Кирил Аврамов: Not In My Name

Зимата на нашето недоволство премина и създаде множество надежди, че страната, в която живеем, ще се промени за добро. Ще се събудим на място, в което има малко повече надежда, справедливост и спокойствие.

Уви, зимата си замина, проблемите си останаха същите, а изглежда, че и надеждата съвсем изчезна. Точно, както изчезнаха и повечето млади и активни хора в посока Терминал 2. Надалече, с огорчение и без желание да се обръщат изобщо назад. Единствената им връзка с България останаха техните възрастни родители и роднини и изпращането на пари за спасяването им. Евентуално, някой и друг добър спомен от приятелите, а като „обратна връзка” – водопад от депресивни и лоши новини от Татковината, коя от друга по-абсурдни.

Имахме надежди, че масовото недоволство ще „събуди” склерозиралия политически елит и разтърси охранените олигарси, тези „дебели котараци” на безкрайния български преход. За съжаление, изборите след недоволството родиха поредния нашенски парадоксален патент – осъмнахме с нов обществен модел.

Моделът на малцината представени срещу мнозинството непредставени. 

И понеже, както разбрахме малцината представени, много, ама много държат да контролират, следят и подслушват непредставеното гневно мнозинство, не ни останаха много свободни пространства да обменяме свободно мнения, идеи и решения за нас самите.

Остана ни виртуалното пространство, където така или иначе разумните, активните и мислещите могат свободно да общуват и се организират, без да им бъде посочван „правилният избор” на големите, които така или иначе са си назначили „правилен елит” с „правилно” политическо представителство. Останалото е излишно и подробности от пейзажа. Т.е. ние пак сме изтикани в ъгъла и сме пасивни зрители на нашия собствен живот.

Щом е така, явно, че тук, ние поколението X (родени след 1970) ще трябва да си създадем разумна и конструктивна общност от свободни хора за свободни хора , която да създаде и популяризира модерните идеи за ред, разум, нормалност и опазване на околната среда. Явно ние имаме задачата да се преборим за налагането на тази нормалност и осигуряването на достойно влизане в 21 век на поколенията Y и Z (родени пост-Милениума).

Именно те, а не ние, ще бъдат носителите на дигиталното, предприемчивото, продуктивното и устойчивото зелено. Притежатели на иновативното знание, моторите на умната икономика и достойните доходи.

Ние, полу-аналоговите хора, обаче имаме една свръх-задача или кауза, както Ви харесва повече. И тя е ни повече, ни по-малко справянето с проблема на „захвата на държавата” от тясно и добре организирани частни интереси на т.нар. „назначени капиталисти”, нямащи нищо общо с нормалното правене на бизнес. Люде, правещи бизнес от държавата, а не от пазара, казано по нашему. Или казано по-просто: излизане от мъртвата хватка на малцината „ранни печеливши” от нашия безкраен преход, които приватизират обществените печалби, а национализират загубите за сметка на нас и нашите деца. И понеже сме мълчаливо и изтикано в ъгъла, но за сметка на това мнозинство, все още имаме шанса да бъдем единни поне в решаването на тази задача. Пасивността и part-time гражданското съзнание никой няма да ни прости обаче.

Ако и Вие, както аз самият, моите колеги и приятели споделяте това разбиране и искате ние и децата ни да гледаме към 21 век, а не да ровим в отломките на миналото безкрай, тогава сме длъжни да окуражаваме всяко позитивно и градивно гражданско действие в посока защита на свободата и разума, за съжаление тъй дефицитни в сивото ни ежедневие.

----------------------------------------------------

Not In My Name - oт английски, буквално „без мое съгласие”, „не от мое име”

Кирил Аврамов е доктор по политология, преподавател в НБУ, катедра “Политически науки”

Още по темата

26/02/2013

Анализи

Бунтът на загубилите след похищението на държавата

Следете новините ни в GoogleNews