Близо 80% от медицинските сестри в болниците у нас твърдят, че са готови да излязат на протест, ако не се вземат мерки за решаване на проблемите с кадровия дефицит, който влияе отрицателно на работата им и увеличава вероятността от медицински грешки.
Това показва анонимна анкета на „Индекс на болниците", проведена сред 543 специалисти по здравни грижи в болничната помощ в края на миналата и началото на тази година.
За анкетата
404 от всички 543 участници в анкетата са медицински сестри, след тях по численост се нареждат акушерките, лаборантите и други специалисти по здравни грижи. Най-голяма част от анкетираните – 36%, работят в областни лечебни заведения, 25% – в държавни, 24% – в общински, а 15% – в частни. Участниците са от цялата страна, като най-многобройни са представителите от София град. По възраст най-голям дял са анкетираните между 41 и 60 години – 62% от всички, след тях се нареждат тези между 22 и 40 години – 26% от всички, над 60 години са 12%.
Заетост
66% от анкетираните специалисти по здравни грижи работят на едно място, 30% на две, а 4% на три. Стандартна 40-часова работна седмица имат 39% от анкетираните, което предполага висока степен на полагане на извънреден труд. Най-голям дял от анкетираните – 54% – са посочили, че се трудят между 41 и 80 часа седмично, а 6% над 80 часа. Голямата заетост на специалистите по здравни грижи се потвърждава и от данните за извънредния труд, който полагат. 46% от анкетираните са заявили, че полагат такъв, като 32% от тях работят между 16 и 30 часа повече на седмица, а 7% - над 31 часа.
Доходи
Те явно трудно кореспондират с високата степен на заетост на специалистите по здравни грижи. 64% от анкетираните посочват, че в лечебните заведения, където работят, не са били постигнати минималните заплати по КТД. Данните от анкетата показват, че 68% се трудят за 800-1600 лв. на месец, една пета получават между 1600-2000 лв., а над 2000 – 6%.
Движението на доходите не е било и еднозначно при всички специалисти по здравни грижи. Увеличение е имало при 33%, при други 32% приходите от труда им са се запазили непроменени, а при една трета дори са намалели.
Според немалко от специалистите по здравни грижи реалните им доходи са по-ниски от очакваните. Една трета от анкетираните считат, че е нормално за труда им да получават между 1500-2000 лв., а други 42% виждат тези граници като 2000 и 3000 лв.
Управление на времето
69% от анкетираните специалисти по здравни грижи смятат, че не разполагат с достатъчно време за пациентите си, докато 18% са на мнение, че имат достатъчно време, за да обърнат внимание на всеки свой пациент.
35% от анкетираните специалисти споделят, че използват над 4 часа от работния си ден в грижи за пациентите, 44% пък отделят по-малко от 4 часа. Документацията се оказва една от дейностите, с която голяма част от професионалистите по здравни грижи са заети. Между 2 и 4 часа от деня си на попълване на документи отделят 45% от респондентите, а над 4 часа – 25%.
Кадрова обезпеченост
Над 97% от професионалистите по здравни грижи са категорични, че в болниците е налице кадрови дефицит, а малко над 2% не могат да преценят дали това е така. Това потвърждават и данните за броя пациенти на една сестра. 33% от анкетираните посочват, че на смяна се грижат за повече от 20 пациента, като близо половината от тях посочват, че се грижат дори за повече от 30 души. Други 37% от анкетираните посочват, че на смяна се грижат за от 10 до 20 пациента. Едва 23% са тези, които полагат грижа за по-малко от десет души на дежурство.
Съотношението лекар:сестра също масово е негативно. На един лекар има по-малко от една сестра според отговорите на 48% от анкетираните, а в една пета от случаите съотношението е равно. Само при 19% от анкетираните на един лекар се пада повече от една сестра, както би трябвало да бъде.
Последици
Кадровият дефицит и прекомерната натовареност на специалистите по здравни грижи влияят негативно върху възможността им да работят нормално. 90% от анкетираните смятат, че липсата на достатъчно кадри е проблем за качеството на работата, а над 70% са на мнение, че дефицитът увеличава риска от медицински грешки. 76% от
анкетираните споделят, че са прекалено натоварени, а 76% от тях смятат, че това е влияе негативно на работата.
Влияние върху качеството на работа оказват още фактори. Над 60% от респондентите смятат, че лошо влияние върху качеството на работата им оказва негативното отношението на институциите към специалистите по здравни грижи (69%), нивата на заплащане в момента (67%), условията на труд (64%), както и отношението от страна на пациентите (62%). Според 47% от анкетираните разрастването на болничната мрежа също води до увеличаване на кадровия дефицит и освен това влияе лошо върху качеството на работата им.
Решения на дефицита
Основните възможности за преодоляване на кадровия дефицит и оттам на проблемите, свързани с него, професионалистите по здравни грижи виждат в няколко основни мерки. Първата сред тях е увеличаване на заплащането им – 88% от респондентите са на това мнение, подобряване условията на труд – 29%, подобряване на отношение към тях като цяло - 17%, промяна в категорията на труд и възможност за по-ранно пенсиониране - 7%.
Готовност за протест
Ако властите не предприемат своевременни мерки за решаване на кадровия дефицит, 79% от анкетираните заявяват, че биха участвали в протестни действия. Едва 7% от респондентите – не желаят да участват в такива действия, а 13% на този етап не са взели решение.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)