История с парашутист

Това, което ще ви разкажа, се e случило през пролетта на 1944 година. Над планините на източна Сърбия нощта била непрогледна. Британският „Халифакс“ се носел ниско, почти докосвал върховете. В 02:17 часа след полунощ на 7 април люкът се отворил и сержант Кенет Скот, радист от Специалните операции на Великобритания от SOE*, скочил с парашут в тъмното.

Скот бил заместник-радист към мисия Claridges, водена от младия майор Франк Томпсън. Предишната му задача в района се провалила, защото радиото на групата било унищожено. Сега Скот носел ново, малко по-тежко, но драгоценно радио, единствената връзка на британската диверсионна група с българските партизани.

За незапознатите с тези диверсии - фразата на Уинстън Чърчил към военните „Запалете Европа!“ (Set Europe ablaze!) е дала началото на Управлението за специални операции (SOE), създадено през лятото на 1940 г. Целта е била неограничена партизанска война срещу нацистката окупация на Европа. Затова диверсиите и саботажите са били предвидени за тила на Оста и са били проектирани и финансирани директно от британското правителство. Ние сме станали съюзници на Третия Райх след присъединяването към Тристранния пакт, подписан на 1 март 1941 година във Виенския замък „Белведере“. Така че сме били включени в списъка за саботажи на Управлението за специални операции намиращо се в Кайро, Египет.

За нашите региони британската помощ се е състояла главно в подкрепа на местните съпротивителни движения. В случая мисиите на майор Франк Томпсън са били директен продукт на тази доктрина за подкопаване тила на Балканите - чрез прехвърляне на обучени групи, оръжия и провизии за партизаните. Всички помощи са целели провокиране на масово селско въстание (каквото не е могло да се състои по ред причини, но мисля, че британците не са били добре запознати с нашата народопсихология), прекъсване на ключови жп линии, по които Германия се снабдявала от нас с провизии и т.н.

Сержант Кенет Скот, снимка: Уикипедия

Давайки координатите си по новата радиостанция на Скот, с поредния безшумен британски въздушен десант са спуснали и цилиндри Type C или Type H (част от системата C.L.E. - Container Light Equipment) – представляващи огромни тръби, закачени на малки парашути. Вътре е имало автоматични пушки, муниции и понякога кутии с пари – британски лири стерлинги. Защо пък с пари ще се запитате – отговорът е многопластов: за закупуване на допълнителни оръжия и патрони за тях, за храна, наемане на нелегални квартири, изготвяне на фалшиви документи, както и подкупи за продажни офицери от българската армия и полиция. А и тъй като банковата система не е била никак сигурен канал за теглене на валута, то единственият начин за финансиране е бил физическото доставяне на пари в брой…. буквално падащи от небето. Съвсем друг въпрос е имало ли е присвояване по веригата на част от сумите, както и на американските долари, които са идвали по каналите от СССР, но това е сюжет за друга тема.

При мисията на майор Томпсън: през месец май, след дълги нощни преходи, групата диверсанти успяла да премине в България. Още от първите дни станало ясно, че реалността е далеч от по-сурова от очакванията – нямало почти никакви запаси от храна, партизаните били зле въоръжени и облечени. Стрелковата подготовка и надеждите за масова подкрепа – прекалено абстрактни и дори доста абсурдни.

Късметът на групата изневерил - радиото на Скот паднало във вода при едно форсиране на река и се повредило. Връзката с Кайро прекъснала - за неопределен срок.
На 18 май (а според някои източници на 11-ти) край едно село в планините източно от София ги причаквала засада. Войска, жандармерия, германски части. След кратка битка майор Франк Томпсън и раненият в ръката Кенет Скот били заловени. Съдбата на майора била решена бързо – не го третирали като военнопленник, а като „бандит“, сиреч като партизанин. Интересното е, че Томпсън е знаел няколко езика – включително и български. За мен е загадка, че не са го разпитвали подробно, както би следвало, а набързо са го разстреляли заедно с още двама заловени партизани.

Но някой все пак е решил, че радистът Кенет Скот ще им трябвал жив.

Германците и българските служби го откарали в специален затвор в Горни Богров. Там Абверът (военното разузнаване на Райха) и Гестапо го разпитвали с дни. Методите са ясни - бой, заплахи с разстрел, провокации, че друг заловен британец вече е разказал всичко за плановете за Балканите. Скот обаче мълчал и не проговорил - пък и едва ли знаел всичко. Все пак в такива клетки по-нисшите чинове не разполагат с цялата информация и планове за развитие на мисиите. Единственият по-информиран е бил вече мъртвият Томпсън.

По-късно преместили Кенет Скот в София. Държали го на втория етаж или на тавана в тогавашната военна работилница на Софийския артилерийски арсенал (днес музей „Земята и хората“).

Там бил настанен под надзора на хора от търговската кантора „Бюро Доктор Делиус“, както се е казвало прикритието на резидентурата на военното разузнаване и контраразузнаване „Абвер“ в България. Техници от германските военновъздушни сили (Немска мисия на Луфтвафе, България, Техническа група, София, бул. “Патриарх Евтимий" 22) се заели да ремонтират радиото му.

Един ден в апаратната стая за радиорелейни линии на арсеналната сграда влязъл висок, леко пълен мъж на средна възраст. Скромно и ненатрапчиво облечен - не се представил. Говорел тихо и учтиво. Това бил Рихард Каудер от бюро „Клат“ (Dienststelle Klatt), един от доверените хора на Ото Вагнер, резидент на споменатия Абвер в България, скрит под търговското име „Бюро Доктор Делиус“ и същевременно невидима агентска кантора. Каудер идвал директно от строго охраняваните радиоцентрала и аналитичен център, намиращи се в голяма сграда на ул. „Сан Стефано“ № 11 (съвсем близо до днешната сграда на БНТ).

Мъжът бил с непретенциозен костюм, като на чиновник от Министерство на просветата. Седнал срещу Скот, запалил две цигари. Едната я предложил на пленника.

- Сержант Скот, нали не бъркам? - започнал той разговор на добър английски. - Вие сте умен човек. Ако ме разбирате, то знаете, че несъмнено за Вас войната е свършила. Приключила е. Fiinita la commedia! Вашият приятел майор Томпсън вече плати цената на своето упорство. И Вие също може да я платите... или пък да живеете.

Скот мълчаливо пушел цигарата. Агентът посочил към донесената дървена кутия.

- Радиото ви е готово. Поправихме го. Сега ще предавате на вашите в Кайро. Да, Кайро. Ние знаем къде са, дори знаем адреса им в този мръсен град - една шумна улица до пазара „Хан ел Халили“, трети етаж, прашен склад. Ще им пращате „ваши“ доклади и всичко, което ви диктуваме. По-точно каквото лично аз Ви наредя. Ако го направите както трябва - ще ви храним, ще ви подсигурим лед, скоч и сода, ще лекуваме ръката ви. Може дори... може дори да ви намерим място при нас в чужбина след войната. Да, да, войната скоро ще свърши, но ние ще останем, хора с нашия и вашия опит ще бъдат търсени. Кимнете с глава, ако ме разбирате. А ако решите да откажете, до седмица ще ви разстрелят като партизанин.

Скот вдигнал очи и спокойно отговорил:

- Хер хауптман, аз съм войник. Радист. Не съм терорист или предател. Аз съм военнопленник.

Мъжът от Абвера се усмихнал почти съчувствено:

- Не съм хауптман (с чин „капитан“). Ако бях с униформа, щях да съм оберлейтенант. Предателство ли чух? Не. Защо предателство? Че кой споменава предателство? Чуйте разума си драги, не слушайте пропагандата в главата си. Достатъчно ви измъчвахме, нека бъдем на добрата страна. Поне днес. Искате ли да сте от добрата страна?

Агентът наблюдавал внимателно Скот и продължил:

- Едва ли вашите хора в Кайро ще се усетят. Никога няма да разберат. Но ако пропуснете някой „код за сигурност“… е, тогава ще разберете за какво говорех одеве. И няма да има втори шанс.

Той станал, оправил сакото си и преди да излезе добавил тихо:

- Помислете, сержант. Моят шеф цени полезните хора. А глупавите... ги забравя много бързо. Гарантирам. Довиждане, не казвам сбогом.

Скот склонил да работи с радиостанцията си и да предава до Кайро. Но умишлено пропуснал „контролната проверка“ – тайния код, който SOE знаел, че означава „предавам под принуда“ и е заловен (всеки радист има „security check“ в началото на емисията - личен код за проверка). Щабът в Кайро усетил ситуацията. Решили да продължат да „играят“ с фалшиви съобщения - цели три месеца, за да го запазят жив. Британците знаели, че оттук нататък ще приемат само дезинформация. Германският план се провалил. Скот продължил да рискува живота си всеки ден.

На 5 септември 1944 г. СССР обявил война на България, а войските се струпали на границата ни. Същата вечер друг непознат, очевидно от същата кантора на Абвера, влязъл в килията на Скот. Оставил на масичката му табакера пълна с английски цигари. Казал му, че ще го разстрелят на следващата сутрин. И си тръгнал.

-----
Следобедът на 9 септември 1944 г., София. Градът кипял. Хората тичали по улиците, носели се слухове за преврата, за Червената армия, за бягството на германците. Нямало улични стрелби и мирис на барут във въздуха. Усещало се единствено леко напрежение.

Кенет Скот седял на пода в килията си – брадясал, мръсен, отслабнал, с рана на ръката, която не му давала покой през нощите. Изведнъж вратата се отворила с трясък. Двама български агенти го хванали под мишниците, а единият му подвикнал:

- Тръгвай, англичанино! Бързо!

Повели го към задния вход и докато Скот броял последните минути на живота си агентите го извели на улицата. Качили го в един трамвай. Вътре - полупразно. Имало само няколко уплашени жени с пазарски кошници, старец и двама-трима мъже, които пътували за работната си смяна. Всички гледали в пода. Полицаите настанили Кенет Скот на седалка до прозореца. Единият пъхнал в джоба му увити в мръсна кърпа банкноти и се навел до ухото му изричайки на лош английски:

- Стой мирен. Зяпай през прозореца. Ние слизаме – ти оставаш. Разбра ли ме?

Трамваят издрънчал и потеглил. Скот гледал през мръсното стъкло. Отвън София била вече друга – сгради с набучени червени знамена, групи хора с червени ленти на ръкавите и звезди на шапките. Глух звук от изстрели се чувал някъде към периферията на града.

На първата по-голяма спирка (някъде около Джамията) двамата агенти внезапно станали. Единият кимнал на британския радист леко с глава - почти като „пожелавам ти късмет“ – и слезли от трамвая. Трамваят продължил. Скот останал сам. Сърцето му биело като чук по наковалня. Знаел, че може би някой още го следи. Кой знае? Може би германците са го пуснали нарочно, за да си организират лов? А може и новите „другари“ да са искали да го приберат за още разпити? Защо не – той е бил агент на чуждо разузнаване все пак. И всички докопали се служители до полицейските или военните картони ще го разберат!

На следващата спирка слязъл с наведена глава, като човек, който отива на работа потънал в мислите си. Повървял двайсет-трийсет метра след трамвая, после рязко свил в някаква странична уличка. Краката му треперели от слабост, но адреналинът го карал да се движи. Напипал в джоба си табакерата с цигарите. „Поне едно истинско нещо“ – помислил си Скот и дори се усмихнал.

„Първото правило на SOE: слей се с тълпата“. Свалил мръсния пуловер и останал само по риза. Обърнал я наопаки и пооправил косата си. Влязъл в една приземна бакалница, с малкото левове, които му пъхнал агентът, купил половинка хляб и един кибрит. Запалил една цигара и продължил като обикновен софиянец.

Но все още не бил в безопасност. На ъгъла съзрял двама въоръжени мъже с червени ленти. Не искал да се среща с патрул на новата власт. Обърнал се и тръгнал в обратната посока. Сърцето му щяло да изскочи. Кенет се движел като сянка по софийските улици. Хаосът на 9 септември му помагал.

Стигнал до една тиха уличка близо до площад „Славейков“. Там, пред стара кооперация, видял възрастен мъж с добре поддържани мустаци, който заключвал входната врата на книжарницата си. Кенет се приближил и прошепнал на развален български:

- Господине... англичанин. Трябва посолство. Моля ви...

Мъжът се обърнал рязко. Очите му се присвили. ... После книжарят го дръпнал за ръкава и го вкарал бързо вътре.

- Тихо, за Бога! - прошепнал той на перфектен английски. - Аз съм доктор Иван Попов, книжар, иначе адвокат. Следвах право в Лондон преди Голямата война... и още обичам Англия.

Мъжът скрил Скот в малката си квартира на втория етаж. Дал му чиста риза, вода и малко ракия „против нерви“.

- Нека минат един-два дни – казал Попов – Ще видиш, нещата малко ще се уталожат. И ще те изведа.

- Нямаме време. Имам само един план – да ме приютят в някое посолство.

- Само това на Ватикана или Швейцарското. Швейцария е неутрална държава. Да действаме.

Попов дал на Скот чисти дрехи и му обяснил, че като излязат навън той вече ще е негов „помощник“. Дал му да носи някакъв голям кашон с тетрадки, все едно му е работник. Планът бил рискован, но други варианти нямало.

Двамата тръгнали през страничните улички, Скот едва мъкнел кашона. На два пъти ги спирали патрули, но книжарят гръмогласно обяснявал, че бързат за военното министерство и носят канцеларски материали. С десетки заобиколки по пресечките стигнали до швейцарската легация. Но кой е Кенет Скот за тях? Как да се легитимира? Скот оставил кашона на стълбите, сбогувал се със спасителя си и пристъпил към сградата.

Макар да не изглеждал като скитник, персоналът отказал да повярва, че пришълецът е британски военнослужещ. За да докаже самоличността си, Скот извадил от джоба копринения си шал с криптографски кодове (цифрови шифри), който е част от стандартното оборудване на радистите от SOE. Това убедило дипломатите. Швейцарците веднага го приютили, осигурили медицинска помощ за ранената му ръка и спешно изпратили шифрограма до Лондон, за да съобщят, че радистът на Франк Томпсън е намерен жив.

До идването на Съюзната контролна комисия (СКК) Скот живял под закрилата на швейцарците, докато ситуацията в София се нормализирала и в града започнали да пристигат първите съюзнически представители.

Една сутрин в швейцарската легация прага пристигнал млад британски офицер за свръзка. Блед от безсъние, гледал Кенет като привидение.

- Сержант Скот… ? Мислехме, че са ви разстреляли още през август.

- Почти. Абверът много искаше.

Преди да се евакуира от страната, Кенет помолил един от служителите на посолството за услуга и му дал листче с адреса на д-р Иван Попов.

- Ако можете… някой ден… помогнете на този човек. Той ми спаси живота и на свой риск ме доведе дотук.

Кенет напуснал легацията и тръгнал към пристигналата Британска военна мисия, оглавявана от полковник Харолд Гибсън. Тъй като е бил ценен свидетел, а и единственият оцелял британски офицер от мисията на Томпсън, той бързо е бил върнат обратно в Англия.

Месеци по-късно, в Лондон, крал Джордж VI лично му връчил медал „Distinguished Conduct Medal“. След церемонията Кенет Скот заявил:

- Не аз бях героят.

Разказът е вдъхновен от книгата на проф. д-р Станимир Станев „Шуменският военнопленнически лагер - 1943-1944 г. - Загадки и факти“ – изследване на историята на лагера край Шумен, където по време на войната са били затваряни съюзнически летци (американци, британци и др.), свалени над българска територия.

„289 days near Shumen“ – монография на английски език, посветена на същата тема за съдбата на пленените съюзнически пилоти в Шуменския лагер

Други източници:

„Agents Extraordinary“ (1975) от Stowers Johnson – книга, посветена изцяло на мисията в България.

Tagesspiegel: „Der deutsche Spion „Klatt“ alias Richard Kauder: Stoff für viele Thriller“

„Бюро д-р Делиус“ - документална книга от Господин Гочев, 1969 г. издателство „Народна култура“

*SOE - Special Operations Executive

Разказите на Николай Братоев-Крижицки са обединени в сборниците "Ръкавелите на стария полковник", "Стъпки...", "Софийски импресии". Книгата "Под небето на стара София" може да бъде закупена в книжарниците "Български книжици", ул. "Аксаков" 10 и "Нисим", бул. "В. Левски“ 59.

Следете новините ни в :