Дуел в писма VI. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравенство е плод на човешката свобода

Тончо Краевски 20 ноември 2018 в 15:05 16204 6

Ставаш по-умен: разказ от Здравка Евтимова

Както всеки вторник, ви представяме дуела в писма между либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски.

Идеята за тази рубрика дойде от дуела в писма между скандалния световноизвестен романист Мишел Уелбек и философа Бернар-Анри Леви.

Историята тръгва от един обяд през 2008-ма, когато двамата решават да си пишат за всички неща, които ги държат будни нощем. Диалогът в писма продължава шест месеца. Главната тема е това, което ги обединява – „И двамата сме доста презрени личности“, както казва самият Уелбек.

Защо е така? Уелбек смята, че Леви е „философ без своя оригинална идея, но с отлични контакти“, „спец в медийните фасове и сензации“, „въплъщение на неприлично богатия социализъм“ и „създател на най-безсмисления филм в историята" (Le jour et la niut).

В течение на кореспонденцията им и двамата започват да идентифицират причините за неприязънта, която често събуждат, както и да ги защитават. Макар двамата да се възприемат за политически крайности – Леви е човек на „моралното ляво“, а Уелбек – „аморален либертарианец“, откриват, че общото им призвание, отдадеността им на писането, писателите и саможертвата в тяхно име е далеч по-силна идеологическа сила.

За съжаление у нас все по-рядко наблюдаваме сблъсък на идеи. А именно те формират обществото, в което живеем.

Затова се надяваме, че са вас ще бъде удоволствие всеки вторник да следите кореспонденцията между либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски. Предишната кореспонденция е прикачена след края на писмото.

Драги Евгений,

Не зная дали осъзнаваш, че изказването "за мен резултатът от тази революция е окей" по нищо не се различава от отговора на старите комунисти, когато им кажеш за геноцидите в СССР и репресиите в НРБ; тогава те поемат дълбоко въздух, свиват рамене и ти казват "Обаче през социализма се реши жилищният проблем, изгради се индустрия, въведоха излизането по майчинство и т.н."

Нима не виждаш колко абсурдно звучи, на фона на кантианските ти претенции, да оправдаваш революционен терор с последвалия го социален или икономически прогрес? Това означава, че в крайна сметка човекът не винаги е цел, ами може да бъде и средство или дори жертвен агнец на олтара на Просвещението. Всички претенции за безусловна защита на човешката свобода и достойнство излитат през прозореца, когато либерал започне да брани революциите.

На втори план оставям въпроса колко повече свобода са донесли те в действителност. Понеже ти засягаш въпроса за данъците на аристократите, искам да внеса поправка: аристократите също са плащали данъци на краля, а освен това са били задължени да предоставят военна служба. Положението с данъците след революциите се влошава най-много не за аристократите, а за обикновените хора, вече "свободни граждани".

Свободните граждани скоро след това са започнали да плащат много по-високи данъци на държавата отколкото при Стария режим. Това е особено нелепо в Американската революция, която уж се води именно заради данъците, а скоро след като развалят Articles of Confederation, данъците стават по-високи, отколкото са били по колониално време.

Ти казваш, че "в мига, когато се появи свободата, се появява равенството" и че "равенството е там, където няма господари". Не мога да бъда по-несъгласен. Тези схващания произхождат от едно наивно разбиране на човешката природа, популярно благодарение на Русо, но което може да бъде проследено из философията на цялото Просвещение. А именно, разбирането че човекът е изцяло добър по природа и че ако му се даде достатъчно свобода, той ще сътвори само шедьоври на красотата и благородството.

Ето това схващане е новост в историята на света или "аберация", както го е нарекъл твоят приятел, френският аристократ. Опитът показва, че след т. нар. "освобождаване" на човека, той само за 160 години успява да извърши по-многобройни и по-жестоки престъпления, отколкото в цялата си предишна история. Под кръстната тежест на свободата, повърхността на битието ни се пропуква, а от пукнатините започват да излизат всякакви чудовища.

Аз казвам тъкмо обратното на теб. Там, където се появи свободата, веднага се появява неравенството. Всяко неравенство е плод на човешката свобода и всички маниакални "изравнители" на хората, първо посягат на свободата им - в името на самата свобода естествено. Свободата на мисълта и на словото ражда интелектуално неравенство. Икономическата свобода ражда икономическо неравенство.

Дори демократичната свобода ражда колективно неравенство в представителството на обществените групи. Именно затова либералите въвеждат конституционните ограничения върху демократичната свобода, известни като "върховенство на закона". В либералната доктрина за върховенството на закона се съдържа имплицитно признание, че свободата ражда неравенство.

Ти настояваш, че си по-свободолюбив от мен. Но ти не приемаш грозната страна на човешката свобода, извръщаш поглед от нея. Ако си затворим очите за злото в човека, ако си затворим очите за двойствените последствия от неговата свобода, тогава той ще ни разочарова и огорчи, а хуманистичната ни любов бързо ще се превърне в омраза и жестокост.

Твой,
Тончо

Предишните писма можете да прочетете тук:

Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите

Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният проект е Вавилонска кула

Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да направим така, че някои хора да не решат, че са по-висши

Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме всъщност?

Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари

Още по темата

13/11/2018
Нашите автори

Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари

06/11/2018
Нашите автори

Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме всъщност?

30/10/2018
Нашите автори

Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да направим така, че някои хора да не решат, че са по-висши

23/10/2018
Нашите автори

Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният проект е Вавилонска кула