Любов и бунт на фестивала в Кан

Последна промяна на 19 април 2019 в 16:10 2610 0

Дългоочакваната Официална селекция на фестивала в Кан (14-25 май 2019) бе обявена на пресконференция. Из мрежата дълго преди това се въртяха предположения, киномански залози и фалшиви новини. Имаше голямо дебнене кой е в постпродукция и кой ще успее за финалната права на състезанието.

Но ето - дойде часът на истината и не без тънка френска ирония артистичният директор Тиери Фремо обяви, че тази селекция може да се определи като „романтична и политическа , защото не са ли любовта и бунтът солта на живота, на историята на света и на вечната младост?” Пак с дяволит тон той изпревари дежурните упреци от други години, обявявайки, че ще видим: жени-режисьорки, първи филми, американски филми, зомбита, генетични манипулации, художници и художнички, певци, ченгета, паразити, мафиоти и строги магистрати, безработни и мигранти. Вече със сериозен тон добави, че ще има известно доминиране на жанровото кино, макар и често маскирано. Няма да видим филми с голям исторически мащаб, а по-скоро портрети на малки човешки групи или индивиди, които се борят с неволите, „кино на нивото на очите, на тялото, на ежедневния живот”, което влиза в домовете. Ще проследим и друг глобален сюжет – парите... Фремо припомни още, че ако фестивалът е политически, то е защото режисьорите са политизирани...

Интересен момент е

УВЕЛИЧЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА ЖЕНИТЕ-РЕЖИСЬОРКИ.

В Официалната селекция те са 13, а в състезанието 4. Съвременното кино все повече отваря широко врати за жените и ако някога Аниес Варда или Лариса Шепитко бяха единствени от своето поколение, днес положението е различно. Търсен е паритет по полов признак и в селекционния комитет. Явно натискът и протестите от миналата година на 82 изтъкнати кинематографистки, излезли на червения килим за равни права и заплащане, са дали резултат. „Варайъти” дори стигна дотам, че вече определи процентно женското участие в конкурса – в Кан то е 21%, докато в Сънданс е било 46%, а на Берлинале 40%. Значи може още да се желае...

На женското начало е посветен и плакатът на фестивала. На него виждаме единствената жена-режисьор от френската Нова вълна Аниес Варда, напуснала ни на 29 март 2019 на 90 години. Снимката е нещо като „манифест” и казва всичко за Варда, страстна, смела и закачлива. Тя обичала да напомня: „Не съм жена-режисьор, аз съм режисьор”.Уловена е на снимките на първия си филм „Късото острие”, когато е само на 26. Качена на гърба на своя оператор, тя е изцяло погълната от камерата. Плакатът не само отдава почит на една необикновена личност, но е и красив и вдъхновяващ символ на всеотдайността и куража на кинематографистите.

И така, кои имена ще се състезават на най-големия фестивал в света? Селекцията е добре балансирана, като организаторите си оставят правото за няколко финални щриха и добавки от последния момент. Голямата интригата дотук е

ЩЕ УСПЕЕ ЛИ ТАРАНТИНО ДА ЗАВЪРШИ СВОЯ ФИЛМ

„Имало едно време ...в Холивуд”. Ситуиран през 1969, по предварителна информация той разказва за отношенията на актьор и неговия дубльор, съответно ДиКаприо и Брад Пит, които определено не са гадни, а „готини копилета”. Остава напрежението да видим дали след „Златната палма” на „Криминале” и още две участия Тарантино ще смогне да се класира за четвърти път в състезанието. Организаторите му стискат палци. Иначе, картината е пъстра и жетвата тази година е богата.

ФЕСТИВАЛЪТ СЕ ОТКРИВА С АМЕРИАМЕРИКАНСКИЯ ФИЛМ НА ДЖИМ ДЖАРМУШ „МЪРТВИТЕ НЕ УМИРАТ”

- зомби-сатира, „жанров авторски филм” с много особена атмосфера. В същия ден тръгва по екраните в Европа и света, а зрителите в 400 зали във Франция ще могат да го видят заедно с церемонията по откриваното. Това е хубава традиция, която дава възможност на френската публика да съпреживее за кратко вълнението от фестивала. Важно е да се знае, че Джармуш участва и в конкурса. А

В КОНКУРСА ЗАСЕГА ЩЕ СЕ БОРЯТ 19 ФИЛМА.

Педро Алмодовар, председател на журито през 2017, се класира със скрито автобиографичния филм „Болка и слава” – меланхоличен разказ за битието на един кинорежисьор. В ролята на режисьора ще видим самия Антонио Бандерас. На предни позиции в битката са белгийските братя Жан-Пиер и Люк Дарден с „Младият Ахмед” – история за радикализацията на един младеж, парещо актуален сюжет за Европа, света и в частност за Белгия. „Дардените”, както ги наричат шеговито, както и ветеранът Кен Лоуч, са членове на най-престижния клуб - този на притежателите на две „Златни палми”. След „Аз, Даниел Блейк” старият боец Лоуч ще представи отново борбата на работническата класа в „Жалко, липсваше ни” – в историята на шофьор-доставчик, трудно оцеляващ със семейството си. Фремо каза лаконично, че това е „Кенлоучов филм”.

В редиците на тежката артилерия ще видим още и американеца Терънс Малик. След „Дървото на живота” сега той се завръща със „Скрит живот”, скъп за него проект. „Това не е военен филм, но е филм за войната, по-точно за Втората световна война” - подсказа Фремо. Не е сигурно, дали особнякът Малик ще пристигне в Кан. По-вероятно е да дойде, но няма да бъде видян, поне не и от журналистите.

Към „Палмата” нахакано гледа и друг любимец на Кан - детето-чудо от Квебек Ксавие Долан. След като преди 3 години си подели Голямата награда с киноиконата Годар, сега 30-годишният канадец се представя с „Матиас и Максим”, където ще го видим и като актьор в главната роля.

Италианецът Марко Белокио, който отдавна не е бил в Кан, ще представи „Предателят” - разказ за първия разкаял се мафиот от сицилианската мафия. Новото румънското кино и този път е в голямата игра със „Свиркащите”. Режисьорът му Корнелиу Порумбою е част от „благословеното поколение”, което методично обира наградите в Кан. Достатъчно е да споменем Кристиан Мунджиу и неговата „Златна палма”.

Селекционерите от Кан винаги са държали на добрия баланса по географски принцип и представянето на всички региони, където киното проблясва с новаторство и завършеност. Така е и тази година – в конкурса са намерили място традиционно силното и яростно южнокорейско кино с „Паразитът” на Бонг Джоон Хо, а китайското е почетено с гангстерския филм на младия Диао Инан. Според Фремо филмът с непреводимото засега китайско заглавие „обновява естетическите кодове на черния и полицейския филм” и е решен в стила на Фриц Ланг.

На другия географски полюс е интересното и колоритно бразилско кино, застъпено от Клебер Мендонса Фильо и Жулиано Дорнелес с техния „Бакурау”. Филмът е в традицията на филмите с кангасейроси от митичния бразилски Североизток, носи личен, авторски почерк, но и остро политическо послание.

Кан особено цени френското кино и тази година то е представено подобаващо с четири заглавия. Арно Деплешен влиза с „Рубе, една светлина” - история вдъхновена от полицейската хроника с герои група полицаи. Рубе е родния край и град на Деплешен, който той с внимание изследва. Друго френско предложение е „Клетниците” – първи филм на Ладж Ли. Сега много се говори за Виктор Юго по повод трагедията с Нотр-Дам, но „Клетниците” на Ли транспонира свободно героите и темите от романа в съвременността, като показва какво се разиграва в предградията не само на големите френски градове, но и в околностите на всички мегаполиси по света. За първи път в състезанието участват Селин Сиама с „Портрет на девойка в пламъци” и Жюстин Трие със „Сибил”.

По традиция Кан представя и следи независимото американско кино. Сега това е „Франки” на Айра Сакс, любимец на Сънданс и в него ще видим Изабел Юпер. За първи път в състезанието влизат още и сенегалската режисьорка Мати Диоп с филма „Атлантик”, както и австрийската режисьорка Джесика Хауснер с „Малкият Джо”. Това е име на растение и филмът гради тревожеща визия за близкото бъдеще, където ще станем свидетели на генетични промени по начин, който съвсем не сме си представяли. И накрая идва израелският режисьор Елиа Сулейман с „Това трябва да е раят” - размисъл за изгнанието на палестинците, скойто той води от години. И макар филмът да е сниман на различни места по света и героят му, нещо като второ аз на режисьора, да е като един съвременен Бъстър Кийтън, тъжен, но много забавен клоун, филмът говори за сериозни неща и обещава да е много интересен.

Интересни ще са и Специалните прожекции, където ще се видят филми на Вернер Херцог, Ален Кавалие, Абел Ферара и Хуан Соланас, син на аржентинската легенда Фернандо Соланас.

Но особено атрактивни ще са сеансите Извън конкурса – там се откроява „Rocketman” на Декстър Флетчър за Елтън Джон, чийто блясък ще се подсили от присъствието на прототипа, поканен за разходка по Кроазет и с очакване да изпълни нещо на дискретно поставено някъде пиано. И още една световна легенда ще бъде почетена с „Диего Марадона” на Асиф Кападиа. С подчертан интерес се очаква и „Най-хубавите години от живота” - второто продължение на култовия „Един мъж и една жена” („Златна палма”,1966), със същите актьори Жан-Луи Трентинян и Анук Еме. Ще го представи самият Клод Льолуш. Да припомним, че той беше направил и „Един мъж и една жена – 20 години по-късно.” Определено е вълнуващо е да се види през какво минава една голяма любов в течение на повече от половин век.

Полунощните прожекции в Кан по традиция показват по-хард филми и с „Гангстерът, ченгето, дяволът” на Лий Уон-Тае няма да има изключение.

В „Особен поглед” засега са обявени 16 заглавия, от които 6 първи филма и една анимация.

„ПОЧЕТНАТА ПАЛМА” ТАЗИ ГОДИНА Е ЗА АЛЕН ДЕЛОН

Той ще я получи след Жана Моро, Уди Алън, Бертолучи, Джейн Фонда, Клинт Истуд, Белмондо, Маноел де Оливейра, Аниес Варда и Жан-Пиер Лео. 83-годишният Делон с над 80 филма в кариерата си, сред които и много шедьоври, дълго се е колебал и отказвал, защото е смятал, че в Кан трябва да ходи, за да уважи режисьорите, с които е работил. Сега обаче предстои да получи почестите на световната кинообщност, защото „той целият принадлежи на киното, на най-хубавите му филми и митове” – казват организаторите.

Други новини от кухнята - засега е известен само председателят на журито – големия мексиканец Алехандро Гонсалес ИнЯриту (ударението е на буквата „я”), един от колосите на съвременното кино. Знае се и кой ще оглави „Особен поглед” – това е ливанката Надин Лабаки, направила покъртителния „Капернаум”. Останалите членове предстои да бъдат оповестени. В Кан отлично познават законите на съспенса - напрежението трябва да се нагнети до максимум преди да дойде щастливата развръзка. Така че, следва продължение...

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !