Как Кристиан Таков е живял сред тези хора? Разказ за заседанието, отхвърлило искането за аудитория на името му

Александра Маркарян Последна промяна на 15 ноември 2017 в 10:05 18587 5

Снимка Сергей Антонов, архив

Омерзен. Така се е почувствал един студент в Софийския университет от преподаватели в Софийския университет, докато е слушал аргументите им защо не бива да се кръщава аудитория на името на доц. Кристиан Таков. Снощи Симеон Георгиев разказа пред OFFNews какво е преживял по време на заседанието на факултетния съвет на Юридическия факултет. Съветът отхвърли искането, отправено в подписка с над 4200 имена, с 12 гласа "против", 4 "за" и 4 "въздържал се".

Предложението паметта на Таков да бъде почетена по този начин бе отправено към Университета, след като хиляди хора се присъединиха към петицията, инициирана от журналистката Татяна Ваксберг. Отделно преподаватели и студенти предложиха същото.

Попитахме какви аргументи са изтъкнали преподавателите. "Досега такова нещо не е правено", предаде нечий отговор студентът. Той припомнил за подписката и казал, че ще отнесе въпроса до по-висшестоящия орган - Академичния съвет на СУ. След това го заляла лавина гневни реплики. Чул дори, че бил заплашвал юристи, знаел ли той какво значи това.

На заседанието вчера присъствала и Ваксберг, която късно вечерта описа преживяването си чрез Фейсбук, за да обясни на включилите се в петицията защо гласът им не е бил чут от професори и доценти.

"Аргументът в полза на отхвърлянето не беше формулиран изрично, но можеше да се изведе от многобройните изказвания. Накратко: има много заслужили юристи, а искането за наименуване на аудитория натрапва “помпозност и показност”, с което се “съсипва паметта на Кристиан Таков”, докато Юридическият факултет би искал да я опази от посегателства. Друг аргумент: Кристиан Таков не би искал да се обсъжда този въпрос с наименуване на аудиторията. И още: целият шум “разделя факултета” и “раздира душата” на гласуващите, защото ги кара да избират между Кристиан и други юристи", пише Ваксберг, която коментира по този повод следното: "Не знам между Кристиан Таков и кого другиго е бил този избор, но изразът беше споменат повече от пет пъти. Искане за кръщаване на аудитория на името на друг човек не беше поставяно нито на обсъждане, нито на гласуване".

Разбрах, че "факултетният съвет на ЮФ прави много ясна разлика между обикновеното и изключителното, преживявайки второто като травма, а не като пример за насърчаване", пише Ваксберг.

"Преди да отида на заседанието днес, допусках, че проблемът е на друго равнище: там, където една изключителност не може да бъде разпозната дори и да се удариш в нея фронтално. Вярвах, че ако предложа очила, лупа, телескоп дори, ще улесня зрението, без да се сетя, че в зрението може да няма никакъв дефект.

Това беше заблуда, която не се оказа чак толкова невинна. Тя въвлече всички вас в една обречена инициатива, а на повечето членове на факултетния съвет създаде дискомфорта да се чудят как да действат пред едно невъзможно изискване, дошло отвън: те самите да поискат още повече от това, което ги травмира."

Ваксберг получава два пъти думата по време на заседанието - в началото и след гласуването.

"Накрая - пише тя - казах на глас това, което и без това не ми даваше мира от петата минута нататък: че не мога да си обясня как Кристиан е живял сред тези хора."

Ето какво още разказва тя:

"Гласуването протече след два епизода. В първия стана ясно, че вашите 4 208 подписа са подкрепени от 25 преподаватели от ЮФ и от 687 студенти. Последното е същинско събитие, доколкото подписите са били събрани само за четири работни дни. ЮФ приема ежегодно по 300-400 студенти. На заседанието днес студентът, представил подписката, каза, че Кристиан Таков им е дал надежда. Че чрез него те са повярвали, че ако защитават справедливостта, ще има кой да ги подкрепи. Глас от залата се възпротиви, твърдейки, че с тези обяснения пред студентите Кристиан е преповторил някой друг учител, когото преповтарят и други преподаватели. Момчето седна.

Трета подписка набира сили в момента – тя е организирана от преподаватели в Софийския университет, които обаче не са юристи. Засега в нея участват 50 души. Не знам кой е нейният адресат, нито какъв е смисълът ѝ след днешното гласуване.

Във втория епизод имаше изказвания на членове на факултетния съвет. С единен аргумент “против” се изказаха 8 души: проф. д-р Красимира Средкова, проф. д.ю.н. Иван Русчев, проф. д-р Малина Новкиришка, проф. д.ю.н. Екатерина Матеева, проф. д-р Николай Натов, доц. д-р Ценимир Братоев, доц. Атанас Симеонов, асистент д-р Златимир Орсов. Повечето казаха, че обичат Кристиан, някои го оцениха като блестящ юрист, други напомниха, че го познават от извънредно много години: 25, 31, 35. Единици казаха, че той не е единственият достоен, че е бил член на БКП и други неща, които не запомних. Запомних добре тона, защото не успявам да забравя нотките на възмущение, когато ги чуя. Допускам, че ако беше освободено от вътрешна цензура, това възмущение щеше да каже следното: живяхме добре до днес, а сега трябва да се оправдаваме пред чужди хора защо нещо не искаме".

Ваксберг не подминава въпроса с репликата на студента, че ще отнесе въпроса до Академичния съвет, щом за Юридическия факултет над 4000 подписа не значат нищо:

"Студент, който не учи право и членува в Академичния съвет на СУ, присъства на заседанието и увери присъстващите, че ще отнесе въпроса с аудиторията до този орган, който е “по-висшестоящ” от факултетния съвет. Последните думи докараха вече не нотки на възмущение, а цяла лавина. Думите бяха разчетени като заплаха и авторът им беше връхлетян от щафетна звукова експлозия на сантиметри от лицето си: “Вие ни заплашвате с по-висшестоящ орган!” “Вие си имате работа с юристи!” “Това е заплаха!” Колкото повече, толкова повече – накрая обвиненията еволюираха дотам, че студентът участва в политически сценарий и организиран скандал, който осквернява паметта на Кристиан. На това твърдение ръкопляскаха 90 % от присъстващите. Студентът се извини, че е бил разбран погрешно. Следващият път, когато искаха да изразят възмущение, го адресираха към мен, изрично отделяйки моята виновност от вече признатия за невиновен студент, с когото само допреди минути ме бяха привиждали в общ сценарий за дестабилизация на Юридическия факултет".

След края на заседанието преподаватели пожелали на журналистката “успех на политическото поприще”. За тях "моите политически намерения са очевидни за всеки, който следи интернет".

Тя завършва текста си с думите: "Благодаря ви, че ми се доверихте и съжалявам за резултата".

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22092

5

Стефан

15.11 2017 в 22:28

За семките има отделен разговор. Не ти требва, вервай ми.

8001

2

Севтопол

15.11 2017 в 13:34

Стефане, и ти ли, брат? И ти ли си от тия – с един клик 20 плюса? Браво на момчето. браво!

22092

1

Стефан

15.11 2017 в 12:34

Много тегаво впечатление оставя опитът, по същество реакционен политически деятел и кандидат - превратаджия, да се увековечава точко пък като голям юрист, и фин интелектуалец. Особено активността на студенти в тая работа.