За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
С началото на консултациите при президента за съставяне на правителство се заговори за реформа на избирателната система. Топката подаде лидерът на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов, който смята, че избирателната система е взела депутати от партията му и ги е прехвърлила на по-малките формации, което е довело до невъзможност за съставяне на редовен кабинет. Така Борисов предложи избирателната система да се промени по модела на гръцката.
"Гръцката избирателна система ми харесва - при Ципрас пробваха нашата и видяха хаоса, който създаде. Колегата Мицотакис (премиерът на Гърция- б.р) създаде промяна, която гарантира стабилността на Гърция", заяви Борисов след срещата с държавния глава Румен Радев.
По време на консултациите с "Има такъв народ" Радев взе повод от думите на Борисов и попита председателя на ПГ на ИТН Тошко Йорданов как да се реформира избирателната система - по т.нар. гръцки модел или да е например напълно мажоритарна.
От ИТН отговориха, че има и трети вариант - президентска република, и припомниха, че са правили референдум по темата, но не са събрали достатъчно подписи.
Какво представлява гръцката избирателна система с т.нар. бонус за победителя?
Специфичното в гръцката изборна система е даването на допълнителни мандати на първата политическа сила. Те варират в зависимост от резултата ѝ на изборите. За да ги получи, победителят трябва да има не по-малко от 25% от гласовете на всички избиратели. При преминаването на прага, партията автоматично получава бонус от 20 депутатски места.
За всеки следващ процент над 25 се добавя по още един мандат, тоест при 26% победителят получава 21 депутати допълнително, при 27% - 22-ма и т.н. Така първата политическа сила в Гърция може да си докара до 50 допълнителни депутатски места в 300-местния парламент.
По този начин се гарантира стабилно мнозинство за победителя, който, ако има поне 38% подкрепа, на практика може да управлява и самостоятелно.
Тази избирателна система влезе в сила на вторите парламентарни избори в Гърция през юни 2023 г. Месец по-рано гърците гласуваха по старата обикновена пропорционална изборна система, каквато има и в България, като тогава с 41% от гласовете лидерът на дясната "Нова демокрация" Кириякос Мицотакис взе убедителна победа, но върна веднага дадения му мандат за правителство.
По нова избирателна система: Гърците гласуват за парламент
Така на вота през юни Мицотакис спечели 40,5% от гласовете на гръцките избиратели и получи еднопартийно мнозинство - 158 от общо 300 депутати, благодарение на новата изборна система. Опозицията остана силно разделена между осем политически сили и девет независими народни представители.
През 2016 г. премиерът Алексис Ципрас реши да предложи пропорционална система, в която всяка политическа сила получава съответния относителен дял от местата в парламента без служебно допълване за мнозинство. Това обаче доведе до много по-малки шансове за съставяне на еднопартийно правителство, дори и на двупартиен редовен кабинет. Затова се стигна до промяна в гръцката изборна система.
Друга разлика между българската изборна система и гръцката е, че бариерата за представителство в гръцкия парламент е по-ниска - 3%. Освен това у нас могат да гласуват избиратели, навършили 18-годишна възраст, а в южната ни съседка - 17-годишните имат право на глас.
Ако избирателната система у нас беше по гръцкия модел, то ГЕРБ-СДС нямаше да получат допълнителни депутатски места, защото не са получили 25% от гласовете на избирателите. Резултатът им от изборите е 24,71%.
Кристина Минчева
Кристина Минчева е завършила журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Интересува се от вътрешна и международна политика, по-специално от процесите в Близкия изток. Занимават я и теми, свързани с борбата с дезинформацията и фалшивите новини, човешките права и бежанците.