4 години от падането на Мариупол

Днес се навършват четири години от края на отбраната на Мариупол, битка, която привлече вниманието на целия свят в началото на пълномащабната война.

Докато редица градове бяха завземани бързо, Азов и други подразделения на ВСУ държаха отбраната на Мариупол в продължение на 86 дни. 82 от тях те бяха в пълно обкръжение.

Защитниците на града на Мария се предадоха в плен, изпълнявайки заповед на главното командване. Беше им обещан бърз обмен, а вече започва пета година, през която много от тях си остават в руски затвори…

Бригаден генерал Денис Прокопенко „Редис“, командир на 1 корпус Азов, през 2022 г. бе командир на тогавашния полк Азов и целия Мариуполски гарнизон. Ето какво написа той във Фейсбук:

„Освобождаването на нашите побратими от плен е мой личен приоритет и въпрос на чест за всеки азовец. Още от първия ден след излизането от „Азовстал“ нищо не ме занимава толкова, колкото търсенето на възможности да се случи това, което заслужават бойците на „Азов“, които мъжествено се сражаваха в Мариупол и изпълниха заповедта — завръщането на всеки един от тях у дома.

„Азов“ работи ежедневно по тази задача, както във военно направление (постоянно попълване на обменния фонд), така и в правозащитно направление (мащабна дейност по застъпничество по въпроса за военнопленниците в Украйна и в чужбина). Често това е незабележима работа, но подразделението нито за миг не забравя своите пленени бойци.

Пълната концентрация върху това трябва да бъде приоритет не само за „Азов“, но и за всички отговорни органи на държавния апарат и за цялото украинско общество. Именно такава искаме всички да виждаме държавата, за която воюваме вече 12 години: отговорна към своите граждани, които са се посветили на родината, готова да направи всичко възможно, за да им се отблагодари достойно и да им подаде рамо в най-тежките времена.

Нашата нация неведнъж е демонстрирала способността си да защитава интересите си, колкото и висока да е цената. Това е, което прави възможна нашата съпротива срещу врага. Благодарение на това устояхме и не се покорихме. Завръщането на пленените азовци е още едно предизвикателство, с което можем да се справим само заедно, обединявайки усилията си и без да изваждаме този въпрос от дневния ред — преди всичко от сърцата и съзнанието си. Благодаря на всички, които системно помагат на „Азов“ по този път.

Стотиците азовци, които вече пета година се намират в плен, разчитат на нас. Дори в руските концлагери, ограничени в действията си, подложени на мъчения и постоянен натиск, те намират начин да се подкрепят един друг. Ние, които имаме свобода, имаме глас и възможности на всички нива, сме длъжни да действаме.“
В битката за Мариупол от руска страна воюват между 14 и 20 000 военни, а от украинска – 4000, 1400 от които Азовци.

От 12-та бригада със специално предназначение „Азов“ написаха:

86 дни отбрана. Пета година в плен.

На 20 май 2022 година Мариуполският гарнизон изпълни заповедта на висшето командване: да съхрани живота. Не само живота на тези, които излязоха от завода с оръжие, а и живота на ранените и цивилните, попаднали в капан под постоянни авиационни удари и обстрели.

Тези, които бяха готови да рискуват собствения си живот, пожертваха свободата си в името на онези, които не можеха да се защитят сами. Да се бориш за своите до последно, да не оставяш никого беззащитен — това са основните принципи, според които воюва „Азов“.

За разлика от тях, врагът няма никакви морални принципи, а всички заявени механизми и дадени гаранции не работят. Бойците от гарнизона, сред които над 700 военнослужещи от „Азов“, вече пета година остават в нечовешки условия.

Ние ги помним и продължаваме да се борим за тях ежедневно — докато не се върне всеки боец, изпълнил заповедта и превърнал се в стена по пътя на руското настъпление през 2022 година.

Заповедта е изпълнена, борбата продължава.

Освен Азов в отбраната на Мариупол участват и други подразделения – 36-а бригади на Морската пехота, граничари, полицаи, военни от Териториалната отбрана и др.

Командирът на морските пехотинци Серхий Волински „Волина“ написа следното:

„Аз съм последният украински морски пехотинец, който излезе от завода „Азовстал“. Като командир вървях последен след своите побратими. Този, който е бил в Мариупол през 2022 година, е видял ада със собствените си очи. Там миришеше на смърт, бетон и кръв. Ние издържахме не защото не изпитвахме страх — а защото нямахме право да паднем.

Предадохме се в плен по заповед на висшето военно ръководство.

Какво чувствах тогава? Съжаление, че не успяхме да защитим Мариупол от врага. Вина, която няма давност, пред майките и децата на побратимите, загинали с оръжие в ръце, и пред онези, чиито тела все още лежат под руините на града. Страхът на командира — да води хората си в плен, в неизвестното, когато „четири месеца“ звучаха като вечност, която може никога да не свърши…

Помня очите на побратимите в момента, когато излизахме. В тях нямаше въпроси. Само тишина, по-тежка от всякакви думи. Най-ужасното е, че тези страхове станаха реалност. Моите побратими са в плен вече 4 години — в истински ад… Вече 4 години.

Мариупол и „Азовстал“ ме научиха на най-важното: най-страшното не е смъртта. Най-страшното е да бъдеш изоставен. Никой няма право да забрави онези, които стояха за Мариупол и Украйна с цената на собствения си живот и свобода.

Свобода за гарнизона на Мариупол!“

Още при преговорите между украинската и руската страна, беше обещано, че спрямо защитниците на Мариупол ще се спазва Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците. Русия е подписала тази Конвенция – не я спазва, а скоро си оттегли подписа от нея. Казано с други думи – вече измъчват военнопленници, ненарушавайки закона…

Акции в подкрепа на военнопленниците, техните семейства и близки се провеждат всяка седмица в големите градове на Украйна. В Европейските страни също се организират такива акции, в това число и в България.

Следете новините ни в GoogleNews