Кампанията за парламентарния вот през октомври е коствала 8 млн. лв.

На парламентарните избори през октомври в надпреварата се включиха общо 28 партии и коалиции и два инициативни комитета. Според подадените пред Сметната палата отчети те са разполагали с приходи от 9 180 951 лв.

Отчетите от изборите на 2 октомври 2022 г. показват, че участниците са похарчили общо 8 060 866 лв. И в тази кампания средствата за медийно отразяване заемат най-голям дял от общите разходи – 72.7% или 5 866 081 лв. В тази сума са включени и средствата от медийни пакети, които възлизат на 714 740 лв., съобщи Отворен парламент.

Второто разходно перо за партиите и коалициите се явяват “Масовите прояви и агитационните материали”. За тях са похарчени 1 030 421 лв. (12.8% от всички разходи). Изглежда, че партиите не са залагали на пряк контакт с техните избиратели, а са разчитали в огромна степен на еднопосочна комуникация чрез медийна реклама в контролирана от тях среда и с предварително избрана визия.

Традиционно пренебрежителни по размер са разходите за възнаграждения (15 017 лв. или едва 0.19%) и консултантски и социологически услуги (6600 лв. или само 0.08%) по време на кампании. Само две формации – "БСП за България" и "Продължаваме промяната", са заплатили труд на ангажираните с кампаниите им. Явно участниците в изборите продължават да организират агитационните си дейности по места с доброволни усилия на симпатизанти и партийни функционери.

Най-много разходи в кампанията е направила коалицията "Продължаваме промяната" – 2 622 535 лв. Тя е следвана от "Демократична България" – 1 247 018 лв., и "Възраждане" със 771 632 лв. И петте формации, посочени в графиката, са отделили основната част от разполагаемите си средства за политическа реклама в медиите. Все пак прави впечатление, че от ГЕРБ са заделили най-много ресурси именно в това перо. В сравнителен план "Възраждане" са разпределили по-равномерно сумите като са харчили средства за наем и транспорт и масови прояви.

В кампанията за изборите на 2 октомври 2022 г. средствата за медии са насочени основно към онлайн платформи (2 240 131 лв. или 39%) и частни телевизии (2 016 338 лв. 35%). Най-малко пък са разходите за БНР – 82 224 лв. (1.3%) и частни радиостанции – 276 675 лв. (4.8%).

Част от средствата, похарчени за реклама не са разпределени по тип медия – “БНТ”, “Частни телевизии” и др. Сумите обаче са посочени в категорията “Разходи за медийни услуги”. В графиката по-горе те са включени като “Отчетени, но неразпределени средства за медии”.

За поредна кампания онлайн медиите са най-предпочитан канал за комуникация – по всяка вероятност именно в тази категория партиите отчитат и разходите си за реклама в социалните мрежи. През октомври обаче политическите формации са завърнали интереса си и към разпространение на посланията си в частни телевизии. Прави впечатление също, че за печатни медии са отделени близо 528 000 лв., което е значително повече спрямо предходните 2 кампании – от ноември и юли 2021 г. В тази кампания за реклама във вестниците най-много са вложили от "Продължаваме промяната" и ГЕРБ - съответно 196 359 лв. и 154 173 лв.

Както вече отбелязахме, медийните разходи в кампаниите у нас представляват основно перо от похарчените средства. Това прави информацията за медийната цена на глас още по-любопитна.

Най-”скъпи” са били гласовете на избирателите на БНО, Правото и Български национален съюз – НД. И трите са формирали 100% от медийните си разходи чрез медийни пакети. Същите са участвали и в кампании през миналата година, в които са успели да получат между 79 965 лв. и 119 909 лв. държавна подкрепа за медийните си изяви.