България има 2 активни малцинства, а по средата - ориенталско блато

Разбираемо се гневим на народа си. Все пак той – единствен в Европа – гласува за комунистите още на първите свободни избори през 1990-та. После повтори, потрети и почетвърти избора си. Сега – пак. 

Само че още Бертолт Брехт е формулирал принцип, който противопоставя на източногерманското комунистическо правителство, когато то казва, че народът не е оправдал доверието на Партията: „Ако не си харесвате народа – изберете си друг“.

Когато съзнателно избираш да живееш трайно на някаква територия, в същия този миг избираш да живееш заедно с народа, обитаващ тази територия. Ако този народ те отвращава – да си се махнал. Ако си останал с него, трябва да го разбереш и ако някои негови манталитети не ти харесват, да се опитваш да ги промениш. Което изисква не години, а десетилетия усилия.

Както всеки образован, квалифициран и знаещ какво прави човек, аз съм в България по собствено решение. Роден съм тук без да съм избирал това; вкорених се тук по собствена воля, след като обиколих половината свят. Не станах англичанин. Не станах дори американец. Тук съм. И бидейки гражданин на село Миндя, си знам народа.

Нека ви обясня.

Демокрацията е управление на масата. Но тази маса не е еднородна. Във всяка демократична страна имаш три различни групи хора: активно ляво малцинство; активно дясно малцинство; и по средата – пасивно, идеологически аморфно мнозинство, което френските социолози наричат „блато“. При българския народ е малко по-различно. Активните малцинства са: групата, която иска да живее като в Европа; и групата, която иска да живее като в Русия.

Блатото по средата е ориенталско: иска да има германски заплати, без да работи по германски; иска да има закон, ама за другите; изкушава се да си присвоява неща, което не му принадлежат; и общо взето иска хем да кара на принципа „яваш-яваш“, хем да не е бедно.

Като правило, блатото или не гласува, или не гласува с определен траен профил. В повечето случаи то следва онова от двете активни малцинства, което изглежда да е във възходяща траектория, на принципа „да се залепим за победителя“. Но главният мотиватор на политическото поведение на българското блато е страхът. Затова, гледайки поведението на това точно блато, е редно да си зададем въпроса: „тези хора гласуваха еди-как, защото ги беше страх от – какво?“. 

Преди да стигнем до страха, обаче, нека огледаме динамиката „малцинства-блато“.

В България проруското малцинство намалява непрестанно, докато европейското се увеличава непрестанно – без обаче да е станало мнозинство. Мнозинството продължава да е ориенталско, каквито и партийни привързаности да споделя пред анкетьори и репортери. На първия тур на президентските избори и двете малцинства бяха на терена и европейското показа силно надмощие над проруското, класирайки Гюров с три процента зад Йотова. На втория тур, обаче, руското малцинство не беше представено и се вля в гласа за Йотова. А блатото се размърда и застана не зад европейското малцинство, а зад Йотова.

Защо? Защо, след отпадането на проруснаците ориенталското мнозинство не тръгна след очевидно по-силните европейци? 

Тук вече стигаме до въпроса за страха. Ориенталското мнозинство от българите е удивително, фрапантно, срамно и необяснимо страхливо. Затова, например, няма такова нещо като прословутия „втори акъл на българите“. Не съществува такъв, защото в момента, в който някой успее да включи страха на българите, всякакъв акъл трайно и задълго излита през прозореца. Страхът остава единствената мотивация на всяко – не само на политическото – поведение.

Цялата кампания на Йотова-Радев бе посветена на активирането на онзи български страх, който лишава българите от всякаква способност за разумни разсъждения. Основното послание на кампанията бе разчетено безпогрешно: да се гласува за Йотова, тъй като тя, бидейки приятелски настроена спрямо Путин, ще може да го убеди да престане да ни напада. Тя предложи Тодор-Живковия принцип, особено близък до много български сърца: „Да се снишим, другари, докато премине бурята“.

И блатото гласува за снишаване. Активирането на българския страх вкара българите при Йотова. Веднъж активиран, този страх не разбира и активно намразва всяко достойно и храбро поведение, в случая – на представителите на европейското малцинство. Страхът и единствено страхът обяснява фрапантната преднина на Йотова на втория тур (освен ако не се докаже, че в последния час е имало мобилизация на масиви от зависими гласове).
Какво следва ли? Онова, което следва след всяко страхливо поведение: подчинение и тормоз на властта върху подчинилите се. Неподчинилите се винаги някак се оправяме (не щеш ли).

Това е народът, с който разполагаме. Онова, което можем да продължаваме да правим, е да работим за увеличаване на европейското малцинство и за просвещаване (събуждане) на ориенталското мнозинство.

Просветата унищожава страха. Добре да помним това, дори в дните след Деня на будителите, съвпаднал с триумфалното шествие на страха.