АЕЖ иска президентът да наложи вето на медийния закон на Пеевски

OFFNews Последна промяна на 13 ноември 2018 в 10:01 2130 0

АЕЖ иска президентът да наложи вето на медийния закон на Пеевски

Асоциацията на европейските журналисти в България поиска от президента Румен Радев да наложи вето на медийния законопроект, внесен от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева.

Законопроектът бе приет на второ четене на 1 ноември 2018 г. С внесените преди второто гласуване промени, в наименованието на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения накрая се добавя „и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“. По този начин законът, който досега се отнасяше единствено до печатните произведения, вече регламентира отношения в много по-широк обхват, засягащ всички медии.

От АЕЖ-България коментират, че въпреки подобренията в законопроекта преди окончателното му гласуване, в него все още остават редица несъвършенства, което налага той да бъде върнат за повторно разглеждане в Народното събрание.

От асоциацията са изпратили писмо до президента Румен Радев, в което посочват като едно от най-важните си съображения размера на предвидените санкции. "Поставянето на долна граница от 10 000 лв. за първо нарушение и 20 000 лв. за второ не просто е непропорционално, а сериозно застрашава свободата на печата и другите средства за масова информация и така засяга правото на изразяване и може да доведе до непоправими последици и цензура в противоречие с чл. 40, ал. 1 от Конституцията", се посочва в писмото. 

Друг аргумент е насочен срещу ограниченията в начините на финансиране на медии:

Не по-малко притеснително е задължението медиите да предоставят на държавата данните на лица, които са дарили минимални суми от порядъка на няколко лева. Изключването на годишен минимум, който да не се декларира, особено предвид попадането на информация за дарителите при изпълнителната власт, застрашава зараждането на crowdfunding (набиране на средства от последователи) културата, възможността за даряване и други алтернативни способи за издържане на медиите, които в днешния дигитален свят разчитат все повече на подобен тип механизми, изместващи традиционната реклама. Това сериозно затруднява и деклараторите, тогава когато имат например 5000 дарители от по 1, 2 или 5 лева. Подобен подход и невзимането под внимание на този проблем, може да доведе до обезсърчаване на дарителите и потискане на независимите медии и до намаляване на конкуренцията и рестрикции в полето на свободните медии и инициативата на гражданите. Това е особено опасно за разследващата журналистика. Смятаме, че този въпрос трябва да се вземе предвид от законодателя и да не се неглижира, за да може законодателството да отговаря на действителните обществени отношения и на развитието на технологиите и медиите в крак с променящата се информационна среда.

Сред критиките на АЕЖ е и изискването за деклариране на “лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика”, ако е различно от действителния собственик на медията. "Как обаче ще стане ясно това и кой ще бъде отговорният орган, който да направи разследване за действителния собственик, не става ясно. Този въпрос е засегнат в пленарна зала, но все пак не е предвиден механизъм за изясняването му", уточняват в писмото до президента от АЕЖ.

Според асоциацията съществен е и въпросът за разширяването на правомощията на Министерството на културата и наличието или липсата на капацитет на ведомството. "Не е без значение и, че контролът и санкциите са поверени на орган на изпълнителната власт, който не е независим, за разлика от СЕМ, а освен това не е изработена и надлежна процедура за установяване и санкциониране на нарушителите, което е предпоставка за произвол", посочват от АЕЖ.

Въпросът за осветяването на медийната собственост и финансирането е ключов за Асоциацията на европейските журналисти-България. В началото на този месец Асоциацията публикува задълбочено проучване на тази тема, обхващащо десетте най-четени печатни медии с обществено-политически профил. От тази седмица тя ще започне представянето на подробни профили на всяка една от тези медии.

Смятаме, че информацията за финансирането на медиите трябва да бъде публична, но в същото време трябва да съществуват гаранции, че въвеждането на каквато и да било регулация в медийната област няма да бъде използвано за репресии срещу свободата на словото, се посочва още в писмото.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови