С вълнуващо тържество българската адвокатура отбеляза 90-тата годишнина от създаването на Висшия адвокатски съвет и 22 ноември – едноименният й професионален празник. Камерната зала „България“ трудно побра всички, дошли да уважат достолепната годишнина. Сред официалните гости бяха председателят на 43-то Народно събрание Цецка Цачева, Явор Хайтов и Явор Нотев - зам.-председатели на НС, Данаил Кирилов – председател на правната комисия в НС, зам.-министърът на правосъдието Петко Петков, Невин Фети - съветник по правни въпроси на Президента на Републиката, представляващият ВСС Соня Найденова, Теодора Точкова – главен инспектор на ИВСС, омбудсманът на Република България Мая Манолова, гости от висшите ръководни органи на адвокатурите на Гърция, Сърбия, Македония, предсетаделят на съвета на КЧСИ Георги Дичев, зам.-председателят на съвета на нотариусите Теодора Вуцова, председателят на СЮБ Владислав Славов, деканът на Юридическия факултет на Софийския университет проф. д-р Сашо Пенов, проф. д-р Дарина Зиновиева – декан на ЮФ на Пловдивския университет и др.

"Като председател на Народното събрание, но преди всичко – като ваш колега, изпитвам безкрайно уважение и респект към българските адвокати, защото добре познавам отговорностите и предизвикателствата, пред които ежедневно са изправени", каза Цецка Цачева. И допълни: "Добре знам, че адвокатската професия днес е натоварена с нови, още по-големи очаквания – още по-категорично да отстояваме и защитаваме правния ред, интересите на гражданите и техните законни права".
Водещият на тържественото събрание Йордан Цветанов прочете поздравителни адреси от премиера на България Бойко Борисов и от главния прокурор Сотир Цацаров.

Снимка: Лилия Йотова

В словото си Председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова направи своеобразна ретроспекция на изминалите 90 години от създаването на ВАдС. "Първият опит за цялостна законодателна уредба на адвокатската професия е направен с постановленията на глава X "За адвокатите" от Закона за устройство на съдилищата от 05.02.1883 г.", каза тя. „Характерното в този закон е, че е подчинявал адвокатите на съдилищата и е предвиждал широки правомощия на зам.-министъра на правосъдието. Законът е срещнал съпротива и неговото действие е било суспендирано с княжески указ от 04.04.1883 г. Ето защо се приема, че първият Закон за адвокатите в България е приет от Петото Обикновено Народно събрание на 22 ноември 1888 г. Законът не е установявал корпоративно устройство на адвокатската професия. Приемането на адвокатите е ставало чрез “приписване” към окръжен съд с определение въз основа на молба, подкрепена със съответни документи, установяващи притежаването на изискваните от закона положителни качества за званието “адвокат” на молителя и липсата на отрицателни качества. Дисциплинарният надзор е бил поверен на окръжните съдилища. Все пак се е предвиждала възможността за избор на адвокатски съвети, които са могли да поемат осъществяването на дисциплинарната отговорност. Едва със Закона за адвокатите, приет на 24 юни 1925 г., адвокатурата се организира на съвършено нови основи. Законът е изграден на два принципа: на самоуправление и на самоконтрол, необходима предпоставка за пълната независимост на адвокатурата”, припомни председателят на ВАдС Ралица Негенцова. И допълни: “Българската адвокатура през всички тези десетилетия е играла важна роля в историята на България. Очевидно е, че само единна, тя може да е гарант за правовия ред в страната.

Снимка: Лилия Йотова

Днес съдебната реформа и промените в Конституцията не могат да се случат без българската адвокатура, като неразделна част от тази реформа е и ЗИДЗА - гаранция за дълбоки и необратими промени в страната ни по пътя към европейските ценности. От създаването си и до сега Висшият адвокатски съвет винаги се е ръководил от дълга си да защити професионалните интереси на адвокатурата и да издигне нейния престиж в обществото, като отстоява обществения интерес осъзнавайки, че няма качествено и справедливо правосъдие без компетентна, независима и борбена адвокатура.“
Изключително трогателен и вълнуващ бе моментът, в който Ралица Негенцова връчи плакети на присъстващите досегашни председатели и секретари на Висшия адвокатски съвет, както и на адвокати с изключителни заслуги към българската адвокатура.

Истинска духовна наслада достави по-късно софийската филхармония под диригентството на маестро Ари Фан Бейк с произведения на Хендел, Моцарт, Равел, Стравински, а препълнената зала България дълго аплодира младият гост-цигулар Уйлям Хагел.

Снимка: Лилия Йотова

Честването на двата празника продължи в стилния София Хотел Балкан, където представители на адвокатските съвети от страната и чуждестранните гости връчиха своите подаръци по случай празника.