България няма да има скоро електронно правителство. Всичко започва отначало

Разработените до момента системи и техните функционалности не могат да бъдат използвани като обща платформа за електронно управление.

Това се посочва в отчета за състоянието и годишния план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията и ресурсите на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност. Правителството днес одобри отчета и годишния план.

Отчетът е първият цялостен документ, който очертава моментното състояние на информационните ресурси в държавната администрация.

Първият годишен план предвижда "разработване и утвърждаване на архитектурна рамка на електронно управление."

По отношение на предприеманите от 2007 г. насам действия за развитие на е-управлението, анализът констатира, че разработените до момента системи и техните функционалности не могат да бъдат използвани като обща платформа за електронно управление. Причината е както липсата на части от функционалности и на технологични средства, така и на нормативни основания.

Пълна мистерия е колко струва е-управлението досега

Като основен приоритет е изведено развитието на споделените информационни ресурси, както и разширяването на възможностите за служебен обмен на данни между административните органи. За целта администрациите предвиждат 100 млн. лева за хардуер, внедряване на приложни системи, системен софтуер, доставка на комуникационно оборудване.

Идентификацията и липсата на свързаност на регистрите и информационните системи остава основна пречка пред използването на електронни административни услуги от гражданите и бизнеса, коментира днес председателят на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) Росен Желязков.

Желязков каза също така, че към днешна дата не могат да бъдат посочени извършените до момента разходи за е-управление:

"Всяко число, различно от финансираното до момента с европейски средства, би било спекулативно. На базата на осъществявания от ДАЕУ проектен и бюджетен контрол по целесъобразност и след създаването на Регистър на информационните ресурси, занапред ще бъде възможна оценката на наличното в администрациите"

Най-много пари за хардуер

В момента осем базисни регистъра са в състояние изцяло да обменят данни през средата за обмен на свързаност RegiX. За да се случи това и с останалите регистри, са необходими промени на законодателството.

"Това ще бъде една перманентна задача, за да продължи премахването на удостоверителни документи и след подготвените вече промени, свързани с отпадането на 12 основни удостоверения на хартиен носител. През 2018 г. RegiX трябва да бъде общ компонент за всички администрации", посочи председателят на ДАЕУ.

Най-голям е делът на планираните разходи за хардуер. Следват планираните разходи за внедряване на приложни системи, системен софтуер и доставка на комуникационно оборудване. Същевременно най-малко средства администрациите предвиждат за разработване и внедряване на електронни административни услуги. Преобладаваща част от планираните разходи се падат на 18 администрации. Централните администрации планират да изразходят за информационни ресурси между 20 хил. лв. и 1 млн. лв., областните администрации – между 10 и 20 хил. лв., а общинските администрации – между 400 лв. и 5000 лв., сочи документът, одобрен от правителството днес.

Констатирани са непълноти в ключови регистри като Националната база данни "Население" и Имотния регистър.

"Даваме си сметка, че дигитализацията на всички хартиени масиви отпреди 2000 г. ще струва много пари, но оттогава досега не са заделяни никакви средства за целта. Затова сега трябва да започнат да се предвиждат необходимите средства за дигитализация. Същото важи и за регистрите, поддържани от общините. Когато потребителите на НБД "Население" знаят, че тя е актуална, ще спрат да изискват съответните обстоятелства на хартия", твърди председателят на ДАЕУ.

Следете новините ни в GoogleNews