Георги Господинов:

Йордан Радичков, роден днес:
...Историята на българската и на световната литература е пълна с лица на обсебени от тъмни страсти писатели, от гении на подземието и гнева, от недостижими, горди, позиращи приживе пред вечността. Сега можем да видим ясно сред тях един друг профил, едно по-друго лице - любопитно като на дете, странно като на птица, възторжено и милостиво, не като да е тукашно. И то е, което болезнено ще ни липсва. Присъствието му на естествен и неозлобен, притеснително добър и притеснителен български писател. Дано не е бил последният...

И за белите вълци от Турну Мъгуреле, сокерици, клюводръвци, изгубени прасета, високомерни патки и хитри лисици...
И за безименните, задимени, покрити със сняг ханчета, може би все още оцеляващи в суматохата на неспокойното ни време...

Веселина Седларска:

Оня ден и вчера, по повод смъртта на Антон Дончев, се лееха от всички екрани, монитори и радиостанции негови думи - толкова насилени и семпли, че нито ми привлякоха вниманието, нито ги запомних. Днес и вчера по повод рождения ден на Радичков също от всички посоки хвърчат негови думи - всяка от тях блести, звъни и грее. Може би за вас е обратното - имате право. Но за мен е така - също имам право. И не искам в новините да ми казват кой е "най-големият български писател след Вазов", оставете хората да си имат своя най-голям.

проф. Пламен Марков:

Днес, 24.10., беше роден големият мъдрец, писателят Йордан Радичков. Винаги ще съм благодарен, че един път, обсъждайки други неща, сякаш между другото, ми подхвърли: "Ти чел ли си "Житието на Софроний?" Не бях..."Ами от него става великолепен театър!" - каза ми. Не повярвах веднага на това, което ми каза, а то се оказа откровение, което поддържаше пламъка на вдъхновението ми десетилетия след това. Има хора, на които е дадено да бъдат пророци. Прочетох Житието и открих хипотеза за възможен театър, за който не бях и помислял дотогава. Открих как да правя варианти на този тип уж простонароден, а всъщност съвсем модерен театър и чрез други автентични български нетеатрални текстове. Театър с примитивна и модерна чувствителност, жесток и фантастичен като филм на Тарантино. А "Житието и страдание грешнаго Софрония" веднага включих към "Зидарите и попа", едно мое сливенско представление от 1999, което имаше славна съдба. Този странен и неприличащ на нищо друго модел после отключи и други текстове като поп Минчо Кънчевата "Видрица", Балчо Нейковото "Факийско предание", записаните от Димитър Маринов и акад. Михаил Арнаудов автентични гласове на прадедите ни, както и нов поглед към пътеписите на чужденци, пребивавали по земите ни, като например скандалния българофоб Станислас Сенклер. Но в основата на тази моя поредица от български невчесани и непригладени, нехристоматийни за "българщината" представления произтече от ключа, небрежно и щедро подхвърлен ми от самия Йордан Радичков. Той откри за мен театъра в тях и промени зрението ми за една цяла позабравена българска вселена. С преклонение пред този вдъхновител и провокатор на много театрали. Поклон!

Румен Леонидов:

Сънувах Простосмъртния пророк Радичков. Той ми рече: "Аз ходя по въздуха, а те ми викат пешеходец..." Утре щеше да има рожден ден, да е благословен Господ, че избра душата му да бъде българска, много българска и много различна от повечето ни сънародници. Йордан е един от закрилниците на България, пратеник да ни предупреди, че изпитанията ще минат.
Да е светло на душата му, да е на чисто и свято място! Амин.

Точно преди рождения ден на Йордан Радичков загубих страхотен приятел - това е Деян Гочев. Надявам се душите им да се срещнат и да ме дочакат отново да бъдем заедно. Амин. Посвещавам този стар текст на най-пресната си скръб по незаменимия ми сподвижник, съратник и стопроцентов по братски съветник. С Богом, брате!
Бог да прости новопредставения, ако все още Господ е в наличност....
Ако все още Господ е в наличност, знам, че духът на Йордан Радичков е заел отреденото му почетно място до престола на светия Отец. Това стана на 21 януари 2004 г., когато душата му на ощастливен врабец отлетя към безкрайните простори... Но книгите му останаха при нас, и чрез тях българската нация получи неръкотворен дар, нужен й за идните години на страдания, лутания, морален разпад и жадуване на единение...
Едва ли има читав български дом, в който да не е кацнала поне книжката му ”Ние, врабчетата”. Ако отново разлистите необичайните му светове, ще усетите как душата ви, с навити крачоли, нерешително ще запристъпва в потока на спокойствието и плахо ще почне да се оглежда във водното огледалото на спомена. И ще почне да търси цветни речни камъчета по дъното му. И накрая съвсем по детски ще клекне да ги избира и събира.
Точно това се нарича пълно причастие между творец и сътворение. Тук няма екшън, психо или шоу – но го има простосмъртния пророк. В чародейните си текстове той плавно ни въвежда в своя равномерно дишащ свят и най-подробно го разглежда през лупата на сърцето си. Разглежда го и ни го разказва – като увеличава миниатюрните неща, за да прогледнем, да не останем слепи към тях, а виждащи и невидимото.
Мъдрецът живееше чрез елегията на безпричинната скръб, особено необяснима за рядко скърбящите. Притворете очи и се вижте отстрани през зениците на настоящето, не сме ли досущ като ония негови жаби, които се опитват да пресекат магистралата на бита, без да ги сгази някой огромен автовлак? Дали това е посоката към нашето изцеление и изкупление?
Присетете се и отново прочете пречистващите четива на простосмъртния ни пророк. Защото сянката на малкия ни живот също може да бъде голяма...

Теодор Ушев:

Йордан Радичков, роден на тази дата, 24 октомври, 1929
През 1967а година, филмът "Привързаният балон", по сценарий на Йордан Радичков, е селекциониран на фестивала във Венеция.
Цензорите в България не го допускат до участие...
Филмът е спрян, а на режисьорката на филма, Бинка Желязкова, е забранено да прави филми за период от 5 г.
Цензорите привиждат в свободно реещият се копринен балон, метафора на тоталитаризма...
А един от цензорите прошепва на Живков, че магарето, което селяните държат, прилича на него...

...

Да си спомним, че празнуваме 93 г. от рождението на Йордан Радичков (1929 – 2004) и с откъс от "Привързаният балон", 1967 г. на режисьорката Бинка Желязкова по сценарий на Йордан Радичков. Оператор е Емил Вагенщайн. Създаден е по мотиви от новелата „Привързаният балон“ на Йордан Радичков. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Веднага след премиерата си и до 1990 г. филмът е забранен.

...

За трета поредна година Община Берковица връчи националната литературна награда „Йордан Радичков“ за нова българска книга с разкази. Тя бе присъдена на писателката и поетеса Йорданка Белева за сборника „Таралежите излизат през нощта“.

В продължение на няколко месеца авторитетно жури с председател академик Владимир Зарев разгледа изпратените за конкурса сборници на съвременни български автори, които са общо над 40. В първия етап бяха определени 13 автори, чиито творби се отличават с ярка индивидуалност, а във втория етап от тях останаха шест, които да се борят за голямата награда. Председателят на журито акад. Зарев заяви, че тя е присъдена на Йорданка Белева заради „тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата и умелата игра с езика“. Белева получава статуетката на конкурса и финансова премия от 1500 лева от Община Берковица.

Втора награда в конкурса е присъдена на Светла Георгиева за сборника „Шекспир зад храстите“, а трета на Радослав Бимбалов за сборника „Млък“. Награда за дебют е присъдена на Луиза Кадиян за сборника „Безупречен свидетел“, а специална награда, наречена „Свирепо настроение“ по едноименния разказ на Йордан Радичков, бе присъдена на Николай Табаков за сборника „Р-р-разкази“. Грамота и подарък от организаторите получи Красимир Димовски за книгата „Момичето, което предсказваше миналото“.

Наградата на името на големия български писател Йордан Радичков, който е единственият българин, номиниран два пъти за Нобелова награда за литература, бе учредена през 2020 година. Оттогава ежегодно в конкурса участват 40-50 автори със свои нови книги, екземпляр от които след това остава за фонда на библиотеката в Берковица.

Радичков е роден в берковското село Калиманица, учил е в Берковица, а приживе многократно заявява, че черпи сюжети за творчеството си от родния край и „прекрасния български северозапад“. След смъртта му на негово име са наречени централният площад в Берковица, местната библиотека, разкрит е и културен център „Йордан Радичков“. Този литературен конкурс е поредното нещо, с което почитаме именитият ни земляк, обяви кметът на Берковица Димитранка Каменова.

...

"Все си мисля, че е най-добре човек да живее без покровителство, в противен случай той сам ще оскърбява себе си. Чий могъщ покрив търсиш, слаби човече? Под чия чужда стряха стоиш и слушаш как се отронват чужди капчуци? Не ти ли навява тъга чуждият капчук и не чувстваш ли, че мокрите ти нозе изстиват под покровителството на силните? Ние доброволно приемаме унижението да стоим на сушина под чуждия покрив и се оскърбяваме, ако покривът бъде отнесен от хаоса на времето, и чувствата ни веднага ще тръгнат да скитат под другите стрехи, докато ни зърнат от нечий прозорец. Слабите се ласкаят от покровителството на силните; силните се ласкаят, че слабите търсят покровителството им, и могат дори да се обидят, ако не искате да застанете под техният покрив и капчукът да ви мокри краката.
Върви си направо под дъжда, приятелю! Няма нищо по-хубаво от това по ушите ти да се стича небесна вода, а на душата ти да е сухо и топло! Всички сушини и покриви са въображаеми."

"Неосветените дворове", Йордан Радичков