Как Тръмп преобърна позицията си за Сирия за броени дни

Иван Ел Меграби Последна промяна на 07 април 2017 в 12:41 8313 13

Първото директно нападение на американската армия срещу правителството на сирийския президент Башар Асад представлява рязка промяна на курса, който администрацията на Доналд Тръмп обещаваше да следва спрямо конфликта в Сирия.  Само дни след като Вашингтон изключи свалянето на Асад от власт от приоритетите си, американски кораби изстреляха близо 60 ракети по правителствената база "Шайрат", преобръщайки предишната позиция на Тръмп. 

Дълго преди да встъпи в длъжност и дори да се кандидатира за президентския пост, Доналд Тръмп изказваше остра критика спрямо предшественика си Барак Обама заради външната му политика, включваща редица военни интервенции зад граница. Тезата на републиканеца беше ясна - военните намеси и свалянето на режими са довели до хаоса в Близкия изток. Поради тази причина до съвсем скоро Тръмп поставяше фокуса в Сирия не върху управлението на страната, а се съсредоточаваше върху начините за справяне с "Ислямска държава", която в неговите очи е голямата заплаха.

По време на предизборната кампания републиканецът стигна дотам, че нарече Обама създател на "Ислямска държава" заради намесата в Ирак, която самият той многократно е определял като катастрофална. Встъпвайки в длъжност, Тръмп бе категоричен, че е наследил "каша" от предходната администрация, включително в Близкия изток.

Доказателства за убежденията на настоящия президент можем да намерим назад във времето. Можем да се върнем към 2013 г., когато Барак Обама трябваше да погледне към поставения година по-рано ултиматум към Башар Асад, познат като т.нар. "червена линия". След смъртоносната химическа атака в Гута край столицата Дамаск на 21 август 2013 г., според някои сведения отнела живота на над 1700 души, Обама загатна за военна интервенция срещу режима при продължаване на подобни нападения с непозволени боеприпаси. Въпреки редица регистрирани химически атаки и потвърждение от екип на ООН, че Асад стои зад някои от тях, не последва директна конфронтация с Дамаск. 

"Отново, към нашия глупав лидер, не атакувай Сирия - ако го направиш, много лоши неща ще се случат и САЩ не получава нищо от тази битка", написа Тръмп в Туитър на 5 септември 2013 г. в един от многобройните коментари срещу потенциална намеса в близкоизточната страна. 

Всички изказвания на милиардера сочеха към това, че САЩ няма да се намесят в борбата срещу сирийския режим, не и директно, оставяйки настрана подкрепата за опозицията. Обещанията на Тръмп не останаха незабелязани и от самия Башар Асад, който видя надежда в новия американски лидер. Не само защото Тръмп се концентрира най-вече върху "Ислямска държава" и не представляваше очевидна заплаха за властта, но и защото бе категоричен, че иска стопляне на отношенията с главния съюзник на Сирия - Москва. "Няма ли да е страхотно да се разбираме с Русия", е казвал нееднократно републиканецът. 

През декември миналата година, около месец преди Тръмп да стъпи в Белия дом, Асад дори заяви в интервю за "Россия 24", че Щатите могат да станат съюзници на управлението му и Русия. И докато това до последно не изглеждаше вероятно, то всички признаци сочеха, че Вашингтон постави конфликта на заден план. 

В края на март ясни индикации за това дойдоха и от други ключови фигури. Държавният секретар Рекс Тилърсън коментира, че дългосрочната съдба на Башар Асад трябва да бъде поверена на сирийския народ, а по-късно и посланикът на САЩ в ООН Ники Хейли затвърди позицията.

"Подбираш битките и когато погледнем към това, става въпрос за промяна на приоритетите и нашият приоритет вече не е да стоим и да се фокусираме върху това да свалим Асад", заяви Хейли на 30 март. 

Всичко това се промени, когато на 4 април химическа атака порази град Хан Шейхун в сирийската провинция Идлиб. Западът веднага посочи с пръст към режима на Асад за нападението, предполагаемо с нервен агент, отнело животите на десетки души, сред които и деца. Последва бърза реакция, с която Дамаск отказа да поеме каквато и да е вина. Руското военно министерство също се включи на страната на Асад с категорична позиция - виновни са бунтовниците, чиито складове с химически боеприпаси били поразени от сирийски правителствени удари. Теория, която експерти по забранените оръжия определят като абсурдна. 

След случилото се Тръмп осъди атака и отбеляза, че мнението му за сирийския му колега се е променило. Републиканецът напомни за някога използваната от Обама "червена линия", отбелязвайки, че химическата атака е преминала няколко такива. Още по-красноречива индикация за последиците бе изказването на Ники Хейли на извънредното заседание на Съвета на сигурност на ООН, където американският представител бе категоричен - ако ООН не предприеме нужните мерки, Щатите ще трябва да действат отделно. 

Така и се стигна до предложението на Пентагона за ударите, а после до нападението над "Шайрат", убило поне шестима сирийски войници. 

"Опитите за промяна на поведението на Асад през последните години се провалиха драматично", коментира Тръмп в обръщение относно действията, приветствани от редица страни като Великобритания, Франция, Израел и Турция. Москва разкритикува нападението като атака над суверенна държава и временно прекрати меморандума за предотвратяване на сблъсъци във въздушното пространство на Сирия. Дамаск не очаква по-нататъшна военна ескалация, но предстои да видим докъде ще пожелае да стигне Тръмп с резкия завой. 

 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12009

12

Nik68

11.04 2017 в 14:58

В Сирия е единствената руска военна база на Средиземно море. Това е интереса на Русия. Американците не може да не се изходят на метеното, където и да е. А и нали трябва да има разход на оръжие и работа за ВПК. Апропо Лукарски твърди, че оправил ВМЗ - нищо подобно повдигна ги малко на крака сирийската криза, а и не само тях. Чичо Банков също има да черпи.

8001

11

Севтопол

08.04 2017 в 12:46

Намесата на която ѝ да е държава в Сирия ли нарушава суверенитета ѝ, или само намесата на САЩ? Питам просто,защото когато Русия и Турция бомбардираха същата тази Сирия,мълчахте, демек – майната му на суверенитета.Ама вие сте наистина ега ти троловете.А ако не сте тролове,извинявайте – тогава значи просто сте гола вода. Което,междувпрочем е едно и също.

21762

10

spirit оригиналът

08.04 2017 в 07:39

http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/golyamata-himicheskata-lyzha-v-siriya

7910

9

1Sion1

07.04 2017 в 23:43

Флатко, що така пропускаш Виетнам , като изреждаш Хитлер и Сталин?!В Сирия има два лагера- ислямистки терористи и тези, които воюват с тях.И ясно се вижда кой кого подкрепя.

5969

8

flatko

07.04 2017 в 23:12

И от цялата работа излиза, че нито САЩ, нито Русия реално искат да направят нещо срещу ИДИЛ. Едните поддържат Асад, другите искат да го свалят. Но срещу ИДИЛ пак нищо. Къткат си ги.

5969

7

flatko

07.04 2017 в 23:05

Путин бил казал, че американците нямали право да се месят във вътрешната политика на Сирия. Явно според него само Русия има право да се меси.
Според Володя вътрешна политика = избиване на опозицията с отровен газ. Сталин и Хитлер и те така смятаха. Нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено.
Хайде, червени тролове, цъкайте ми минусите.

21762

6

spirit оригиналът

07.04 2017 в 17:05

Истината е, че независимо от кампанията си срещу инвазия в Близкия Изток, Тръмп бе бързо омотан и от неоконсерваторите в собствената си партия си, и от все по-кръвожданите демократи. Разбра как се играе тази игра.

Война и пак война – така работи системата.

Този път залогът е много голям, защото зад Сирия са Русия и Иран и макар САЩ да има разходи за отбрана колкото следващите 7 държави заедно, то ядреният потенциал при Русия и негативите за всеки от нас при глобален конфликт са непоносими.

Какво предстои? В най-лошия случай – нова Световна война. В най-добрия – поредната война на американски президент в Близкия изток (в Йемен САЩ и саудитите скоро няма да има какво да бомбардират), тъй като САЩ изглеждат решими да сменят и този режим. Тоест: Нов Ирак, нова Либия. Какво идва след диктатори тип Кадафи и Саддам? Идил и Ал-Кайда. Това е. Още милиони бежанци. Още самосиндикални терористични актове на родна земя.

21762

5

spirit оригиналът

07.04 2017 в 17:04

Няколко въпроса. Цялата ситуация е меко казано странна: защо, печелейки войната с победи като тази в Алепо и силна политическа подкрепа, Асад би направил подобен кретенски и мракобесен ход, избивайки десетки деца и то точно по-този начин – с химическо оръжие, което веднага общественото мнение по света срещу него?

На базата на какво се основава тази убеденост на Тръмп, че точно сирийската армия е направила атаката, въпреки яростно отричане от страна на администрацията на Асад – на разузнаване ли, на какво?

Подобни съдбовни ходове изискват малко повече обосновка. Защото и за Ирак имаше много „сериозни” сведения за оръжия за масово поразяване. Оказа се лъжа, отнела живота на 4.5 хиляди американски войници, стотици хиляди невинни жертви и милиони бежанци, след появата там на ИДИЛ. Този акт сега бил с цел защита на националната сигурност на САЩ и прекратяване на разпространението на „химически оръжия”. Много книги са изписани за причините за почване на война – от гражданската война в САЩ,

38251

4

Denis Rizanov

07.04 2017 в 14:18

Но пуцаш с минохвъргачки и гаубици по мирното население на град Донецк и получаваш 1млрд заем гарантиран от щатското правителство на обама! Просто е. Орел с ориз.