Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме всъщност?

Това е четвъртата част от дуела в писма между либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски.

Предишните писма можете да прочетете тук:

Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите

Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният проект е Вавилонска кула

Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да направим така, че някои хора да не решат, че са по-висши

Скъпи Евгений,

Не зная поради що си усетил у мене гняв. Не казвам, че не се гневя, но и не мисля че съм по-гневен от нормалните хора.

Инак, правилно си усетил Тъмната страна. Аз няма как да не бъда на Тъмната страна, при положение че поставям под съмнение 230-годишните постулати на Френската революция, либералния индивидуализъм и общо взето - на Просвещението.

Логично, от другата страна на просвещението стои мрака. Но аз никога не ще върна нито хората, нито самия себе си към времето на “средновековната безпросветност”, не се бойте. Либерализмът е неизбежен - както комунизма, райха, халифата и останалите универсални идеологии.

Аз правя друго, моят стремеж е да просветя хората за Просвещението, да озаря мрачните му кътчета, за които не пишат в учебниците и за които не снимат филми; всички онези тъмни ъгли, които няма как да видим, заслепени от блясъка на успехите му, точно както хората в Русия не са могли да надникнат в подземията на ЧК, а немците е нямало откъде да разберат какво става в Аушвиц. Един твой колега измисли онзи ден чудесно име за хората като мен: контра-будители. Едно е да си контрапросвещенец или контрареволюционер, защото това са чужди и универсални понятия, но съвсем друго е да си “контра-будител”; това е някак по-българско, по-нашенско, а не универсално, затова ми харесва. Само остава и да е написано правилно на български, тоест слято, а не по английското правило, но нейсе.

По въпроса с равенството… Не зная защо либералите сте толкова обсебени от равенството, честна дума. Сякаш ако няма равенство, животът ще се изпълни с постоянно насилие и тирания. Моите наблюдения от четенето на история сочат обратното - йерархиите създават мир и благоденствие, егалитаризмът създава война и опустошение. Ти ме чу да казвам, че няма политическо равенство на една конференция в Нов български университет преди година и половина. Явно така съм ви втрещил, че оттогава насам проф. Антоний Тодоров (който се държа много добре и уважително с мен тогава), не пропуска случай да напише някъде, че (о, ужас) Тончо Краевски не вярва в равенството. Възмутената реакция на всички ви беше реакция на религиозни хора, не на учени. Просто стане ли дума за равенството, демокрацията и още няколко такива светини, вие забравяте че сте политолози и мигом ставате жреци. Това определяне на сакрални идеи, които не могат да бъдат критикувани, не е никак просвещенско и кантианско от ваша страна.

Сега ще обясня какво имах предвид. Аз съвсем не исках да кажа, че съм “против” равенството. Когато си учен, не можеш да си позволяваш оценки - какво трябва и какво не трябва да бъде. Когато си учен, говориш предимно в дескриптивен (описателен) смисъл и по-малко в прескриптивен (предписващ). Аз не вярвам в равенството дескриптивно погледнато. Не го виждам в историята на обществото, не го виждам дори в модерната либерална демокрация. Мога ли аз да бъда политически равен на министъра на здравеопазването например? Мога ли да бъда политически равен на бизнесмените, които даряват пари на партиите в предизборни кампании? Мога ли да бъда равен на авторитетния философ, който съветва политиците?

Очевидно е, че всички ние упражняваме много различна власт и влияние - както формално, така и неформално. Равенството е фикция на либералната философия, точно както диктатурата на пролетариата е фикция. Това е идеал, който никога няма да бъде осъществен, но през това време всичко сторено в негово име може да бъде оправдано; чрез него се легитимира и определен политически и икономически елит, което пък води до неравенство в името на равенството. Как беше: войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила. “Всички сме равни” е официалната измама, както би казал Оруел.

Понеже не вярвам в политическото равенство, ще ти кажа в какво вярвам. Вярвам, че хората са равни в едно единствено нещо, което ги свързва (и разделя) отвъд политическите им права, богатството, интелекта и телесложението. Равно свободни са. Но не свободни по силата на конституционните си права (които инак са прекрасно нещо), не дори благодарение на Хартата за правата на човека и на съда в Страсбург. Тези права и свободи са хубави, но са измамни; те утре могат да бъдат обърнати срещу теб. Това, което не могат да ти вземат никога е екзистенциалната тежест на свободата с която си роден и която си наследил от прародителите си от началото на вековете. Свободата, с която изпитваш света като субект, а не като обект; живата свобода, която имаш независимо от конституцията или от съчиненията на Кант; интимният размисъл, в който можеш да останеш верен на себе си, дори когато светът има силата да те смаже и превърне в някой друг. Това е единствената истинска свобода и само в нея всички хора могат да бъдат равни. Всичко друго е политика, политиката предполага група, а групата предполага неравенство.

Поздрави,
Тончо

Следете новините ни в GoogleNews