Върховният административен съд оправда окончателно певицата Милена Славова за казаното от нея по повод "София прайд". Решението на ВАС отменя постановеното от Административния съд - София град срещу Комисията за защита от дискриминация, която не намери причина да накаже рокаджийката за дискриминация към ЛГБТ обществото и Младежката организация "Действие".

Повод за жалбата на засегнатите пред КЗД стана публикация на Милена в личния й фейсбук профил, където тя написа следното: "Сигурна съм, че не подкрепям гей парадите! Горко на нормалните хора, задушаваме се вече от наглостта и парадирането на разни извратеняци. И не се извинявам за думите си".

Публикацията е обсъждана в интервю с певицата пред Нова тв, в което тя обяснява: "Ние ви гледаме, въпреки че не искаме", "Виждат ви много хора, които не искат да ви виждат. И деца", "Натрапвате се", "Вие сте арогантни", "Защо трябва да се парадира с това? Аз парадирам ли с това, че харесвам мъже? Защо трябва да се парадира? Това е много лично нещо", "Тези деца нямат избор. Където ги заведат, там отиват".

Всичко това е възприето от двете лица и Младежката ЛГБТ организация "Действие" като обида и безпочвени обвинения в аморално поведение, насочени към ЛГБТ общността въз основа на защитен признак "сексуална ориентация", представляващи "тормоз".

Комисията за защита от дискриминация обаче приема, че става дума за лично мнение на Милена за "София прайд 2021" и не е проява на пряка дискриминация към ЛГБТИ хората, не съдържат оскърбителни квалификации, насърчаване към извършване на дискриминация, не представлява тормоз или подбуждане и преследване по смисъла на закона. 

Така делото стига до АССГ, а Милена и комисията отнасят въпроса до ВАС. 

Върховните магистрати приемат, че цялостното поведение на касационната жалбоподателка Милена Славова демонстрира разграничението, което тя прави между "участници в гей паради" и "лица с хомосексуална ориентация". В неодобрението на гей парадите, изразено с ярък езиков изказ, не се забелязва вложен смисъл за отричане на правото на самоопределение на част от участниците в гей парадите. Това очевидно не е с цел накърняване достойнството на конкретно лице поради неговата сексуална ориентация, а още повече това неодобрение е в състояние да създаде по принцип враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда спрямо лица с хомосексуална ориентация като обособена група, заключава ВАС.

И допълва, че общественото положение на Милена Славова не предполага притежаване или стремеж към придобиване на официална публична власт, чрез която тя да е в състояние да налага мнението си при регулиране на обществени отношения, включително и относно провеждането на гей паради, за разлика например от кмета на Москва и кмета на Варшава, станали повод за образуване пред ЕСПЧ на делата Alekseyev vs. Russia и Bączkowski and Others vs. Poland.

"Публичният й образ на човек с алтернативно на общественото мнение също a priori изключва възможността тя да създава стереотип на обществено поведение, което стигматизира група лица на основаната на сексуалната им ориентация, насажда по отношение на тях враждебност, непоносимост и нетърпимост. Ясно изразеното разбиране на автора на изявленията за липсата на хомогенност на ЛГБТ общността и поддържане на устойчиви позитивни лични отношения с отделни нейни представители, също са решаващи за извод, че инцидентното използване на отделни фрази с негативно съдържание не достига „определено ниво“ и „праг на суровост“ за определянето им като проява на дискриминация", изтъкват още върховните магистрати.

"Формата и контекста, в който са направени изказванията, а именно тяхната персонализация към отделни прояви (гей парад) и отделни участници в тях (точно описание с външен вид и конкретна постъпка) са показателни за това, че те не са насочени към основен аспект на идентичността на ЛГБТ общността и не са били в състояние да засегнат човешкото достойнство на нейните представители. Следователно в случая кръгът на лицата, които са възприели публикацията и изказването е ирелевантен за тяхното квалифициране като "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация", се казва още в решението.

Според ВАС първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно и необосновано съдебно решение, с което е отменил акт на Комисията за защита от дискриминация, съобразен с приложимите материалноправни норми и международните стандарти за защита на основните права, включително и на правото по чл. 10 от ЕКПЧ (свобода на изразяването на мнение). А мотивите на КЗД за свободата на словото са изцяло съобразени и с решенията на Конституционния съд на България.