С 12 гласа "за", 1 "въздържал се" и 6 "против" парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика прие на първо четене проектозакона за държавния бюджет за 2022 година.

Бившият социален министър и зам.-председател на комисията Деница Сачева (ГЕРБ-СДС) обяви, че бюджетът не е социален, а купува време. По думите й в него има "доста противоречения". 

"Нямаме против, че се увеличава семейната помощ за дете, но защо с 10 лева за едно дете и с 20 лева за две?", попита тя. Според нея мярката 60/40 е трябвало да работи три месеца, а продължава вече две години: "Докога държава ще поддържа мярката, не е ли време за нова?". 

Бившият социален министър коментира още, че мярката 75/0 е неизползваема. Тя все пак похвали това, че се увеличават доходите на социалните работници и минималната работна заплата. 

Зам.-министърът на финансите Росица Велкова отговори, че за мярката 60/ 40 са предвидени 300 млн. лв. - до средата на 2022 г. "Като всички COVID мерки, извън закупуването на ваксините, са разчетени за шест месеца, но за тази цел има заделени в набирателна сметка 131 милиона лева, така че общият ресурс за мярката 60/40 , с който могат да се извършат плащанията, е 431 милиона лева", допълни тя.

Депутатът от ДПС Хасан Адемов коментира заложения дефицит от 4.1%, като по думите му към него трябва да се добавят и 3 млрд. лева от набирателни сметки. Така, според него, се отива към дефицит от "7-8 млрд. лева, който в следващите години трябва да се балансира по някакъв начин". 

"Лесно е да кажем, че вадим разходите за COVID мерките и отговаряме на изискванията", добави той. Адемов коментира и размера на предвидения дълг, като според него той не е притеснителен. 

По думите му е притеснителен ускореният темп, с който нараства дългът и е много вероятно да вземем 45-50 млрд. лева през следващите години, ако се продължава по същия начин.

"Вие знаете, че имаме плащания за рефинансиране на стари дългове. Поддържаме ниски нива на дълг и сме на второ място по най-нисък дълг", каза Росица Велкова. Тя коментира и Плана за възстановяване и устойчивост, като обясни, че се очаква да бъде одобрен до края на март, а аванс по него се очаква пред юли тази година.

Относно добавката от 75 лева за пенсионер със завършен ваксинационен курс Адемов коментира, че според управляващите предвидената сума е 100 млн. лева и попита къде са тези пари, тъй като "ги няма в държавния проектобюджет и този на ДОО". 

Велкова отговори на Адемов, че парите са предвидени с решение на Министерския съвет и са в отделна набирателна сметка на НОИ: "Не са разчетени в бюджета, защото са от преструктуриране на разходи."

Георги Георгиев от "Възраждане" поздрави управляващите за предвиденото увеличение на минималната работна заплата от 650 лева на 710 лева, но попита защо е заложено тя да остане 710 лв. и през 2023 г., и през 2024 г.: "Не мога да разбера кога ще стигнем европейския стандарт на страни от нашата черга. Ние сме най-бедната страна в ЕС, кога ще достигнем поне по доходи страни от нашата черга?"

Георгиев допълни, че хората го питат защо има подоходен критерий за детските надбавки. По думите му това трябва да е демографска политика и всички да получават помощ - без значение от дохода на родителите.

Деница Сачева му отговори, че от една година всички получават "детски", а тези, които не получават - "взимат помощи. Хората, които работят, получават данъчни облекчения". 

На заседанието на парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика беше обсъден и приет проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване, който ГЕРБ и ДПС също не подкрепиха. С 12 гласа "за" обаче проектобюджетът беше приет. 

"По-скоро този проект, който се предлага днес, би трябвало да се разглежда като проект на бюджет само до 30 юни, защото ако се приеме, да кажем, актуализация на пенсиите със осигурителния доход до 2021 година, което се говори, това ще доведе до една значителна сума над тази, която ни се представя в момента", заяви Деница Сачева.

Подуправителят на НОИ Весела Караиванова отговори, че е предвидена актуализация, тъй като бюджетът на ДОО е част от консолидирания бюджет на държавата. "Миналата година също имаше актуализация. НОИ администрира политиките на правителството и проектът е разглеждан в Надзорния съвет на осигурителния институт", каза още тя. 

Спорове предизвика заложеното повишение на минималния осигурителен доход на земеделските производители от 420 на 710 лева. Според Министерството на труда и социалната политика с това повишение производителите ще имат осигурителен принос за получаването на минимална пенсия за стаж и възраст.

По тази причина Движението за права и свободи също няма да подкрепи проекта, заяви Адлен Шевкед от ДПС. Тя попита с какъв процент се увеличава минималният доход за страната и с какъв - за земеделските производители. "Ръстът е 60 лева, това са около 9% за страната, а за производителите - 290 лева. Какво е процентното съотношение? Земеделските производители бяха ощетени от държавата и са на ръба на оцеляването. Вие допълнително искате да откажете тези хора да работят", добави Шевкед. 

Увеличението на обезщетението за майчинство през втората година също предизвика спор. Според Деница Сачева това не насърчава участието в пазара на труда, а дългото отсъствие отнема права.

Мая Димитрова от БСП се обяви в подкрепа на увеличението, а зам.-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров заяви, че в съвременния свят всяка майка може да направи информиран избор кога да се върне на работа. 

Разделение предизвика и таванът на пенсиите, който остава 1500 лева. 

"Когато говорим за вдигане на максималния осигурителен доход на 3400 лв., трябва да говорим и за тавана на пенсиите. Прекалено много се разпокъсаха връзките в осигурителната система. Още при актуализацията на бюджета през миналата година предложихме таванът на пенсиите да падне. Все повече пенсионери остават ограничени на него, като в момента това са 34 500 души", обясни Сачева. Тя добави, че увеличението от 6,1% по швейцарското правило ще бъде изядено от инфлацията. 

Хасан Адемов попита докога ще има максимална пенсия: "По този начин демотивирате осигуряващите се. Задържането на максималната пенсия ще накара много хора да отидат в сивия сектор".

"През 2022 г. за изплащане на пенсии са предвидени 14,119 млрд. лв. - с 1, 072 млрд. лв. повече в сравнение с разходите през 2021 г.", каза в началото на заседанието пък зам.-министърът Лазар Лазаров.