създават поколение двойките. До 2019 г. възрастта, в която двойките решават да имат деца, е около 25-26 години, след 2020 г. тази възраст започва да нараства и сега средната възраст, в която двойката решава да има дете е 35-36 години. Това е много голям ръст за много кратък период от време. Вероятно значение имат икономическите, социалните фактори, желанието на родителите да се развиват кариерно. Но след 35-годишна възраст шансът да има допълнително хронично заболяване в двойката става много по-голям. Когато срещнем двете хронични състояния – подмладяването на възрастта на затлъстяването и нарастването на възрастта на двойката - виждаме колко критично може да бъде осъществяването на желанието за поколение. Това е свързано и с хормонални стимулации, които могат да бъдат спестени, ако преди това сме лекували затлъстяването.

Обратими ли са нарушенията, които предизвиква затлъстяването върху репродуктивното здраве?

В много голям процент тези промени са обратими. Разбира се, не мога да обобщавам, защото има и проблеми свързани с по-сериозни гинекологични проблеми при майката или андрогенни при бащата. Ние изследваме и двамата родители, лечението само на затлъстяването невинаги е разковничето, но в доста случаи води най-малко до подобряване на възможностите на майката да забременее и да има здрава бременност. Ако една майка тръгне с изходно високостепенно затлъстяване има очакване за рискова бременност. Целта ни все пак е да се роди здраво дете.

Хормоналните стимулации обаче много често променят метаболизма на жените и съответно теглото им.

Да, това го има като страничен ефект и точно това беше един от алармиращите фактори, колегите, които се занимават с репродуктивна медицина, да насочват все повече пациенти към ендокринолозите, за да се помогне на тези пациенти. Факт е, че един от възможните странични ефекти от хормоналната стимулация може да бъде нарушена инсулинова резистентност и последващо затлъстяване. Затова лекуваме едновременно и двете, и най-важното – когато говорим за такива двойки нямаме неограничено време. На нас ни трябват бързи решения, за да могат хората да постигнат мечтата си. Това са човешки съдби и трябва да се реагира бързо. Затова смятам, че трябва да се алармира за този проблем, това трябва да бъде държавна политика, въпреки че трябва време.

Възможно ли е лекарствата за отслабване да вредят на репродуктивното здраве?

Напротив, точно обратното е според данните до момента. Проследява се например какво се случва при мъжете пациенти. Когато с терапията редуцират килограмите си, без да се прави хормонална стимулация, спермограмата се подобрява най-малко по отношение количествения анализ и в по-малка степен на морфологията. Така че данните всъщност са много обнадеждаващи.

А при жените?

За поликистозните яйчници има много такива данни. Колеги, които работят в Швеция, събират данни от ЕС за пациенти, които са лекувани с тези медикаменти – и има подобни данни и за мъжете, и за жените.

А не влияе ли и психологическия фактор? Когато човек изглежда добре на него и желанието му за пълноценен сексуален живот се повишава – това значи повече секс, а както казва един Ваш колега андролог – мъжете, които правят секс по-често, имат по-добри репродуктивни възможности.

Категорично. Преди две седмици имах пациентка, която дойде на контролен преглед след лечение с подобен медикамент, която каза: „Докторке, вече влизам усмихната и щастлива при теб. Забелязваш ли разликата?“ Казва, че изцяло се е променил начинът ѝ на живот и взаимоотношенията с мъжа ѝ. Факт е това.

Страничните ефекти от тези медикаменти?

Тези, които са описани в листовката – гадене, повръщане, които преминават след първите един-два месеца. Нямам други оплаквания в собствения си клиничен опит. Това е въпрос, който всеки пациент ми задава. Страничните ефекти са описани, знаем как да реагираме, те не ни притесняват. Това, което казвам на пациентите си, е да прочетат за страничните ефекти на затлъстяването, до какво може да доведе, ако не се лекува, и тогава да видим кое е по-добре.

Човек, който е започнал такава терапия, може ли да я спре и да не рискува с йо-йо ефект?

На този въпрос винаги отговарям така – ако имате високо кръвно и артериална хипертония и вземате медикаменти, излекувани ли сте, когато то влезе в норма и можете ли да спрете лечението? Това е хронично заболяване. Може да влезете в ремисия, може дори да спрем терапията за някакъв период от време, но трябва да се знае, че това е хронично заболяване, което отключено веднъж трябва да се поддържа с лечение. Част от лечението са промяната в храненето и физическата активност. Достигане на таргетните цели като тегло е възможно, но след това трябва да продължим с промяна в начина на възприемане на храната и двигателна активност. Медикаментите помагат точно за това.

Сред познатите ми има хора, които провеждат такова лечение и казват, че им е толкова зле, че не им се яде. Но човек може ли да живее вечно с такова отвращение към храната или със страха от разстройството и гаденето, което би получил?

Чак такъв драматизъм няма. В началото е шокиращо, че на пациента не му се яде, но това, което е нужно на организма като прием на протеини и въглехидрати, се приема, оттам нататък всичко е бонус, от който няма нужда.

Да разбирам ли, че както се пият хапчетата за кръвно така в бъдеще ще се приемат и лекарствата срещу затлъстяване?

Един ден, вероятно да. В крайна сметка лекуваме хронично заболяване. Ние сме в ерата на хроничното заболяване затлъстяване, което лекуваме по три начина – с промяна в храненето, с двигателна активност и медикаментозна терапия, и като крайна стъпка бариатричната хирургия.

Следете новините ни в GoogleNews