Болниците ще могат да се приватизират, правителството прие закона за лечебните заведения на министър Петър Москов. Здравната каса ще избира клиниките, с които да сключва договори. 

Промените предвиждат да се въведе задължителна Национална здравна карта за болниците. Тя ще планира на териториален принцип нуждата на хората от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ.

Променят се изискванията за съдържанието на областните здравни карти и се дава възможност на областните здравни комисии да участват в процеса на планиране на броя болнични легла. Предвижда се да бъдат идентифицирани областите с излишък и недостиг на лекари и лекари по дентална медицина, по специалности и специалисти от професионално направление „Здравни грижи”; броят легла за болнично лечение; медицински дейности по видове и по нива на компетентност; да се извърши тяхното планиране, а също и планиране на лечебните заведения, осъществяващи високотехнологични методи на диагностика и лечение. Като част от Националната здравна карта, е предвидено изработването и на Карта на спешната медицинска помощ.

Предвижда се в областите, в които броят на леглата надвишава конкретните потребности, НЗОК да сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ, избрани по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. Предлага се също Комисията за изработване на Националната здравна карта да извършва оценка на потребностите на населението от медицинска помощ преди издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност на новите лечебни заведения за болнична помощ. При отрицателно становище новото лечебно заведение няма да бъде включвано в Националната здравна карта до нейната актуализация и съответно няма да може да сключва договор с НЗОК. Аналогичен ред е предвиден и по отношение на осъществяването на нови медицински дейности от лечебните заведения.

С проекта се предлага от 1 януари 2017 г. наличието на положителна акредитационна оценка да е задължително условие за сключване на договор между лечебните заведения за болнична помощ и НЗОК.

Регламентира се изрично възможността лечебните заведения да създават обединения по глава 18, раздел I от Търговския закон (консорциуми) с цел сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса. Предвижда се лечебните заведения, които са включени в тези обединения, да не могат да сключват самостоятелно договори с НЗОК.

Предлага се за определени в основния пакет социално значими заболявания, НЗОК да сключва договори само с лечебни заведения или техни обединения, които са осигурили комплексно лечение на тези заболявания. Целта е пациентите със социално значими заболявания да получават комплексна медицинска услуга, а НЗОК да заплаща за лекуване на заболяването, а не на отделни негови фрагменти. Създава се възможност тази цел да бъде постигната не само чрез вливане или сливане на лечебни заведения, но и посредством техни обединения.

В тази връзка с проекта се предвижда в шестмесечен срок от влизането в сила на закона Комисията за изработване на Националната здравна карта да извърши преценка и изрази становище относно възможността за осигуряване на комплексно лечение на пациента във всеки един от съществуващите центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове. В резултат на направената преценка комисията ще може да предложи предприемането на една от следните мерки – участие във функционално обединение на лечебни заведения, участие в консорциуми или вливане на съответния център в лечебно заведения за болнична помощ.

С проекта се предлага отпадането на заведенията от Списъка на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които не са обявени за приватизация. 

Предлага се паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на лечебните заведения да постъпват в централния бюджет и да се разпределят изцяло за политики в областта на здравеопазването в съответствие със закона за държавния бюджет за съответната година, а паричните постъпления от приватизацията на общинското участие в капитала на лечебни заведения да постъпват в общинските бюджети и да се разпределят изцяло за дейности в областта на здравеопазването съгласно закона за държавния бюджет.

С предложението за приватизация на лечебните заведения се цели привличане на частен капитал, който да бъде инвестиран в дейността, поддръжката и развитието на съществуващите в момента лечебни заведения, част от Националната здравна карта.

Предлага се създаването на нов вид лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения – център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. Предложението е в изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, както и на политиката за развитието на процеса по деинституционализация в периода 2015-2020 година.

Със законопроекта се предлагат и допълнения в Закона за здравето, с оглед регламентирането на интегрирани здравно-социални услуги, включително в домашна среда, в подкрепа на бременни жени, деца, хора с увреждания и хронични заболявания и възрастни хора.

През миналата година в България са отворени повече болници, отколкото казина, заяви Петър Москов в парламента по време на обсъждането на второ четене на промените в Закона за здравното осигуряване.

По думите му това означава, че доходността, гарантирането на печалбата и възвръщаемостта са осигурени в много по-голяма степен при отварянето на болници, отколкото при казината.

„Ситуацията е такава, че министърът в момента е задължен да издава разрешително, а Касата е задължена да сключва договор по закон с четиристотната или петстотната болница. Ако някой твърди, че е добре в България да има 300-400 болници и е добре това да се толерира, че Касата не трябва да има право на избор между тях, да излезе да го каже“, заяви Москов.

Именно НЗОК пациентите сключва договори от името на пациентите и изисква от лечебните заведения и изпълнителите цени, обеми.Това, че сега Касата е превърната във функция на системата на здравеопазването, а не във функция на интереса на здравноосигурения, е нещо, което с този закон се надявам да променим, категоричен е министърът.

Още по темата

30/05/2015

Общество

Правим общ пазар за скъпи лекарства с Румъния, без кеш в клиниките

27/05/2015

Общество

"Здравеопазването страда от лоша организация, не от лоши лекари"

26/05/2015

Общество

9 болници сляха чиновници, ИСУЛ и детска онкохематология след тях