Гърция се опитва да извлече всички ползи от блокбъстара на Кристофър Нолан 'Одисея'

Правителството на Гърция и туристическите власти са решени да не изпуснат възможностите, породени от възродения интерес към всичко гръцко, запален от блокбастъра на Кристофър Нолан – филмовата версия на „Одисея“ на Омир, съобщава брюкселското издание POLITICO.

Политическа реакция и културна дипломация

Консервативният премиер Кириакос Мицотакис бързо организира видеоконферентна връзка с Нолан, за да му благодари и да похвали „приноса на филма за стимулиране на глобалния интерес към древногръцката култура“. Тъй като значителна част от снимките са провени в Гърция – включително емблематични локации като пещерата на Нестор, плажа Воидокилия, крепостта Метони и Акрокоринт, – той подчерта, че „подобни продукции свързват богатото културно наследство на Гърция със съвременното творчество“. Най-важното за гръцката икономика е, че властите се опитват да превърнат този подновен интерес към Циклопа и людоедите в туристически приходи.

Маркетингови инициативи и тематични маршрути

Гръцката национална организация по туризъм организира прес-пътуване до родния остров на Одисей – Итака, към който той се стремеше след Троянската война; резултатът е 162-странична публикация на списание Le Figaro, озаглавена „По стъпките на Одисей“. Област Пелопонес разработва тематична туристическа програма „Пътят на Одисея – Омировият Пелопонес“, която вероятно ще бъде готова до ноември, като регионалните власти в момента проектират указателите и уебсайта за туристите.

„Целта е да се свържат Омировите епоси и филмовата продукция, да се свържат местата на снимките с други локации в Пелопонес, свързани със самия мит“, заяви заместник областният управител по туризма в Пелопонес Танасис Михелонгонас.

Сред такива места са островчето Кране, където според легендата Парис от Троя отвел Хубавата Елена за първата им нощ след отвличането ѝ от Спарта, както и малкото островче Пефнос, където Зевс се укрил под формата на лебед и прелъстил (или насилвал) Леда, по-късно родила прочутото яйце, от което се излюдила Елена Троянска.

„Искаме да се възползваме от създадения интерес“, каза Михелонгонас. „Очакванията вероятно са по-големи от реалността. Разбира се, това не променя факта, че получихме огромна реклама на стойност милиони и е наша задача да я използваме по най-добрия начин.“

Ранни икономически ефекти

Първите признаци сочат, че Гърция наистина изпитва „Одисеев“ подем. Данни на easyJet holidays от началото на август показват рязък скок: общите резервации за почивки на гръцкия континент и на островите са нараснали с 18% спрямо предходната седмица. Туроператорът Unforgettable Greece съобщи на Travel Weekly, че резервациите за Гърция са се увеличили със 76% на годишна база, а компанията пусна 22 нови тематични маршрута, свързващи Атина, Корфу и Итака.

Филмът съживи и интереса към класиката на Омир: продажбите на книги във Великобритания са нараснали със 70%, а в САЩ – със 76% от началото на годината, според данни на Circana BookScan. Според анализ на Google Trends от платформата за езиково обучение Preply, онлайн търсенията на „learn Greek“ („научи гръцки“) са скочили с до 5000% през двете седмици след премиерата на филма.

Въпреки ентусиазма, Ангелос Ханиотис, професор в школата по исторически изследвания в Института за напреднали изследвания в Принстън, отбеляза, че Гърция трябва да погледне отвъд „бързите ползи“ от един блокбастър и да разработи по-устойчива стратегия. „Разбира се, има случаи, когато филм е довел до откриване на Гърция, както се случи с „Момчето на делфина“ и „Хидра“ през 1957 г., но често въздействието на филмите е краткотрайно“, каза той. „За да се осигури устойчив интерес към гръцката култура, гръцката археология и класическите изследвания, Гърция се нуждае от дългосрочна стратегия, свързана например с интернационализацията на съответните учебни програми, засилването на археологическата служба и конкретна политика за подобряване на представянето на археологическите обекти и музеите.“