Както всеки вторник представяме на Вашето внимание нашия Дуел в писма  между либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски.

В предишното си писмо Тончо Краевски заяви, че "ако Европа има бъдеще, то ще се намира някъде там - в Централна и Източна Европа. Там все още носят онези местни особености - в архитектурата, в етническия състав, в религията и други - които мълчаливо разкриват европейщината, каквато я познаваме от класическата литература и историята на Европа."

Ето как отговаря на това проф. Дайнов.

Драги Тончо,

Наистина има моменти, в които инстинктивно реагирам като закоравял либерал. Като например, когато видях, как в писмото си свързваш думата „Орбан” с думата „суверенитет”. Веднага, преди още да помисля, се огледах, откъде ме нападат.

После, разбира се, включих рациото и разбрах защо реагирам така. Защото знам, че всеки път, когато някой като Орбан или Путин (или Лукашенко, или Каримов, или Ердоган, или Сапармурат Туркменбаши Великолепни) заговори за суверенитет, той има едничката цел да присвои за себе си суверенитета, инак принадлежащ на народа. А това, тръгне ли веднъж, ще стигне и до тук – до мен.

При Путин е особено ясно. Преди време той тръгна с идеологията за „суверенна демокрация”, която след година-две се превърна в концепция за „вертикала на властта”, докато накрая Сурков услужливо му поднесе черешката: че в този „модел”, властта в крайна сметка се олицетворява от един човек. Суверенитетът, само за няколко години, се премести от народа в президента.

Орбан, разбира се, прави същото. И все по-често ще действа на принципа на „изключението”, за който ми пишеш. Другото име на този принцип, когато стане правило, е „произвол”. За избягване именно на тази опасност цивилизацията е измислила ограничители върху властта: върховенство на закона, разделение на властите – все „либерални” неща, имащи за цел да пазят обикновените хора от тирания и произвол. И да оставят суверенитета в техни ръце.

Наш Бойко гледа към север, завижда и имитира. Направи си чрезвичайна прокуратура и двустепенен чрезвичаен съд, които превръща в правило. Когато заговори и за суверенитет, това силно ще ме притесни. По-добре суверенитетът да остане в моите и твоите (и в още няколко милиона) ръце, отколкото да отиде в неговите, не мислиш ли?

Което ме довежда до въпрос който, колкото пъти го задавам, някакви хора ми се обиждат, защото мислят, че се заяждам. А аз просто търся информация. Въпросът е (може би ти знаеш отговора): защо повечето нови консерватори из Европа смятат Путин за „свой”, а българските – не?

Ако вземеш пет произволно избрани речи на Орбан от официалния му сайт и после вземеш пак толкова от сайта на Путин – поне аз разлика не виждам (освен, че Путин е предимно по-кратък). Забелязвам едно и също: традиции, история, семейство, християнство, нация, държава, уникална национална култура. Суверенитетът е над правата, т.е. – индивидът, с неговите универсални (според следвоенната правна конструкция) права е подчинен на някакви колективности, по-големи и силни от него.

Включително – подчинен на някаква доктрина. И при Путин, и при Орбан има термини, които не схващам, тъй като те реферират към доктрина, която само те си я знаят. С което пък и двамата се доближават плътно до „дискурса” на крайните леви, които също ръсят неразбираеми неща, вързани дълбоко в някаква доктрина, която само те си разбират.

Какво ли стана с любимия на историческите консерватори „здрав разум” (common sense), гнусливо странящ от всякакви доктрини?

На фона на гореописаното – да, инвестирах надежди в Макрон. Защото само той си позволи да извади срещу Льо Пен призива „Европа!”. Надявах се именно той, застанал срещу надигащия се навред племенен инстинкт, да успее да преведе на езика на политическото действие онова, което Хабермас вижда като единствено спасение за Европа: гражданите, дължащи солидарност и лоялност към националните си държави, да се научат да са солидарни и лоялни и с гражданите на други държави.

Мисля, че Макрон (на 41) разбира онова, което от опит знае Хабермас, бидейки на 89: в Европа няма голяма война от 70 години единствено, защото има ЕС. Ако ЕС се разпадне, войната е неизбежна. А е неизбежна, защото в момента на разпад „либералните ценности” ще бъдат заместени от концепциите за борба, конфликт и сблъсък, проповядвани от по-войнствено настроените германски философи като Маркс и Шмит, например. Когато от изток в сместа се добавят Дугин и Ильин – БУМ!

Ако Макрон бъде заместен от Льо Пен, войната рязко ще се приближи. Ще се наложи да навличам униформа, да ходя запас, да минавам опреснителни курсове и пр. – все псевдо-героически неща, които твоето поколение ще си спести, тъй като не е военнозадължено. Такива занимания биха ми били истински досадни. Пред другарите Макаров и Калашников (с които съм много зле), дори пред РПГ-7 (тук съм цар) – все пак предпочитам господата Gibson и Fender.

Наистина, Макрон попадна в капана да бъде привидян като откъснал се от народа столичен елитарий. От това трудно се излиза, особено в днешните популистки и екстремистки времена. Не съм го отписал, обаче. Може да се окаже, че именно тия дни е неговият „дьо Гол момент” – не дьо Гол от 1968-ма (дано го отмине тази горчива чаша), а дьо Гол от 1958-ма, когато спаси Франция от гражданска война и преоснова Републиката.

Преди половин век нашето, на източните европейци бъдеще се реши от танковете по улиците на Прага. И не беше от най-добрите. Днес комай се решава по улиците на Париж. Дано днешното решение се окаже по-добро от онова през 68-ма...

Евгений

Предишните писма можете да прочетете тук: 

Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите

Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният проект е Вавилонска кула

Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да направим така, че някои хора да не решат, че са по-висши

Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме всъщност?

Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари

Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравенство е плод на човешката свобода

Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение

Дуел в писма VIII. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Ако Европа има бъдеще, то е в Централна и Източна Европа