Най-известните теоретици на общественото развитие днес - от Стиглиц през Жижек до Чомски - припомнят гениалните догадки на Маркс и неговите предвиждания за самоизяждането на капитализма.

Това каза лидерът на БСП - София Калоян Паргов в словото си при откриването на научната конференция по повод 200 години от рождението на Карл Маркс, на която домакин беше Руският културно-информационен център.

Днешната конференция ни събра, за да осмислим, да осъвременим, да отхвърлим, да приемем теоретическото и политическо наследство на Маркс. Тя идва съвсем навреме и съвсем на място. 200-годишнината от рождението на мислителя на хилядолетието, на философа, социолог, политически деец и един от най-великите интелектуалци на всички времена дава повод на хиляди политици, професори, студенти, работници, интелектуалци от цял свят да направят същото. След броени дни медиите и социалните мрежи ще съобщят за тази безпрецедентна мозъчна атака на човечеството, която ще се опита да преодолее - по думите на Енгелс - "празнотата, оставена от изчезването на този могъщ дух, която много скоро ще напомни за себе си", заяви Калоян Паргов. 

Лидерът на столичните социалисти акцентира, че трудовете на Карл Маркс формират във философията диалектическия и исторически материализъм, в икономиката – теорията на принадената стойност, в политиката – теорията на класовата борба.

Председателят на Градския съвет на БСП - София отбеляза, че за българските социалисти 200-годишнината от рождението на Карл Маркс е особен повод за празник:

"Преди 127 години в Търново основателите на партията приемат по принцип своята политическа програма. Кръстникът на партията се казва Карл Маркс. Тук е мястото да спомена и най–верния му български последовател Димитър Благоев, който се качва на политическата сцена на следосвобожденска България с ясното съзнание за собствената си историческа мисия. Мисията на интелигент, на демократ, на родолюбец, жадуващ свобода, доброта, справедливост и щастие за всички. Това са неговите ценности, личните му и обществени ориентири. Като демократ той пристъпва към създаване на Българската социалдемократическа партия. Защото доста време преди нейното основаване е наясно, че истински демократ е само този, който ратува за демокрация, достъпна за всички хора - социалната демокрация" - заяви Калоян Паргов.

Той цитира думи на българския историк, публицист и общественик Георги Бакалов, който казва: "Могъщото оръжие, което Благоев придоби в учението на марксизма, му позволи да направи едно велико откритие - да открие работническата класа в България. С това да даде тласък на научната мисъл и да подпомогне създаването на новата обществена сила, която един ден, още при неговия живот, ще стане централната ос на българската история".

"Мечтата на Дядото за народна социалистическа република се сбъдва 20 години след смъртта му. Тя просъществува около половин век. През това време промишлената продукция на България нараства 104 пъти, селското стопанство - с 263%, реалните доходи на населението - с 600%, обществените фондове за потребление са 787%, брутният вътрешен продукт - с 26%, националният доход - с 16%. Няма безработица, няма неграмотни граждани. Има безплатно, общодостъпно здравеопазване и образование. Основните производствени фондове през 1990 г. бяха оценявани на $134 млрд., а 98% от тях бяха създадени от трудовите хора в Народна република България. А днес 43% от населението ни живее в тежки материални условия, 48% са в риск от социално изключване, а 50% от заетите българи са бедни" - заяви Паргов.

Калоян Паргов отбеляза в словото си, че днес преживяваме не просто поредната циклична криза на системата, а сме свидетели на крайно опасно изостряне на нейните противоречия:

"Светът от 2018 година е отрицание на надеждите и мечтите на човечеството след края на Студената война. Днешният капиталистически свят се раздира от системни вътрешни противоречия. За първи път от 1945 година политици си позволяват да дрънкат ядрено оръжие. Противоречията вече не са само между труда и капитала, а до голяма степен са и конфликт между финансовия, в това число и спекулативен капитал, от една страна, и индустриалния и производителния капитал, от друга. Капиталистическият свят има капацитета да адаптира и подчини всяка форма на мислене. В този смисъл повече от ясно е, че промяна на света трудно може да настъпи само чрез едно ново мислене, като се клатушкаме между претенциите си за рационалност и ирационалност. Изглежда, че заставайки пред нищетата след разкриването на много от тайните на капиталистическия свят, ни остава място само за действие".