Мечо Пух стана на 100: Едно мече с малко ум и голямо сърце, което още не е пораснало

Той обича мед, не се слави с особена съобразителност, постоянно изпада в нелепи ситуации и има един безценен талант – да бъде добър приятел. Днес, 14 октомври, Мечо Пух навършва 100 години. Точно преди век, през 1926 г., британският писател Алън Александър Милн публикува първата книга за мечето, което ще се превърне в един от най-обичаните герои в световната детска литература.

Сто години по-късно Пух продължава да живее в Стоте акра гора, където времето тече бавно, най-големите тревоги обикновено са свързани с липсата на мед, а приятелството е достатъчно сериозна причина да станеш сутрин от леглото.

По повод юбилея германската обществена медия ARD посвещава специален материал на литературния феномен, а във Великобритания и САЩ годишнината се отбелязва с нови издания, изложби, възпоменателни пощенски марки и дори необичаен дипломатически спор – кой трябва да притежава истинския плюшен Мечо Пух.

Всичко започва с едно малко момче и неговите играчки.

Кристофър Робин Милн, синът на писателя, получава плюшено мече за първия си рожден ден през 1921 г. По-късно към него се присъединяват Прасчо, Йори, Тигър и други играчки, които баща му постепенно превръща в герои от приказките за лека нощ.

Името Уини идва от истинска мечка, наречена на канадския град Уинипег, която живее в Лондонската зоологическа градина и която малкият Кристофър Робин обичал да посещава.

Така от една детска стая, едно плюшено мече и бащиното въображение се ражда литературен свят, който ще надживее няколко поколения читатели.

Алън Александър Милн вече е известен драматург и писател, когато създава историите за Пух. Първата книга излиза на 14 октомври 1926 г. с илюстрации на Ърнест Хауърд Шепърд. Именно неговите рисунки оформят първоначалния образ на мечето, много преди Дисни да го облече в прочутата червена блузка.

Какво прави тази история вечна във времето?

Според професора по английска литература Томас Кулман от Университета в Оснабрюк една от причините е необикновеният хумор на Милн и начинът, по който той превръща самото разказване в игра.

В книгата бащата разказва истории на сина си, а Кристофър Робин едновременно слуша приказката и участва в нея. Така децата постепенно откриват как работи литературата – как се създават истории, кой ги разказва и защо понякога въображаемият свят изглежда по-истински от действителността.

Литературоведката Емер О'Съливан обръща внимание и на нещо друго: героите на Милн са смешни именно защото са несъвършени.

Бухалът се смята за изключително умен, но допуска правописни грешки. Прасчо е страхлив, Йори е безнадежден песимист, Зайо обича да командва, Тигърът е неудържим, а самият Пух често мисли повече за меда, отколкото за всичко останало.

И въпреки това те успяват да живеят заедно, да си помагат и да се обичат.

В Стоте акра гора никой не е длъжен да бъде съвършен, за да има приятели.

За възрастните читатели тази простичка философия има особено очарование. В света на Пух няма войни, технологии, надпревара за успех или непрекъснато бързане. Има време за разговори, разходки, хапване и малки приключения.

Може би затова книгите продължават да бъдат четени и от хора, които отдавна са надраснали детството.

Историите на Милн са преведени на десетки езици и многократно екранизирани. През 60-те години Уолт Дисни започва да ги превръща в анимационни филми, а през 1969 г. съветският режисьор Фьодор Хитрук създава своя версия на Мечо Пух, която също се превръща в класика.

Двете анимационни традиции са съвсем различни, но и двете запазват нещо от очарованието на литературния герой – неговата добродушна нелепост.

Междувременно истинският плюшен Мечо Пух се оказва в центъра на почти дипломатически спор.

Оригиналните играчки на Кристофър Робин от десетилетия се съхраняват в Нюйоркската обществена библиотека. През 1947 г. Милн ги предоставя на американския си издател за рекламно турне, а четири десетилетия по-късно те са дарени на библиотеката.

Британците обаче отдавна искат мечето и приятелите му да се върнат у дома, поне за известно време.

Според The Washington Post дори кралица Камила се е включила в усилията за временното им завръщане по повод стогодишнината. Бъкингамският дворец и замъкът Уиндзор са готови да ги посрещнат, но нюйоркската библиотека засега не желае да се раздели с ценните експонати.

През годините за съдбата на играчките са разговаряли британски премиери и американски президенти. Въпреки това Мечо Пух продължава да живее зад стъклена витрина в Ню Йорк.

За юбилея Великобритания издаде специални пощенски марки с оригиналните илюстрации на Шепърд и героите от анимациите на Дисни. Излизат и нови книги, включително издания, посветени на приятелството, добротата и умението да намираме радост в малките неща.

Но може би най-хубавият начин да отбележим рождения ден на Мечо Пух е да се върнем към самите книги.

Защото в тях има нещо, което сто години по-късно изглежда все по-ценно: свят, в който хората имат право да бъдат странни, смешни, уплашени, тъжни или не особено умни, без това да ги прави по-малко достойни за обич.