Протестиращите обвиняват 'лешоядните фондове' за жилищната криза в Испания

Протестиращи в испанската столица Мадрид обвиниха "лешоядните фондове" за жилищната криза в страната.

21-годишната бивша студентка Пиерина Никурей е прекарала една седмица на палатка на площад „Пуерта дел Сол“. Подобно на стотиците други хора, които са разпънали палатките си тук в знак на протест срещу жилищната криза в Испания, тя не се съмнява каква е причината.

„Това е същият проблем, както винаги - липсата на жилища“, казва тя. 

И добавя, че наемодателите се възползват от ситуацията, за да вдигат наемите, другият проблем е Airbnb.“

Съгласен е и Хорхе Морено, 19-годишен студент по дублаж на филми, който също живее на палатка в центъра на Мадрид през последните няколко дни.

„Има толкова много празни жилища, защото са били закупени от т.нар. лешоядни и инвестиционни фондове, които повишават наемите на хората, живеещи в тези имоти, докато не ги принудят да напуснат“, казва Хорхе, цитиран от Би Би Си.

Той живее с майка си и се опасява, че ще мине много време, преди да може да си позволи собствен дом.

„Отдавна превърнаха жилищата в бизнес. Но това е злоупотребяващ бизнес, който не позволява на испанците да живеят в приличен дом“, добавя той.

Оценки на Хорхе и Пиерина често се чуват от други протестиращи, от обикновени испанци и дори от испанското правителство. Когато представи неотдавнашен пакет от извънредни мерки за справяне с жилищната криза, социалистът премиер Педро Санчес заяви, че приема законодателство „срещу онези, които смятат жилището просто за поредния обект на пазара, с който да спекулират“.

Реформите бяха отхвърлени от парламента, което накара Санчес да свика предсрочни избори следващия месец.

Никурей и Морено посочват конкретния случай, дал началото на сегашните протести, като доказателство, че практиките, движени от стремеж към печалба, са в основата на кризата: 87-годишната Марикармен Абаскал е била изгонена от дома си, след като инвестиционната компания, която го е купила, първоначално се е опитала да я убеди да напусне, а след това рязко е повишила наема ѝ — сума, която тя не е могла да плаща.

Макар последвалата обществена реакция да е накарала компанията да покани Абаскал да се върне в стария си дом, тя така и не го е направила, а в сряда жената почина в болница. Много други хора също имат свои истории за трудностите, свързани с рязко поскъпващия пазар на наемите.

Кармен Перес е пенсионирана вдовица, родом от Еквадор, която живее в Испания от 17 г.

Когато пристигнала, жилищата били сравнително евтини и достъпни, но с нарастването на разходите тя била принудена да се премести при дъщеря си и зет си, докато търси достъпно жилище под наем.

„Когато даден имот бъде обявен за отдаване под наем, винаги има дълъг списък с чакащи“, казва тя. „А наемът винаги е твърде висок за мен. Всичко това се отрази на здравето ми — страдам от депресия, нямам никаква стабилност и сигурност.“

Според портала за недвижими имоти Idealista средната цена на наемите в Испания се е повишила с 84% през последните 10 г.

В центъра на южния град Малага увеличението е 113%, а в Марбея — малко под 150%.

Тези числа превърнаха жилищния въпрос в най-голямата тревога за испанците.

Неотдавнашно проучване на Центъра за социологически изследвания (CIS) показа, че по-широките слоеве на испанското общество, подобно на протестиращите, искат да бъдат предприети мерки срещу онези, които се възприемат като влиятелни фактори на жилищния пазар.

Около 72% са поискали въвеждането на по-високи данъци за хората, притежаващи 10 или повече имота; 76% са пожелали ограничения върху краткосрочното туристическо настаняване; а 40% са подкрепили отчуждаването на празни жилища.

Хорхе Галиндо, директор на центъра за икономическа политика към Esade, обаче казва, че наличните данни не позволяват да се установи точно колко испански имоти са притежание на т.нар. „лешоядни фондове“ и се използват за спекулации. Той посочва данни на Банката на Испания от 2024 г., според които компаниите притежават само 8% от имотите, предлагани под наем.

Галиндо заключава, че в Испания няма значителна концентрация на имоти за отдаване под наем в ръцете на малък брой собственици.

„Що се отнася до обяснението на ръста на наемите, това не е основната причина. Това, което го обяснява, е недостигът на предлагане спрямо търсенето през последните години“, обяснява той.

Банката на Испания е на същото мнение и е изчислила, че в страната не достигат около 750 000 жилища.

През септември заместник-управителят на институцията Соледад Нунес предупреди, че до 2028 г. недостигът може да нарасне до един милион жилища.

Според Националния статистически институт (INE) в Испания има 3,8 милиона празни имота, но голяма част от тях се намират в обезлюдени селски райони и поради това имат малко отношение към сегашната криза - най-сериозна в градските центрове.

Сред другите обяснения са имоти, които очакват ремонт, както и правни спорове между членове на семейства, наследили тези жилища.

Демографските промени играят основна роля в дисбаланса между предлагането и търсенето. Между 2021 и 2025 г. в Испания са се появили около 1,2 милиона нови домакинства, до голяма степен в резултат от пристигането на мигранти, които имат значителен принос за неотдавнашния икономически растеж на страната.

Строителството на жилища обаче не е успяло да настигне търсенето — през същия период са построени по-малко от половин милион нови домове.

Това отчасти се дължи на свиването на строителния сектор в Испания след кризата в еврозоната, докато разходите за материали са нараснали значително след пандемията от COVID-19, а липсата на политически консенсус е създала правни пречки пред строителството.

„Изграждането на нови жилища не беше наш приоритет“, казва Галиндо. „Но когато настъпи демографският бум, осъзнахме колко скъпо ни е струвало това.“

Той добавя, че краткосрочното туристическо настаняване, например чрез Airbnb, което испанското правителство и много активисти посочват като виновник, вероятно е имало по-локализиран ефект — повишило е цените в определени градски райони, без да оказва цялостно въздействие върху пазара.

Междувременно кризата се задълбочава и заради изоставането на заплатите.

Проучване на „Ел Паис“ установи, че в реално изражение средният испанец разполага с 5% по-малка покупателна способност в сравнение с преди десетилетие заради данъците, социалноосигурителните вноски и инфлацията.

Средната месечна заплата в района на Мадрид е 1550 евро.

„Нито един работещ не би трябвало да харчи 75 или 80% от заплатата си за наем, защото какво се очаква да яде тогава?“, казва 81-годишният пенсиониран таксиметров шофьор Франсиско Пардо, който симпатизира на протестиращите, по време на посещение в палатковия лагер в Мадрид.

Случаят с Марикармен внезапно превърна жилищната криза в неотложна тема за обсъждане — не само на мадридския площад „Пуерта дел Сол“, но и в цялата страна.

Сега въпросът е дали може да бъде постигнат консенсус за начина за разрешаването ѝ.

Следете новините ни в :