Бащата на малката Амая, чието сърце спря да бие и не успя да дочака трансплантация в Индия, обвини в некомпетентност екипа на чуждестранния специализиран самолет и фирмата, наета да ги транспортира дотам. „От компания, която мислехме, че е „спасител“ се оказа, че сме наели компания „убиец“, пише Калоян Абрашев в профила си във Фейсбук.

Семейството на Амая смята да съди фирмата, отговаряща за медицинския транспорт.

По думите на Калоян Абрашев са направени два опита Амая да излети за Индия, но и двата са били неуспешни заради фирмата за транспортиране на пациенти, а детето е било връщано в Националната кардиологична болница в София.

Вторник е, към 10:00 и тръгваме от Националната кардиологична болница с линейка. В линейката сме аз, Амая, двама доктори от Националната кардиологична болница и двамата медици, които ще бъдат с нас на полета. Пристигаме всички на летище София и се започва организиране на преместване на Амая от линейката във самолета и получаваме въпрос от чуждестранните медици : „Къде е оборудването?”. Тези хора въобще не бяха на ясно къде е оборудването, с което щяха да работят. Настана паника и всички започнахме да звъним да намерим оборудването. Цялото летище беше организирано да търси животоспасяващото оборудване. След може би 15 минути, се установи, че същото е доставено в понеделник вечерта… на Централна жп гара в София. Компанията е наела някакъв младеж по бяла тениска с грейка, без абсолютно никакъв говорим английски да закара оборудването и той е объркал „летище” с „гара”, разказва Калоян Абрашев.

След това са принудени да се върнат с линейката обратно до болницата. Д-р Печилков, ръководещ организацията от българска страна им казва, че "това местене като парцалена кукла от системи в болницата към линейка е изключително опасно" и че за пръв път става свидетел пациент да се връща обратно, пише още опечаленият баща.

След 5-6 часа преместването вече с оборудването започва отначало.

Отново тръгваме с линейката, влизаме на летището, линейката спира до самолета и процедурата се повтаря, и се предполага, че няма какво да се обърка. Е да, ама не. При свързване на апарата за обдишване, който е абсолютно жизненоважен, турските медици установяват, че накрайникът свързващ апарата и самолета не съвпадат. Турските медици въобще не бяха на ясно какъв е необходимият накрайник и откъде да го вземат, за да се свърже към самолета. Въпреки усилията на няколко служби на летището въпросният накрайник така и не успя да се намери. За втори път трябваше да се връщаме в болницата. Към 19:50 пристигнахме в Националната Кардиологична болница и единият турски медик ми казва: “Съжалявам, не знаем от къде да намерим въпросният накрайник, не можем да кажем кога ще летим”. Попитах ги :”Добре де, вие сте медиците отговорни за апаратурата и за грижите за Амая , докато летим. Нито сте си направили труда да се позаинтересувате къде е оборудването ви, което също като вас пристигна от Истанбул, нито сте се заинтересували дали същото това оборудване ще работи във самолета, Защо?’’ Отговорът беше :“Съжалявам”, пише бащата.

Часове по-късно от Националната кардиологична болница им се обаждат, за да им кажат, че детето им е починало след рязко влошаване на състоянието му. Бащата благодари на медиците от болницата.

Въпреки, че ни казваха истината в очите, че шансът тя да живее е минимален и че всеки момент може да се случи най-лошото, същите не спираха до последен дъх да правят всичко по силите си тя оцелее, да оцелее поне до полета. Сърчицето й се е борило до край, казва мъжът.

Всички средства дарени за Амая бъдат дарени за други нуждаещи се деца, както и за апаратура, казват родителите. Семейството смята да съди фирмата, отговаряща за медицинският транспорт.

Момиченцето ще бъде погребано на 1 март, в родното село на бащата - Енина, Казанлъшко.

"Благодаря ви за изключителната подкрепа. Въпреки, че не успях да спася дъщеричката ми ви призовавам никой от вас да не се отказва за нищо на света в името на децата си. Поклон пред вас", завършва трагичния си разказ Калоян Абрашев.