Защо гърците кремират близките си в България?

Кремирането на покойници става все по-популярно в Гърция - въпреки съпротивата на православната църква, се казва в репортажа на Родотея Сералиду за „Дойчландфунк”.

Според информации от Съюза на погребалните агенции, през последните пет години броят кремиранията е нараснал с 40%. В самата Гърция няма крематориуми, така че кремиранията се извършват в чужбина. В Германия цената, заедно с транспортните разходи и самолетните билети, достига до 7-8 хиляди евро. Много по-изгодни условия предлага съседна България, където през миналата година са били кремирани 4000 гръцки граждани.

През февруари тази година тленните останки на известния гръцки композитор Лукианос Килайдонис бяха кремирани именно в България, а неговата вдовица Анна Вагиена, която е депутатка от управляващата партия „Сириза”, внесе проблема с крематориумите в парламента. В отговор на нейното запитване вътрешният министър Панос Скурлетис обеща законодателни промени, с които ще се разреши на частни предприемачи да строят крематориуми в Гърция.

Антонис Алакиотис е сред активистите, които вече от години се застъпват за възможностите за кремиране в Гърция.

В момента едно кремиране в България, заедно с транспортните разходи, излиза около 2000 евро, което все пак е по-евтино от обикновеното погребение, обяснява той.

Защото погребението е свързано с най-различни допълнителни, а и с дълготрайни разходи по поддържането на гроба. Притиснати от финансовата криза, мнозина гърци днес трудно намират пари, за да погребат свой близък човек.

Досега в страната няма нито един крематориум, най-вече поради съпротивата на православната църква, казва Алакиотис пред „Дойчландфунк”. Той обяснява, че по закон крематориуми имат право да изграждат само градските и общинските власти, които обаче гледат да не си навличат гнева на влиятелните местни владици.

Алакиотис дава пример със случилото се преди пет години в Градския съвет на Маркопуло, малък град на 40 километра от Атина. Съветът взел единодушно решение за изграждане на крематориум, после обаче църквата събрала подписи против крематориума и предизвикала второ заседание по въпроса, където решението било отменено. Алакиотис твърди, че бил шокиран от настроението в залата:

Позицията на църквата

„Местният митрополит Николаос насъскваше вярващите и превърна заседанието в сцена за изява на фанатиците: 400 или 500 души кълняха кмета и неговите деца и заплашваха, че живи ще ги изгорят. Такова поведение няма нищо общо с ценностите, които защитава християнството.”

Всъщност не само католиците и протестантите, а и повечето православни църкви приемат кремирането на вярващи християни. Приема го дори Гръцката православна църква извън страната. В самата Гърция обаче църквата е категорично против. Митрополит Игнатиос, говорител на църквата, обяснява:

„Нашата църковна традиция е свещена. Според нея, покойниците се погребват в земята, а не се кремират. Хората имат тяло и душа, а според християнската вяра, един ден те ще възкръснат, макар и не в това, а в друго тяло. Ето защо християнската църква приема единствено погребването в земята. Ако някой иска да го кремират, църквата просто не участва, нито пък има църковен погребален ритуал.”

За привържениците на кремирането в Гърция все пак има известна надежда. Редица чуждестранни фирми вече се интересуват от изграждане на крематориуми в страната. А появят ли се първите крематориуми, и православната църква ще трябва да преосмисли позицията си, казва Алакиотис:

„Църквите могат да са много реакционно настроени, но с течение на времето винаги се нагаждат към реалността. Така, както другите християнски църкви са се нагодили към кремирането и са го приели, така някой ден ще го приеме и Гръцката православна църква”, казва той пред „Дойчландфунк”.

Б. ред. - Статията е от Дойче веле.