Президентски избори с един -изъм по-малко

В България комунистите и техните производни посткомунистически политически формации след 1989 г. винаги са действали като "консервативни"... в назадничавата и ретроградна употреба на термина "консерватизъм"!

Чрез контрол върху МВР и съвременните институционални издънки на бившата Държавна сигурност, чрез рекрутиране на кадри и възпроизвеждане на един и същи светоглед, винаги са целяли да блокират социалните и икономически промени в България. Целта винаги е била една и съща – доколкото е възможно, България да бъде задържана в зоната на влияние на Кремъл. За целта публичната среда винаги е трябвало да бъде контролирана - по геополитически убеждения и- разбира се, с корупционни подбуди. Мутиралите посткомунистически структури успяват да контролират публичната среда у нас със завиден успех, въпреки че българското общество им опонира непрекъснато... поне на битово ниво.

Българите неизменно искат да развиват частната си собственост и да успяват икономически. Поради редица сложни социокултурни причини обаче в политическите си забежки обществото ни непрекъснато подкрепя посткомунисти, етатисти, радикални националисти, ксенофоби, расисти и поредните им лабораторни партийни продукти. И всичко това е неизменно организирано на корупционен принцип. Т.нар "патриоти" и "националисти" например се позиционират като "леви" или "десни", според вижданията на финансиращия политическата операция.

На тези избори у нас, поне формално, няма "консеватизъм". Няма, защото си го няма по принцип. С индивидуални изключения, у нас т нар. "консерватизъм" не е по-дясна идеологическа алтернатива на либералната политическа доктрина. Той има етатистки, левичарски корени. Възпроизвежда посткомунистическата ксенофобия и национализма на Слободан Милошевич и Владимир Путин... Просто българската мимикрията е по-мека, в името на достъпа до бюджетни средства... тоест има борба за идеи, когато някой я финансира.

"Либералите", доколкото съществуват, също минаха по пътя на финансираната политическа идентичност.

Политическата практика след 1989 г. показва, че у нас има два автентични и неоспорими политически светогледа - "посткомунистически" и "антикомунистически". Посткомунистическият светоглед е неизменно ретрограден и губи постоянно, когато се сблъска с утрешния ден. Затова постоянно му трябват нови политически чучела за еднократна употреба.

Една от хибридните партии е ГЕРБ (или "беше ГЕРБ"). При тази формация, по разказ на заинтересованата страна, единият "дедо" е комунист, а другият - "анти-комунист". Тоест, имаме трансидейна политическа структура... може да е момиченце, но може и момченце... зависи какво се търси на пазара.

В президентските избори ГЕРБ хвърли кърпата и отказа да се качи на политическия ринг. Така размахваният в родните медии "консерватизъм", който в значителна степен бе партиен продукт, създаден да защитава позициите на ГЕРБ във властта, увисна и остана в своеобразен вид "естествено състояние". Т.нар. консерватори би трябвало да разпознават термина.

Изоставените "консервативни говорители" останаха без кандидат, който да обговарят в публичното пространство. Можеха да последват избора структурите на ГЕРБ, които подкрепиха г-жа Илиана Йотова на първия тур на президентските избори. Можеха, но по-схватливите разбраха, че това не е престижно!

Колко ирония има в политиката? След като почти осем години от централата на ГЕРБ насъскваха феновете си срещу президента Румен Радев и вицепрезидента Илиана Йотова, в момента, когато ГЕРБ се отказа от президентските избори, част от нейните структури се преместиха във формацията на Румен Радев и подкрепиха г-жа Йотова. В това вероятно няма нищо корупционно? Вероятно е въпрос на светоглед?

В тези президентските избори има един "изъм" по-малко. Няма го, защото беше създаден в партийна лаборатория, по корупционни подбуди и бе захвърлен когато стана ненужен. Употребените души да се оправят, както могат!

Продължават обаче да действат двата традиционни светогледа – посткомунистическият и антикомунистическият. Те съществуват размити и често аморфни, но си остават устойчиви.

Политическите кандидати мимикрират с тях! Представят се в една или друга светлина, когато им е удобно. Това е част от политическата конкуренция.

Не правя прогноза какво ще се случи на втория тур на президентските избори и не фаворитизирам никого. Личният избор на всеки, който ще отиде на втория тур, заслужава уважение, а не е мишена за манипулации.

Следете новините ни в :