#EUProtects: Как да опазим природата и птиците от икономическия натиск

Хиляди хора от различни европейски държави работят заедно, за да осигурят безопасност за Вас и Вашето семейство. Те не търсят признание, а просто си вършат работата.

Ежедневно ЕС подкрепя и свързва тези хора, подпомагайки трансграничното сътрудничество, за да могат да ни защитават.

Работата на природозащитниците е свързана с ежедневни усилия за опазване на околната среда, която често е застрашена от икономически интереси, споделя Ирина Матеева - активен природозащитник от Българското дружество за защита на птиците. Тя е едно от лицата в кампанията "ЕС: По-защитени заедно".

Дружеството работи още от далечната 1998-а и има зад гърба си над 50 проекта.

"Към момента проектите ни, подкрепени от програма LIFE на ЕК, са ориентирани към опазване на световно застрашени видове като египетския лешояд, червеногушата гъска и малкия креслив орел. Тези проекти съчетават усилия на различни организации у нас и в чужбина и заинтересовани лица", разказва Матеева. Особено значение се обръща на египетския лешояд, който е силно застрашен от изчезване в целия свят. "Той също така е емблема на Българското дружество за защита на птиците, така че има момент и на сантимент", шегува се тя. Проектът за опазване на този вид хищна птица се прави с над десет партньорски организации на три континента - Европа, Африка и Азия, за да се обхване мястото на гнездене на египетския лешояд и местата на миграция на зимуване. 

Мрежа от хора по целия свят помага и за опазването на червеногушата гъска. Мястото ѝ зимуване е в Крайморска Добруджа, а миграционният ѝ път минава през Казахстан, където тя е чест обект на ловците.

Заедно с Изпълнителната агенция по горите Ирина и колегите ѝ полагат грижи и за популяцията на малкия креслив орел. "Там подходът е друг. Самият вид птица гнезди в горите, храни се в обработваеми земи, но също така в пасища, ливади, където намира храна. Усилията там са насочени към такъв вид лесоустройство, че да се осигури спокойствие на вида, докато гнезди. Да се запазят гнездата на птиците, са нужни приметри на спокойствие. Този подход може да се прилага и за друг вид грабливи птици, които гнездят в горите, като осояда и орела змиеяд.

Българското дружество за защита на птиците се финансира предимно от грантови схеми и европейски проекти, които си имат ясни правила и се кандидатства на конкурсен принцип. "Всеки, който кандидатства, представя какви дейности иска да осъществи и с какви ангажименти. Донорът предоставя средставата и следи за точното изпълнение на това, което е вписано в проекта. Смея да кажа, че сме един от най-големите инвеститори в природозащитата в България след Министерството на околната среда и водите", казва Ирина Матеева. Средства в организацията постъпват още от членски внос, като членовете наброявят към момента около 1000 души.

Според Ирина в момента средата в България е много неустойчива, тъй като има засилен черен пиар срещу неправителствените организации, които се занимават с опазване на природата. "За съжаление това, което сме градили в природозащитата 20 години с много усилия и дискусии с много експерти и е постигнато общо съгласие, се разрушава с лека ръка. Убедена съм, че това се дължи на икономически интереси", смята тя.

Природозащитничката обаче вярва, че хората са склонни да помагат в опазването на околната среда. Към днешна дата в дружеството за защита на птиците работят около 30 души, а в акциите винаги се включват и доброволци. "Имаме ежегодни инициативи като бригада "Картали", която се провежда в Източни Родопи - царството на лешоядите. Правим и бригада на Атанасовското езеро в края на август. Там доброволците помагат за конкретни природозащитни дейности в самия резерват,за опазване на местообитанията на птиците", посочва Ирина.

Следете новините ни в GoogleNews