Дуел в писма VIII. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Ако Европа има бъдеще, то е в Централна и Източна Европа

В последния си текст от нашия Дуел в писма проф. Евгений Дайнов повдигна въпроса какво е привилегия и какво е постижение. Ето отговора на неговия опонент Тончо Краевски.

Драги Евгений,

Наистина посетих Будапеща преди две седмици и не мога да скрия колко много ми хареса. Вече съм убеден, че ако Европа има бъдеще, то ще се намира някъде там - в Централна и Източна Европа. Там все още носят онези местни особености - в архитектурата, в етническия състав, в религията и други - които мълчаливо разкриват европейщината, каквато я познаваме от класическата литература и историята на Европа. Там глобализацията се задъхва, някак си не може да асимилира народите, които са изстрадали вече премного под съветски диктат и сега повече от всичко желаят да намерят своя собствен образ, да помислят за себе си като за субект, а не обект на историческите и геополитическите процеси.

Даването на убежище на този българофоб (с дядо българин), Никола Груевски, много ме ядоса. Орбан натрупа с това черни точки спрямо България, които ще се наложи да изкупува.

Ти обаче погрешно си разчел приемането на “нелегалния мигрант” с дипломатическа протекция като ирония и щета за Орбан. Напротив, тази случка потвърждава идеята на Шмит, че суверенитетът е способността да решаваш за изключението. Либералният легализъм на ЕС, с неговите гладки стени и правоъгълни форми, не предполага съществуването на изключения.

Разбира се, всички знаем от елементарен житейски опит, че изключения има и че не всяка криза може да бъде предвидена и нормирана - нито в личния ни живот, нито в механичните процедури на либералната демокрация. Тогава някой трябва да вземе решение и ако той не е определен със закон, същият ще се появи стихийно. Ето например, в разгара на мигрантската криза, ЕС не беше в състояние да наложи спешни мерки, като в същото време пречеше с регламентите си на националните държави да вземат такива. Страните, които имаха достатъчно воля в онзи момент, просто си затвориха границите и после се противопоставиха на безобразната идея за квотно разпределение.

Друг пример - еврокризата с Гърция. Нямаше орган, който да реши за изключението, затова той възникна от само себе си. Този “орган” беше Тройката, групата на МВФ, ЕЦБ и ЕК, която дори не беше юридическо лице и никой закон не й беше дал власт да преговаря с Гърция. Онова което сториха тогава не беше никак съобразено с принципа за върховенство на правото. The joke is on them.

Казваш, че те развеселява падението на самовлюбените. По този повод, интересно ще бъде да обсъдим най-самовлюбения падащ през последните дни - император Макрон. Наблюдаваш ли протестите срещу него? От либералната общност не се чуват никакви коментари. На мен много ми хареса определението на Брендан О’Нийл в Spectator, който ги нарече “първото масово въстание срещу еко-елитизма”.

Данъците върху горивото, които Макрон увеличи, за да изпълни екологичната петилетка на ЕС, стигнаха до джоба на обикновените хора. Французите се вдигнаха, най-левите редом до най-десните (не беше ли това мечтата на демократичната общност?), за да кажат “не може повече”. Пламъците и кръвта по улиците на Париж са страшни, но и вълнуващи - те свидетелстват за народ, който още не е загубил волята си за образ и отказва да се разпадне на съставните си части. Освен това свидетелства и какъв въздух под налягане е Макрон. Човекът, който трябваше да спре популистката вълна (не само във Франция, а и в Европа!), сега е насъбрал истинско популистко цунами срещу себе си. Свободното падане на рейтинга му надолу беше първият голям симптом, протестите потвърдиха диагнозата. Макрон беше избран просто защото не беше Льо Пен; той не беше кандидат на ентусиазма, а на неохотата; не не Движението (En Marche!), a на Безизходицата. Не това ни говореха обаче “достоверните” и “реномираните” медиите, които се бяха заели с личния му пиар, преувеличаваха и превъзнасяха успехите му, предсказваха му велико бъдеще и историческа роля. The Economist толкова превъртяха, че му направиха колаж как ходи по вода... Истински спекулативен балон, само че в политиката. Дано не си се излъгал и ти да инвестираш надежди в него…

Твой,
Тончо

Предишните писма можете да прочетете тук: 

Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите

Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният проект е Вавилонска кула

Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да направим така, че някои хора да не решат, че са по-висши

Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме всъщност?

Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари

Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравенство е плод на човешката свобода

Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение

Следете новините ни в GoogleNews