Автор: Емил Братанов

Ако непредубеден прогметъл фен /но със задължителна закваска в класическите метъл и прогресив/ се запознае с някой от тях, например с единия китарист Иван, и го поразпита за бандата, ще си каже, че тия момчета ще изкарат повече, ако пишат хумористични скечове, или поправят стари Фордове. Впрочем, няма да е излишно, защото се знае, че особено у нас, музикант къща не храни. Пък изобщо, някой извън роксредите, би послушал Иван, поразгледал пространствата на групата във „Фейса” и „Спейса” и преди да чуе каквото и да било, ще попита: абе, музиканти сте, ясно, аз ви питам какво работите… Такива са реалиите тук: отдавна и задълго в страна, където „Металика” вече гастролира два пъти, а водещата родна артформация мълча 23 години от предпоследния си албум до следващия – който, напук, пусна първо в интернет.

OVERGAME са уж млада група. Дебютният им албум предстои да излезе тази есен. Но историята им е дълга и започва far from heaven /ако поетично и чуждоезично обозначим родните небеса/. Но трябва да е на немски. Защото именно в Германия наши студенти – между следването и оцеляването, замислят създаването на рокгрупа. Не си гледат Der Leben-а, ами си усложняват живота с мечти.

Иван Стоянов разказва: Проблемите при старта са главно визови, битови и финансови. Казано е, че има време, човек да е беден и гладен и ако човекът е българин, този период вероятно ще е следването му в Германия. Макар и бавно, не без белези, има прогрес и тогава се появяват на бял свят парчетата “Старецът”, “Лудост” и” Няма Кой”. Времето е 2004-2005-та, а локацията: Мюнхен. Не си спомнят дали им е хрумвало да пеят на български там или на немски у нас. Сетне. Но наистина се завръщат един по един. С овладян език на Гьоте и „Рамщайн” /да не забравяме, че „скорпионите” си пеят на английски/, с „фордове” и инат да продължат с рока. Натрупали са опит, доста са послушали и погледали там.

Отново даваме думата на Иван: На българска почва бандата бавно, но сигурно пуска корени – като начало дълго време на лист хартия в общата квартира на Стефан и Иван (двамата китаристи). Появява се светлина в тунела след около 2 години и за радост това не е експресът Бургас-Червен Бряг. Иван се захваща да търси съмишленици по трасето Ловеч-София и скоро Стефан остава единственият човек родом от столицата в бандата, а също и единственият, който не кара Форд… За сметка на това всички решават проблема с ловешкия диалект като говорят помежду си само на немски. Стартира същинската дейност с първоначален състав: Стефан Георгиев - китара, Иван Стоянов - китара, Виктор Димитров - клавир, Калин Боевски - бас китара и Дидо- барабани.

Вокал за постоянно още нямат, но това не им пречи да спретнат 2 нови парчета “Coming Home” и „Кралят”. Още е далеко до онзи лайф на 6-я рожден ден на „Музикант.орг”, където и един скромен проектант на „музикални кутии” по радиото ще се запознае с тях. Ще порови из нета предварително и ще прочете, че били банда едва от година и половина. Да, бе – след като ги чух, изобщо не повярвах. /Една от снимките тук е тъкмо от сцената на събитието от 2010 г., на преден план е другият китарист Стефан./

Какво запомних от запознанството ни? - Не крият пристрастията си по „Мегадет”, „Металика” и „Дрийм Тиътър”, но обвързват съществуването си като група със собствени парчета. Звучи тежко и ангажиращо, нали; точно каквато и музика правят шестимата, владеещи великолепно инструментите си и способни да се вместят в цял роксимфоничен оркестър. Не се издържат като група, но влагат от заплатите си в собствената репетиционна и в техниката. Имат различни професии, в които се развиват сериозно, но нямат свободно време. Всичко – извън работата и семействата – е отдадено на здравия рок с преобладаващи „прогресив” елементи. А, пропуснах! Ето как стават шестима, с дама и една промяна.

Историята разказва Иван: След много прослушвания, някои от които оставили незабравими белези в мирогледа на музикантите, отчаянието започва да взима връх. Тогава отново с помощта на ловешките тайни служби, излиза наяве идеята да се пробва жена. Иван, разбира се, проверява вече разработения канал и ето радост - Вероника Лалева е приета с пълно мнозинство за фронтмен на бандата. След като оглеждат по-добре Вероника, в групата се прокрадва съмнение, дали с нея изобщо ще има нужда да се пее и дали да не кривнат по добре отъпкания път на БГ-сцената – полугола мацка, стойки и стегнат плейбек. В крайна сметка обаче, говорим за безскрупулни хора, отраснали със здрави жици, няма как пътят да е друг - БГ авторски рок сега и до край.

Тъкмо нещата се нареждат, започват клубните изяви, първите сутиени политат към сцената и ето ново 200. Дидо – барабанистът, решава, че София не е cool enough и емигрира към Варна. Моментът е тежък , но решението - окончателно. Попаднали в безизходица, Стефан е принуден да използва жокера „обади се на приятел” и с помощта на друг Стефан - този от „Аналгин” и „Шеки енд дъ Блъдрайн”, се стига до Светослав Иванов. Кандидат-ударният е стабилен, макар да не може да изброи моделите на Форд според брой болтове на двигателя между 82-93 г, а не знае и немски. Все пак, въпреки че не е мечтал за ръждивата „Сиера” на чичо си и не пише поеми на баварски, Светльо е назначен официално.

Скоро стават факт и първите студийни записи, осъществени в „Sub Zero”. Парчетата са “Far from Heaven” и “Няма Кой”. 

Това са последните баталии около членския състав и творческото кредо на OVERGAME; останалото се вмества в увеличаващи се клубни участия и работата по дебютния албум. В тяхната си репетиционна. Отчитат две парчета с челни позиции в конкурсната класация на радио "Тангра мега рок" още през 2010-та. Избрани между участниците, които представят новата българска музика на купона на професионалния виртуален клуб на музикантите „Музикант.орг” същата есен. Участие в RockOnly!. Последно засега – запомнящо се присъствие и пълно раздаване на сцената в The BOX преди няма и месец. И предстоящото: OVERGAME и Soundprophet ще изнесат съвместен концерт на 27 април в столичния клуб "Soundwave" (бивш "Тукан") в Студентски град. Но преди това

А предаването може да се слуша и изтегли от ТУК!