Не мога да мълча. Войната е на прага на домовете ни

До днес не предполагах, че у мен ще се появи желание да отправям апел към съгражданите си. Подобен патетичен жест не е присъщ за моята житейска философия. Ала последните събития – пряко застрашаващи живота, здравето и имуществото на хората в родината – ме карат да прибегна до него.

Вече не искам да мълча. Войната е вече на прага на домовете ни – не можем да си затваряме очите за този факт. Намираме се в повратен момент от нашия живот. Не можем да се крием или отлагаме да изразим ясна позиция по пряко засягащ ни екзистенциален проблем. Не сме в състояние да бъдем просто наблюдатели на конфликт, от чието разрешаване зависи собственото ни бъдеще.

Сега ни е нужен кураж и мъжество да устоим на агресията и се противопоставим на нападателя. Потребен ни е здрав разум – да си дадем сметка какъв е залогът на сблъсъка, в който сме по неволя въвлечени. Ала най-належащо е да направим избор между противостоящите си сили, да не отлагаме заемане на страна на фронта във война, която има ясен морален смисъл. При този избор е важно какъв ориентир ще следваме. За мен тук няма място за колебание – такъв ориентир са основните ценности на нашата цивилизация – свободата, справедливостта, истината, доброто, красотата и любовта.

Сега на изпитание е поставен самия фундамент на хуманистическия начин на мислене. От нас зависи да съхраним човешкото си достойнство, като не допуснем да бъдем съжалявани и презирани от нашите съюзници или подигравани от недоброжелателите ни, заради малодушие.

Нека не подкрепяме управници, които шикалкавят и не са в състояние да потвърдят очевидни за всички обитатели на свободния свят факти. Нека преградим пътя към властта на личности без собствена воля, които старите българи биха нарекли шушумиги, т.е. лишени от гръбнак и физиономия хора.

В тези кръстопътни времена нам са потребни лидери със стабилни убеждения и ясни морални позиции, готови да спечелят нашето уважение със своята твърдост при отстояване на общия ни интерес – даване отпор на завоевателя, опитващ се с принуда и насилие да подчини гражданите на независими държави. Да отговорим непоколебимо на нарастващите му провокации (диверсии, саботажи, покушения, кибератаки), шпионаж, вражеска пропаганда, преки нападения на сънародници и/или съмишленици зад граница. Да не се оставим в плен на разпространявания от него страх и дезинформация, целящи да разрушат споделената ни вяра в стойността на демокрацията, правовата държава и гражданското общество.

В настоящата ситуация е важно да си дадем сметка кои са нашите приятели. Да потърсим съюзници за преодоляваме на бедата, пред която сме изправени. Не е срамно да поискаме помощ за своето оцеляване, а и да подкрепим подложените на терор човешки същества в братска нам страна.