Дебатът "за" и "против" ваксините се пренесе и в парламента след като между депутатите от "Има такъв народ" и останалите парламентарни групи възникнаха различия за ефективността им.

По време на изслушването на служебния здравен министър Стойчо Кацаров по плана за справяне с пандемията и ваксинационната кампания проф. Андрей Чорбанов, който трябваше да зададе въпрос, изрази мнение, че "плана за справяне с пандемията не е добър, защото не покрива изискванията на населението". По думите му хората предпочитали да живеят като в зелена зона, "както през последните 40 дни, вместо в една година локдаун". Той заяви още, че "явно ваксините не работят по начина, по който очаквахме" и даде пример с Великобритания, която е в червена зона, въпреки, че има висок процент ваксинирани. Според депутата Тошко Йорданов у нас имало случаи на хора с инсулти след поставяне на ваксина. 

Реакция на думите им имаше от лекарите във всички останали парламентарни групи, които обявиха ваксинацията за единствената ефективна мярка срещу нова вълна. Д-р Александър Симидчиев от "Демократична България" призова да не се изразява лично мнение, а да се говори с факти и данни:

"Ваксините спасяват живот. Над 4 млн. души досега са загинали от тази "неособено опасна инфекция", само в България жертвите са над 18 000. Имаме средството да намалим драстично това. Когато говорим от такава висока трибуна директно влияем върху общественото мнение. В здравеопазването не може без консенсус", заяви той.

По плана за справяне с пандемията

"Много се надявам да не стоите и да гледате сеира на следващия здравен министър, а да му помагате, каза при представяне на плана министър Кацаров. Той посочи, че основната цел на този документ е да има предвидимост и да се планират действията на здравната система при нова вълна на инфекцията, за да няма безпринципно затваряне на бизнеси и болниците да могат да поемат поетапно потока от ковид пациенти.

На база събраната информация е разработен единен протокол за поведение при ковид, който е достъпен на страницата на МЗ. Пусната е обществена поръчка за допълнителни количества хепарини, кортикостериоди и ремдесивир. България заяви и закупуване на моноклонални антитела за хора, които не могат да изградят имунитет, отчете министърът.

Стартирана е процедура, която е била забавена, за финансово подпомагане за ремонт и оборудване на ковид отделенията. Предвидени са 130 млн. лв. за 128 общински и държавни лечебни заведения. Целта е тези дейности да бъдат извършени през август, посочи Кацаров и добави, че ако планът бъде спазван стриктно, ще премахне риска от лошо управление на кризата "като беше досега".

За ваксинационната кампания

По повод ваксинационната кампания министърът заяви, че процедурите за даряване или продаване на ваксините, които не са използвани, са много сложни и изискват повече от месец, което създава реален риск за изхвърляне на още количества ваксини, 22 000 от ваксините на "Астра Зенека" са с изтичащ срок на годност в края на юли. (Възможно ли е България да изхвърли над милион ваксини можете да прочете тук.)

В отговор на запитване от народния представител от ГЕРБ-СДС Деница Сачева какво е направил екипът на МЗ за повишаване на ваксинационния обхват и какви са мерките за догонващо ваксиниране, Кацаров заяви, че ваксинационната кампания е била компрометирана още на старта си, тъй като не е имало достатъчни количества. Причината според него е, че страната е договорила 4,5 млн. от Оксфордската ваксина и значително по-малки количества от другите, но впоследствие тя не е била сред първите одобрени, а по-късно с лично решение на премиера е било спряно поставянето ѝ заради недоказан тежък страничен ефект и хората окончателно са загубили доверие в този препарат.

Министърът съобщи, че в момента се водят преговори с мобилни оператори за есемес кампания, със символични награди за ваксинираните, но уточни, че това вероятно ще трябва да бъде реализирано от следващия екип на МЗ. Той каза още, че Световната здравна организация предоставя помощ в размер на 500 000 долара, клипове и рекламни материали. Кацаров потвърди, че е привърженик на доброволната ваксинация, макара че задължителната по думите му "не е съвсем необоснована".

Къде сме по колективен имунитет

Депутатът от "БСП за България" проф. Георги Михайлов предложи здравното министерство да направи мащабно изследване колко хора са се срещнали с вируса у нас, за да има ясна картина за общия имунитет. Той постави акцент и върху "тежкото технологично състояние" на болниците.

Проф. Михайлов апелира в плана да се постави акцент върху амбулаторното лечение на ковид, тъй като според него тази инфекция може да бъде лекувана в доболничната помощ в 95% от случаите. Към тезата за активно участие на личните лекари и специалистите от извънболничната помощ се присъединиха и лекарите от другите парламентарни групи.

Кацаров призна, че единственото изследване на колективен имунитет е непредставително, тъй като е инициатива на верига частни лаборатории, но обеща до края на седмицата да бъдат изнесени данни за "най-малкия брой срещнали вируса" както беше обявил и по-рано. Информацията обединява данните за всички случаи на положителен тест за COVID-19, поставена диагноза, всички ваксинирани и всички изследвани за антитела за целия период на пандемията, регистрирани в системата.

Състоянието на болниците в страната

Според "Демократична България" в областните болници има огромен проблем с медицинските специалисти и планът за справяне с пандемията не дава отговор как ще бъде компенсиран дефицитът им. Подобно становище изразиха и от "БСП за България", "ДПС и "Изправи се БГ! Ние идваме".

Според Кацаров част от този проблем е, че законът в момента не позволява незабавно разкриване на нови структури, а и дори да бъде направено - например да бъде разкрито инфекциозно отделение, НЗОК не може да подпише договор с него през същата година.

Това според министъра може да се преодолее, ако се променят Законът за здравното осигуряване и Законът за лечебните заведения. 

Д-р Чакъров от ДПС заяви, че не бива да има диференцирано заплащане на медицинските лица на първа линия, защото всички те работят в заразна среща. Той попита здравния министър дали заложените в плана 500 000 млн., които са нужни при най-песимистичен сценарий са налични, на което Кацаров отговори, че могат да се осигурят, ако се гласува актуализация на бюджета. Той допълни, че ще се ползва и ресурс от НЗОК. По думите му тези средства са разчетени като необходими в най-тежката ситуация на здравната система, но не включват социалните и икономическите мерки. От ДПС настояха за създаване на клинична пътека з пост ковид усложнения.

За кадровите промени в държавните болници

Предмет на обсъждане станаха и кадровите промени в някои държавни болници. Смяната на директорите на някои от тях Кацаров обоснова с лошо управление, лошо финансово състояние и недостатъчно качествена медицинска помощ. По думите му директорите на "Пирогов", Александровска болница и "Лозенец" са сменени заради тежки нарушения.

В тази връзка министърът съобщи следните факти:

"Задълженията на държавните болници към първото тримесечие на 2021 г. са 582 млн. лв, просрочените задължения са 76 млн. лв. От началото на 2020 г. от досега те са получили от НЗОК финансиране в размер на 1 млрд. 470 млн. лв.

Отделно тези лечебни заведения са получили, субсидирани като капиталови разходи от МЗ, с директни субсидии с постановление от МС или под формата на субсидии за заплащане на 85% извършена дейност, общо 325 млн. лв. В рамките на година и 6 месеца 60 държавни болници са получили 1 млрд. 705 млн лв. Въпреки това щедро финансиране, финансовото им състояние не е добро. Това говори за неефективност на управлението на тези структури. Има университетски болници, които са в състояние на фактически фалит", коментира Кацаров.

По този повод той лансира идеята държавните болници да не са на подчинение на министъра на здравеопазването, а областните лечебни заведения да бъдат предадени за управление на общините. Според него имало конфликт на интереси, тъй като министърът на здравеопазването, бидейки собственик на болниците, трябва да санкционира сам себе си. Според него системата има належаща нужда от реформиране, при което парите да следват пациента, а не да се разпределят централно.

По повод запитване от "Изправи се БГ!Ние идваме!" дали е направен анализ на лошото управление на пандемията по време на ГЕРБ и какво е предприето, за да бъдат намалени щетите от него, Кацаров открои няколко мерки, по които е постигнато споразумение с НЗОК и БЛС:

- премахване на лимитите за лечебните заведения;

- повече отговорности за доболничната помощ;

- промяна в наредбата за специализациите на младите лекари.

Здравният министър коментира, че съществуващите правила стимулират разкриването на болници. Той даде пример с роенето на очни клиники:

"В Националния рамков договор две от най-скъпоплатените очни операции могат да се осъществяват само в болница. Това е предизвикало пререгистрация на 40 медицински центъра в клиники. Това е напълно излишно, тъй като такива операции могат да се извършват амбулаторно", заяви министърът.

Според него цените на медицинските услуги са довели до тежки изкривявания вътре в здравната система и дефицит на специалности, които не са адекватно оценени. Затова сега всички искат да стават кардиохирурзи, а никой не желае да учи Педиатрия, обясни той.

От "Има такъв народ" настояха да ясни правила за изразходване на споменатите 130 млн. лв. за подготовка на лечебните заведения за нова вълна, "защото някои хора може на бърза ръка да си построят вили". Д-р Ивайло Христов акцентира върху кадровия дефицит и заяви, че планът не решава проблема с разпределението на медицинските специалисти в отделните области:

"Като пушечно месо се използваха специализанти и студенти по време на предишните вълни, което е недопустимо. Някъде и кметовете влизаха в ковид отделенията да помагат. Не бива да се стига до такава ситуация, защото след кмета и даскала, както знаем, идва попът." Христов настоя малките болници, които разполагат с 3-4 легла за ковид, да бъдат извадени от плана, както и да се засили контрола по спазването на противоепидемичните мерки в курортите, които по думите му в момента са под всякаква критика.

Във времето за коментари по изложението на служебния здравния министър от името на ГЕРБ говори проф. Костадин Ангелов:

"Много приятно съм изненадан от Вашето поведение и това, което казахте до момента, особено променената позиция по отношение на ваксинацията, д-р Кацаров. Преди година говорехте точно обратното, че имате резерви. Разглеждам това като като лично моя заслуга и резултат от проведената от нас добра информационна кампания, която Ви е мотивирала.(...). Престъпна небрежност е, че новата вълна ще засегне неваксинираните, а голяма част от това население беше изкуствено възпряно, когато ограничихте възможността на младите да се ваксинират и създадохте предпоставки да се разколебаят. По отношение на ваксинацията на хората над 60 г. към днешна дата хората над 60 г. получили една доза ваксина са 47% от всички ваксинирани.(...) Националният Ви план за справяне с пандемията, е изграден върху 80% нашия. Не виждам каква е подготовката на здравната система за новата вълна, но виждам как на една от големите болници вземате парите за скенер. От тази висока трибуна искам да призова всички българи да се ваксинират. Аз съм първият ваксиниран българин, имам придружаващи заболявания, жив съм и гарантирам живота и здравето на моите близки и пациенти", завърши Ангелов.

Народният представител от ИБГНИ д-р Галина Георгиева обаче опроверга казаното от бившия здравен министър с факти от лечебното заведение, в което е работила по време на предишните ковид вълни:

"От самото начало липсваше ясен план, мерките следваха събитията, прозираше политическа нагласа, което е недопустимо. Често отговорността беше прехвърляна на РЗИ. В Кюстендил, в средата на февруари, здравната система се натовари и РЗИ взе решение за носене на маски на открито, задължително, до 7 март. В същото време на национално ниво се взе решение от 1 март заведенията да бъдат отворени. Това обезвери населението и хората загубиха доверие в институциите и в способността им за справяне с пандемията. В етап, в който се твърдеше, че имаме всичко необходимо, за да работим, ние разполагахме с портативна кислородна бутилка, която разнасяхме по стаите. Добре че не се наложи да избираме, на кого да дадем кислород. В един момент болниците се обезпечиха, но не заради водената от държавата политика, а защото сами си купувахме предпазните средства, а с дарения успяхме да се оборудваме с апарати. Директорът на болницата дежуреше в Спешно отделение. Това не беше справяне, това беше компромис. На прага на четвърта вълна трябва да върнем доверието в институциите и професионализма на работещите в здравната система, а това може да стане, ако стриктно следваме плана", заяви д-р Георгиева.

В края на дебата депутати от ДПС, БСП и ДБ призоваха за надпартиен консенсус по мерките срещу нова вълна на COVID-19 и националния ваксинационен план.