Турбуленции

Илияна Овчарова, „Първороден грях“, 50х70 см, смесена техника

Подхвърлен си, човече. Подхвърлен в този свят. Казали са го екзистенциалистите. Раждането е турбуленция първа. Или нулева? Така де – стартова. А и след старта друго няма. Клатушкане в тур-бу-лен-ции… Каквото и да очакваш. Каквото и да надяваш. Както и да състезаваш. Друго ще е. Ще връхлита. Ще си неподготвен. Никога във владение. Никога в успокоение…
(„Турбуленция“, Речник на българските думи: термин, който обозначава неравномерно движение на въздуха или течности, което води до нестабилност и колебания.)

„Amor fati (обикни съдбата)“, посъветва някога Нийцше, защото илюзии и измислици, в които се е оплел човекът, вредели на здравето. Но … времето прелива от тях. От илюзии и измислици - суетители-осуетители. А противоотровата? Равнодушието? Безстрастието? Утаеността на мъдреците? Как се стига там? Оказва се мираж. Мъгляв. Далечен. Несбъдваема интуиция. Заложена в творението само, за да мъчи. Някакво незадоволяемо либидо.

Илияна Овчарова, „Залезът на образите“, 70х50 см, смесена техника

Махалото на Шопенхауер клати. Като часовник. Отмерва живота. Засилваш към страст и приключение. С всичка сила. Телом и духом. Рисково. Като наркоман. Всяка клетка иска „преживяване“. Иска „екстаз“. Но скоро се усещаш … изцеден. Дори да не си победен, си пресушен... За самоспасение насочваш махалото наобратно. Спокойствие. Безметежност. Това е в този миг всичко, което желаеш. Но … там дебне скука. Блудкавина. Депресия. Мъчи. Прояжда като ръжда. А ръждяса ли душата, чупи се. И хайде ново самоспасение. Полита махало. За лечение на чернозрение. Обратно към страст и приключение. Но и това дълго не трае. Отново биваш изцеден...

Скоро тайно се надяваш това да не е всичко. Клатушкането да свърши. Махалото да спре. Покой да бъде! Траен. Безветрие. Нирвана. Рай. В покой, оказва се, е само покойникът…

Илияна Овчарова, „Непредставимо-Съдботворящо“, 110х100 см, смесена техника

В изложбата си „Турбуленции“, която открива на 4.11. от 18 ч. в Сити Марк Арт Център, Илияна Овчарова изследва амплитуди на обреченост, в която осцилираме. Талантливо издебва с четката. Турбуленции - големи и малки. Разривни и ежедневни. Вдъхновяващи и обезсърчаващи. От раждането до края. Талантливо уловени в разпънатите ѝ рибарски мрежи. В улова остава въпрос: къде в цялата непрогледност е човешката свободна воля?

Турбулентност пълна външна обусловеност ли значи? Или позволява някакво свободно действие? Ако позволява, колко? Отговора художничката оставя на зрителя. Той не е еднозначен, споделя тя. На фон от постмодерна неустановеност. От айнщайнова всеобща относителност. От атомистичен субективизъм – всеки зрител, пояснява Овчарова, не е ли микровселена с неповторим опит? Тук проличава концептуалния абстракционизъм, който характеризира начина ѝ на работа.

Конкретен жизнен път тогава триумф ли е или провал? А съществуват и производни. Триумфален провал. Провален триумф… Това не прави оценката по-лесна. Всъщност триумфален триумф има ли? Или е тавтология…? Там, където думи отказват, художничката изнамира визуални заместители - нейна надвербална семиология. В това за пореден път успява. Изложбата, в този смисъл борави с авангарден творчески инструментариум.

Илияна Овчарова, „Космически зенит“, 110х100 см, смесена техника

Ето какво пише изкуствоведката Ани Венкова: „Процесът на живописване при Илияна представлява съчетание между концептуално обмислена структура и интуитивна, експресивна намеса чрез пластични жестове и визуални елементи. Творчеството ѝ е среща на разума и сетивния усет за форма и ритъм. Прецизно положени прави линии и геометрични фигури съжителстват със спонтанни разливи и свободно, (привидно хаотично) напръскване с боя. Тази амбивалентност носи усещане за контролирана непредвидимост.“

Илияна Овчарова е от смелите творци. Изследвайки, не се страхува да пусне опората на веществения свят. На конвенцията. На наследеното. Контролирано позволява на случайност и всемирен хаос да рисуват заедно с нея. Дори видимо ги кани. Дръзва да влезе в технични и емоционални кинетичности, които са в състояние да отнесат като трафик на магистрала. Но изкуството ѝ не само оцелява. Рискът и експериментът добавят към творбите самостойна мъдрост. Непостижима другояче. Мъдрост свише? Отнесена вкъщи освен че краси, тя светотълкува.

Нека чуем отново Ани Венкова: „Художничката работи със замах и създава различни тематични и стилистични серии, използвайки широк спектър от изразни средства - от звучния, наситен цвят до приглушения полутон, от строгата, фиксирана геометрична форма до свободния замах на четката... Тя експериментира с гладки повърхности и богати текстури, работи с чистата живопис и колажа, чрез който създава усещане за допир, плътност и присъствие. Нейният визуален език свободно преминава между абстрактната експресия и асоциативната натуронаподобителност.“

Илияна Овчарова, „Cogito ergo non sum“, 70х50 см, смесена техника

Основополагащо според познаващите Илияна Овчарова е вдъхновението, което е почерпила директно от европейския извор на модерна живопис – парижкия Монмартър. Като студентка по архитектура във висшето училище по изкуства и архитектура „Пари Ла Сен“ рисува и продава на знаменития хълм като уличен художник. Толкова успешно, че успява да си осигури охолно студентство. Бива обаче трайно омагьосана от колеги монмартъристи. До степен, двайсет години по-късно сама да предава магията. Не толкова „Пари Ла Сен“ - хълмът води.

Паралелно с „Турбуленции“ Илияна Овчарова излага и в софийската Hostgallery - в груповата изложба „Изкуството като оръжие“. Заглавието на творбата ѝ е „Разкопчай цицината“. Заглавие … дръзко. Хумор-аларма. И там художничката новаторства. Платното излиза от схемата на живописна двуизмерност. До някаква степен наподобява скулптура. Предизвиква зрителя да интерагира. Да излезе от блажено – или изродено…? - нехайство…

Илияна Овчарова не харесва изкуствения интелект. В ера на дехуманизиращи технологии отстоява право на човешко модерно изкуство. Изкуство от човек за човек. Некалъпирано от алгоритми на машина-художник. Творчеството ѝ разпръсква човешка телесна температура. Топлина осезаема. Непосилна за машината…

Изложбата „Турбуленции“ следва и благотворителна кауза. Целият приход от картината „Пепелознание“ ще бъде дарен на пострадали от летните пожари в Трънско. Там през лятото почти напълно изгоря село Рани луг. Опожарени бяха и съседни села. По същото време самата Илияна Овчарова става жертва на пожар в друго трънско село. След преживяното, казва, че не може да не помогне. А който е решил за Коледа да стори добро, с откупка на „Пепелознание“ получава прекрасна възможност.

Следете новините ни в GoogleNews