Краси Табаков е емблематично име в българската блус музика. За широката публика той добива популярност с групата "Блус трафик", в която е солист и китарист. С бандата имат издадени едва 12 авторски парчета, но пък за сметка на това сценичните им изяви са безброй. Именно живото свирене носи на Краси удоволствие, тъй като за него то изважда най-добрите импровизации,  свързани с най-съкровени емоции. Китарният си стил той разкрива и в групата "Подуене блус бенд", която днес звучи малко по-твърдо, заради рифовете и уникалния звук на слайд китарата, които музикантът вкарва. Най-голямото щастие за него е свиренето на блус на родната сцена.

Повече за музикалния си живот Краси Табаков разказа на слушателите на OFFRoad Radio в предаването "Хляб и мармалад" с водещ Румен Янев.  

Как изграждате "диалога" с Божидар Банов-Порто с двете китари ? Все съм си мислил, че две китари идват малко в повече в един момент?

Порто основно пее, а аз попявам, но когато има две китари става много интересно в музиката. При Ролинг Стоунс също има две китари и там истината е такава, че те си признават и двамата "поотделно ние не сме кой знае какви китаристи, но заедно правим чудеса". И наистина, когато има две китари може да се получи много интересен диалог. Получава се едно допълване, получава се един хъс, получава се една закачка, едно електричество-аз така го усещам. Когато единият свири соло, другият ритмува или го закача по някакъв начин, за да го предизвика за още по-добро соло и се получават едни диалози, в които се обменя енергия на музиката. Много е приятно да се свири така.

"Табаков блус бенд" се появява след 1994 г. Знам, че името идва от двамата Табакови в групата-Кольо Табаков и ти-Краси Табаков, но каква е историята?

Аз съм от Айтос, а Кольо Табаков е от Дупница, аз от Източна България, той от Южна. Случайно се събрахме. Запознахме се на морето и после така се стекоха нещата, че аз отидох да уча в Дупница в Учителския институт по рисуване. Там започнахме да свирим само двамата-той на барабани, аз на китара. Той тогава свиреше траш музика, а изглеждаше като абсолютен хипар-с чарлстон, с дълга коса и брада, с шарени ризки и слушаше хардрок, блус рок. Тогава му казах: "Човек ти не може да свириш траш музика. Според мен трябва да свириш блус рок. Ела да посвирим заедно." И започнахме да свирим заедно и то само импровизации. Оказа се, че двамата можем да импровизираме страхотно. Тогава извикахме един басист, приятел от Дупница и така се създаде "Табаков блус бенд". Започнахме да свирим блус, защото в блус музиката всичко се основава на импровизацията. А импровизацията идва, когато нещо отвътре ти се случва и можеш да го покажеш със свирене, без да го репетираш, без да го слагаш в рамки, просто си импровизираш в блус вариация. По същото време Кольо се записа да учи рисуване. Свирихме в Дупница, в студентското общежитие, после в заведението на едни наши приятели, където всеки петък правихме лайв. Тогава Румен Методиев (спонсорирал първия блус фестивал), който също е от Дупница ни чу за първи път и казва: "Аз ходя насам-натам из България с блус групи, а в моя град да има блус група и аз да не знам". Тогава той извика Васко Кръпката и му казва: "Ела да видиш в моя град има блус група". Запознахме се с Васко и с Дари и започнаха да ни канят да свирим в София. Стана така обаче, че завършихме и трябваше да търсим нови пътища в живота, а новите пътища бяха насочени към София. Тук вече "Табаков блус бенд" се разпадна. С Кольо обаче си останахме приятели и решихме и занапред да свирим и тогава се запознахме с Тодор Мирчев, с художника Борис Сергинов и с Дари и се появи групата "Бобо, Тошо и Табаков". Тази формация продължи да съществува около 4-5 години. В нея имаше много експерименти, там освен много блус има и много авангардна музика. Има албум, който не е издаван никъде. Той е протестантски албум и затова никой никъде не искаше да го излъчи. Чрез него ние протестирахме срещу рамкирането на изкуството. Ние искахме да покажем, че изкуството не може да бъде слагано в рамки, защото то е необятно.
След време Бобо се отдаде изцяло на авангардното изобразителното изкуство. Стана преподавател в Художествена академия и се разпадна групата "Бобо, Тошо и Табаков". Точно в този момент на разпад се запознах с Божидар Банов- Порто и се създаде новата група "Блус трафик". Това става през 1997-1998 година.

Разкажи ми за "Добро" китарата, която използваш от време на време? Виждам, че на нея има метален кръг под формата на щит.

Тя е по-скоро резонаторна китара. Това е една вградена метална мембрана, отгоре с капак, върху който лягат струните, за да има такъв звънлив, дранчащ звук. Някои наричат тази китара слайд китара. Слайд китарата се използва в кънтри музиката, а моята е резонаторна китара. Старите блусари са измислили блуса по много интересен начин.Те са разчупвали всичко. Те са измислили свиренето със слайд-счупили са една бутилка и с напръстника, който е останал са започнали да плъзгат по струните, като по този начин са си изкарвали мъката. И наистина в слайда има нещо, което те жегва в сърчицето, има една нотка тъга и мъка.

Разкажи ми повече за "Блус трафик"?

Групата се създаде в Пловдив. Един ден с Кольо Табаков решихме да прескочим до Пловдив на стоп да се видим с приятели и попаднахме на едно клубче, в което се свиреше блус. И си казах: "Това са наши хора" и решихме да се качим и да посвирим с тях. Оказа се, че с тях се сля магията, която имаме ние. Това бяха Порто и Арам. Така решихме да направим нова група. Нямахме идея за име. Започнахме да пътуваме с Кольо Табаков до Пловдив, те от Пловдив до София и така възникна името "Блус трафик", защото все в някакъв трафик се бутахме. Започнахме да свирим много по клубове и заложихме предимно на живото свирене. За нас то е най-истинското свирене.

Колко време си свирил най-много на концерт?

7-8 часа?! На един рок фестивал в село Миндия преди две години съм свирил с "Блус трафик", след това с Кръпката с "Подуене блус бенд", след това седнахме на полянката пред сцената и се продължава до сутринта. Това може би са 10 часа. Три дни след това ръцете ми бяха изтръпнали, но в това е емоцията.

Как се научи да свириш на китара?

Самоук съм, не съм ходил на уроци. Може би тук -там по концерти, когато някой ми е показвал някоя хватчица, друг-акорд, трети-песничка. Когато влязох в казармата се запознах с Деян Грозданов, мой много добър приятел, който ми показа 2-3 хватки на китарата си, които ме отвориха към свиренето. А в казармата понеже имах много свободно време си дрънках на китарата и така от дрънкане на дрънкане си тръгна в тази посока. Срещите с много музиканти също оказаха влияние. За да се изгради един музикант, трябва да ходи на концерти и да гледа други музиканти. Това на мен много ми е помогнало. Имал съм щастието да свиря с големи китаристи и то американски китаристи, защото блусът идва от Америка. Най-голямата ми среща е с Ерик Сардинас, който е бил ученик на Джони Уинтер. С него успяхме да си говорим, да свирим. Той ми каза така няколко приказки, които ме "светнаха" един вид, отвориха съзнанието ми. С Кели Ръкър също свирих, американка, която свири предимно на хармоника. Именно тези мимолетни свирения карат един музикант да израсне.

В "Подуене блус бенд" ти си китарист на Васко Кръпката. Кажи ми какво ново добавяш от "Блус трафик"?

Сега "Подуене блус бенд" звучи по съвсем друг начин. Аз вкарах вече нов начин на свирене с рифове, с по-конкретни китари. Преди 12 години, когато Васко Кръпката ни чу с "Блус трафик" на блус фестивалите, той беше доста впечатлен. Тогава той ми каза, че иска да свири с мен, да направим блус група. В един момент "Подуене блус бенд" се разпадна и Васко остана без група. На нейно място се създаде едно акустично трио "Сам съм си виновен", което съществуваше близо година. След тази група се създаде "Каскадьорите", в която аз свирех. Те обаче на по-късен етап поеха в друга посока и създадоха ODD CREW. Тогава вече Васко ми каза, че е време да създадем една хубава блусарска група и направихме "Кръпка блус бенд". След като направихме един албум, "Емигранти", решихме да върнем името "Подуене блус бенд", защото то е не само име,  но е и една кауза. Започнах вече да свиря с рифове, по-твърдо, вкарах и слайд китарата.

Целият разговор на Румен Янев с Краси Табаков може да чуете ТУК