Съдът във Варна може да екстрадира в Русия Алексей Алчин, който в момента е в ареста, по искане на Русия. Алчин живее в България от 2017 г. Още в деня нападението на Русия над Украйна 24.02.2022 г. той участва в протест, организиран пред консулството на Русия във Варна, на 26.02 изгаря публично и руския си паспорт в знак на протест.

От писмо на министерството на правосъдието до Върховна касационна прокуратура, с което OFFNews разполага, се вижда, че документите за екстрадицията му са донесени “лично на ръка” от служител на Руското посолство в деловодството на Министерството на правосъдието. В същото писмо се припомня “отново” на прокуратурата, че на Съвет правосъдие и вътрешни работи на З и 4 март 2022 г. в Брюксел беше изразено общо мнение от държавите членки на ЕС, че действията на Русия представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на много държави членки да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателно правни въпроси, като си запазват правото на преценка за всеки отделен случай”. Без значение от това “напомняне” прокурор Р. Георгиева при Окръжна прокуратура Варна дава начало на процедурата по екстрадиция.

Алексей Алчин разказва, че присъдата му за данъчни измами, която е основание за исканата екстрадиция е издадена в негово отсъствие и той е избягал от Русия, защото е бил предупреден, че бизнесът му ще бъде отнет. Той дава пример с политическите присъди издадени за уж икономически престъпления на Ходорковски и сега на Алексей Навални.

Ето и разказът на Алексей Алчин:

Живея в България от почти пет години и всеки момент съм щастлив да бъда тук, радвам се на приятелите, с които съм се сдобил, и много съм ви благодарен за това, че сте били до мен през цялото това време. Държа да го знаете в случай, че не се видим повече.

В момента се намирам във Варненския затвор в очакване на изслушване на делото по моята екстрадиция в Русия в качество на престъпник. Делото е насрочено за 8-ми август, и ако руската страна получи каквото иска, искам да знаете, защо е станало така.

След като завърших висшето си образование в Москва през 2000-та година и започнах аспирантура, започнах работа в Министерството по антимонополната политика и поддръжка на предприемачеството. През 2004 г. напуснах работа поради разногласия между мен и ръководителя ми по въпроса на създаване на вътрешни правила, ограничаващи възможността за прояви на корупция във Федералната антимонополна служба (ФАС). Ръководството ми се отказа да разработва и установява такива правила. Впоследствие ФАС заема първо място по ниво на корупция между федералните органи на изпълнителната власт.

През 2005-2006 г. работих в рудодобивна компания „Сибир“, действаща въз основа на лиценз за добив на скъпоценни метали. Организирах доставка на платина за компании от Европейския съюз.

От януари 2007 г. до февруари 2010 г. работих в Комитета по икономическа политика и предприемачество към Държавната дума. Напуснах поради високото ниво на корумпираност на системата на Държавната дума.
Като цяло след това взех решение да се оттегля от държавните структури, тъй като ми стана ясно, че тяхното разбиране на израза „слуга на народа“ коренно се различава от моето виждане на функцията ми в тази система. Не че нямах добри от финансова гледна точка предложения да продължа да работя за тях на по-високо ниво, но не виждах за себе си морални основания да остана в тази система. Така че реших да се пробвам в частния бизнес и през следващите три години работих в сферата на локализиране на онлайн игри, понеже тази тема винаги ми е била близка.

2014-та година се оказа за мен повратен момент в осъзнаване на моите жизнени приоритети. Фактът, че една суверенна държава налага своята воля с помощта на силата и страха на друга суверенна държава, беше извън моето разбиране. Ситуацията с анексията на Крим формира в мен усещането, че държавата в която живея навлиза във фаза, в която тя и нейните граждани нямат бъдеще. И че най-страшното тепърва предстои. Моите опасения за съжаление се оправдаха на 24 февруари тази година.

През 2014 г. започнах работа като директор на частна компания в сферата на изкупуване на скрап, съдържащ скъпоценни метали, както и по-нататъшна преработка и дистрибуция на скрап за фабрики за бижута и банки. Този доходен бизнес нямаше как да не заинтересува властимащите и аз, в качеството на човек, който никога не е крил опозиционните си възгледи, се оказах привлекателна цел за тях. Властите в Русия са започнали експроприация на частния бизнес и действията им в това отношение са били подкрепяни чрез издаване на съответните закони, легализиращи такива действия. Фактически целият малък и среден бизнес през следващите години е отишъл под частичен или пълен контрол на държавните структури или свързани с тях организации. Всякакви прояви на несъгласие с политическата линия на държавата, в каквото и да са се изразявали те, са били пресичани от страна на държавната система посредством завеждане на наказателни дела, в това число и срещу предприемачите, което в крайна сметка засегна и мен.

Вследствие на санкциите, въведени срещу Русия след анексията на Крим и завземането на властта от Русия в източните райони на Украйна, Централната банка е започнала да увеличава обема на златния резерв с цел неговото предпазване от евентуално въвеждане на поредни санкции от страна на Запада. Пазарът на скъпоценните метали е започнал да се монополизира от държавата.

През 2015 г. фирмата ни започна да получава ежемесечни запитвания от данъчната служба за осигуряване на документи и информация. В продължение на повече от 12 месеца се правеха административни одити и обиски, като представители на силовите структури са изявявали готовност да окажат съдействие при решаване на тези спорове с данъчната служба и Федералната служба за сигурност срещу огромни суми, възлизащи на десетки милиона евро. След многобройните опити да оспоря техните претенции по законен съдебен път разбрах, че започналият веднъж процес на монополизиране на пазара не може да бъде спрян и в крайна сметка ще удари и мен.

В края на 2016 г. получих информация за това, че има риск силовите структури да ме притиснат посредством инкриминиране на данъчни задължения. Независимо че имах документални потвърждения на моята невинност, не виждах начини да преборя системата и бях принуден да напусна страната.

През следващите две години се връщах в Русия няколко пъти. През 2018 година срещу мен е било заведено дело, касаещо данъчни задължения, но тъй като адвокатите, към които се бях обърнал още преди емиграцията си, отказаха да представляват интересите ми поради оказания върху тях натиск, не съм получавал никакви призовки. Всички съдебни и извънсъдебни дирения са били провеждани без мое участие и знание. И така се превърнах в обвиняем, а не след дълго и в обвинен в Русия за нещо, което не съм извършвал.

В Русия в продължение на много години се приемат закони, забраняващи изразяване на позиция, която противоречи на официалния политически курс на властите на РФ (диктатура), забраняват се медиите, хората биват заплашвани и като следствие принудени да напуснат страната; срещу протестиращите се завеждат наказателни дела за тежки престъпления.

Дори адвокати на обвиняеми лица са преследвани от властта. Като резултат обвиняемите в руския съд разполагат с все по-малко официални начини да противостоят на обвинението, докато самите техни защитници доста често се подлагат на риск от завеждане на наказателно дело срещу тях.

На свой ред, данъчната служба на РФ отдавна се използва като инструмент за оказване на натиск, за изземане на бизнеси и преследване по наказателни членове. Достатъчно е да се споменат примерите на Ходорковски (делото на Юкос, 2003 г.) и Навални (обвинен в икономическо престъпление, утежнено от дело за измама и непочтителност към съда). В Русия има хиляди осъдени по политически причини.

Установих се в България за постоянно през май 2017 г. Оттогава водя тук семеен и социален живот, работя като търговски представител на киевска (Украйна) компания, имам частна хотелиерска (управление на места за настаняване) и преподавателска практика, притежавам официален статут на пребиваващ в България. От 2018 г. членувам в Българската Федерация по Кендо и съм представител на българския национален отбор по Иайдо в състезания и спортни мероприятия от републиканско и световно ниво.

Когато Русия предприе инвазия в Украйна, започнах да вземам участие в антивоенни протести. На 24.02.2022 г. участвах в протест, организиран пред консулството на Русия в гр. Варна. На 26.02.2022 г. изказах пред протестиращите своята активна антивоенна позиция и изгорих руския си паспорт и военна книжка пред сградата на Община Варна.

Публикувах видео свидетелство на акцията си, както и речта си на руски и английски език като призив да се спре нападението над Украйна от Русия, да се спре войната, да се приключи това клане.

От тогава активно помагам на бежанците от Украйна, като им намирам жилища в града, по възможност им осигурявам стоки от първа необходимост, оказвам им съдействие при оформяне статут на временна закрила.

На 22.06.2022 г. научих, че съм издирван от Русия. Искането за издирването ми е било издадено в края на м. април, т.е. след като съм се изказвал публично срещу инвазията на Русия в Украйна. На 23.05.2022 г. се явих в отдел миграция на Варна, където бях задържан поради факта на моето издирване от Интерпол във връзка с обвинение в укриване на данъци.

След двуседмичен затвор мярката за неотклонение беше променена на домашен арест предвид факта, че не представлявам заплаха за обществото и има свидетелства на моите трайни връзки с България, което свежда към нула риска от моето укриване.

Тъй като в края на домашния ми арест от Русия е пристигнало искане за моята екстрадиция, на 1 август бях върнат в затвора, където се намирам сега и чакам решението на българския съд относно моето изпращане в Русия.

Такива действия като изявления в публичното пространство срещу войната, както и фактът, че съм наричал руската инвазия в Украйна с думата „война“ във време, когато това беше забранено в Русия, а също така и помощта, както хуманитарна, така и организационна, която съм предоставил на украинците като доброволец са за наказуеми в Русия на основание на НК РФ. Предвид неумолимостта на пенитенциарната система в Русия тези действия и политическите ми възгледи със сигурност ще влошат грозящата ме наказателна мярка и аз ще бъда третиран много по-жестоко, отколкото изисква същността на официалното дело, заведено срещу мен от руския съд, като най-вероятно ме очаква доживотен затвор.