Св. Евфимия загинала след много мъки, ухапана от мечка

Църквата почита днес света Евфимия Всехвална. Тя живяла през трети и четвърти век и била дъщеря на благородни родители в Халкидон. 

Управителят на Халкидон, Приск, решил да устрои езическо тържество в чест на божеството Арес. Той заповядал от името на тогавашния император Диоклетиан да се съберат всички жители на Халкидон и да принесат – всеки според своето състояние – жертва на идола в неговия храм. Заплашени били с тежки мъчения тези, които биха дръзнали да не се подчинят.

В определения ден се насъбрали множество хора около езическото капище, като водели със себе си животните, предвидени за жертвоприношение. Започнало шумно тържество в чест на идола. В същия ден християните, които се гнусели от идолослужението, се събрали тайно на едно място и извършили там служба на Господ Исус Христос.

Приск наредил да се направи строго разследване – дали някой не се е възпротивил на заповедта му. Съобщили му, че такива противници били християните. Той издал наредба те да бъдат издирени и доведени пред него, за да бъдат наказани.

Свирепите слуги на управителя препускали на коне из града с оръжие в ръце. Намерили един дом, където 49 християни извършвали тайно служба на Бог. Обкръжили къщата, за да не избяга никой. Изкъртили вратата и започнали да извличат един по един вярващите. Завели ги при управителя. Приск предал християните на различни мъчения, които продължили 19 дни. 

Между страдалците за вярата се намирала нежната и красива девойка Евфимия. Тя привлякла вниманието на Приск и той я отделил от групата. Но мъченицата решително заявила:

- Не мисли, о мъчителю, че ще можеш да склониш с хитри думи моята слабост към твоето нечестие и беззаконие. Макар и да съм жена по природа, немощна по плът и млада на години, сърцето ми е по-твърдо от твоето. Силата на моята вяра е по-голяма от твоята храброст. По милостта на моя Христос Бог аз имам по-голям разум от разума на всички ваши езически витии. С тях вие считате себе си мъдри, а всъщност сте по-безумни от всички невежи, тъй като не искате да познаете истинския Бог, а почитате истукани. Ти няма да ме прелъстиш с лукави думи. Няма да направиш за мене сладък този свят с неговите наслади, които считам горчилка заради моя пресладки Иисус. Знай, че ти не ще победиш силата, която в немощ се проявява, колкото и да са силни твоите нападения. Аз се надявам на моя Христос, Който не ще ме остави и няма да отнеме от мене крепката си десница!

Като чул тия думи управителят заповядал да приготвят специално колело за мъчение, на което били набодени много остри ножове. Слугите му привързали към него светата девица. Тя се прекръстила. Когато започнали да го въртят, тя се молела усърдно на Господ да й се притече на помощ. Колелото спряло внезапно. Мъчителите паднали изнемощели на земята. Това знамение било извършено от Господен ангел, който счупил колелото и изцелил мъченицата от всички рани. 

Напълно невредима, Евфимия застанала пред мъчителя. 

От това дивно явление на Божията сила управителят не се вразумил. Той счел чудото за магьосничество. И заповядал да хвърлят девойката в нагорещена пещ. 

Двамата войници, на които било заповядано да я хвърлят в огъня, видели в пещта дивно явление: вътре два ангела разпръснали пламъка, за да не докосне той тялото на мъченицата. Развълнувани от това явление, те отказали да изпълнят заповедта на управителя, дори ако той заповяда да им бъдат отсечени главите. Тия двама войници, Виктор и Состен, видели как ангелът им забранява да се доближат до Евфимия.

На повторната заповед на управителя те заявили: Няма да се допрем до тая честна девойка. Прави с нас каквото искаш. Ние няма да я хвърлим в огъня, защото виждаме чудо, което твоите очи не виждат. По-скоро сме готови да се подложим на твоя гняв, отколкото на свещения гняв на ония светоносни лица, които виждаме в огъня!

Разярен, управителят заповядал тия двама войници да бъдат също пратени в затвора. На други двама заповядал да хванат девойката и да я хвърлят в пламтящата пещ. Когато те се опитали да сторят това, Божият гняв ги поразил: от пещта излязъл силен пламък, който ги изгорил. Ужасени от станалото, другите войници и слуги на гонителя избягали от мястото на наказанието, а мъченицата излязла невредима из пламъците. 

Изплашен от чудото, управителят вече не знаел какво да стори със светата изповедница. Наредил да я заведат и затворят в тъмницата. Веднага след това заповядал да бъдат доведени при него Виктор и Состен. Той подозирал вече, че те са тайни християни. Заповядал им да се поклонят на боговете. Но те отговорили:

- Досега сме се заблуждавали, понеже не знаехме истината. Ние се покланяхме на твоите идоли. А сега знаем, че има само един истински Бог. Искаме отсега нататък Нему да служим. В ръцете ти са нашите тела, но душите ни ще приеме Бог!

Разгневен от тоя отговор, управителят заповядал изповедниците Виктор и Состен да бъдат хвърлени на зверовете, та живи да бъдат разкъсани и изядени. Като отивали на смърт, те усърдно се молели на Бога да им прости предишните грехове, да ги прости за заблудата и неверието и милостиво да приеме душите им в селенията на вечността.

Милосърдният Бог им пратил тиха смърт. Зверовете дори не се допрели до телата им. Душите им блажено отминали във вечността. На другия ден управителят отново повикал на съд светата девица Евфимия и пак й предложил да се отрече от Христа. Евфимия нарекла Приск безумен. Тогава той заповядал да я предадат на зверовете в цирка.

Евфимия с поглед към небето помолила бога да приеме многострадалната й душа. От пуснатите срещу нея животни само една мечка я ухапала леко за единия крак. Тя предала душата си на Господа.

Появила се ужасна буря със земетръс. Обхванати от страх, всички посетители на цирка се разбягали по домовете си.

Родителите на Евфимия взели тялото й и го погребали близо до града. Светият равноапостолен цар Константин Велики построил в Халкидон прекрасен храм на нейно име. 

Следете новините ни в GoogleNews